Hай-старият скелет, откриван у нас, е на древна жрица на Богинята майка. Доста учени твърдят, че е най-старият и в цяла Европа. Той е открит при разкопки край врачанското село Оходен през 2004 г. от археолога Георги Ганецовски от Историческия музей във Враца. Журналистите нарекоха тайнствената жрица Джулия Робъртс от Оходен заради специфичните й предни зъби.

Той я нарича Тодорка.

Ученият казва, че находките говорят ясно: Тя е била едновременно жрица на Слънцето и на Богинята майка. На мъжкото и на женското начало.

Проф. Йордан Йорданов е правил антропологичен анализ на скелета и установил, че жената е била с ръст 153 см , на възраст 25-30 г. За нейното върховно място в йерархията на племето говори и това, че край пресния й гроб е имало голям пир, а всички останки от него са хвърлени вътре - животински кости и глинени съдове. После запечатали остатъците от пиршеството заедно с тялото й, каквато е била традицията. Става въпрос за ритуално погребение, чрез което са почетени и двата култа. Овалната дупка, в която е положена жрицата, символизира майчината утроба и е характерна за култа към Богинята майка, към женското начало, твърдят специалистите. Ритуалът с хвърлянето на останките от пиршеството в гроба

е навярно магия

за плодородие.

Тялото е обърнато на изток към изгрева, което е знак за култа към Слънцето, към мъжкото начало.

При траките той е в зенита си, като жреците им са свещенодействали и при церемонията, съпровождаща символичния любовен ритуал, пресъздаващ тайнственото оплождане на Великата майка. Такъв е извършван според. проф. Николай Овчаров в родопската пещера “Утробата” над кърджалийското село Ненково. Там в древността е имало светилище на богинята.

Слънчевият култ е оставил видими следи и в нашия фолклор – в коледните песни, нестинарските танци, обредите на коледарите и русалиите. Даже при кукерите.

Людмила Живкова е вдъхновена от златните, но повече от духовните съкровища на траките , от раждащата се наука тракология. Тя е близка с бащата на тази наука проф. Александър Фол, който й е преподавал. Може да се каже, че Людмила проправя пътя на тракологията.

Тракийски орфизъм е название, въведено от проф. Фол. Понятието е научен термин за космогонията на траките, според която първоначално съществува Богинята майка,

тя е първообраз

на Вселената,

самозачева и ражда своя първороден син, който през деня се явява в образа на слънце, а през нощта като огън (Загрей и Сабазий). Първородният син се съединява с Великата богиня в свещен брак-хиерогамия, сутрин по изгрев или вечер по залез, когато лъчите на голямото светило целуват за първи или за последен път земята.