Година след опита за военен преврат в Турция истината за случилото се остава неясна. За Ердоган и съюзниците му онази нощ на насилие бе резултат от таен, прозападен заговор за унищожаването на силния мюсюлмански лидер. За другата половина на нацията за провалилия се опит за преврат все още няма обяснение.

В момента страната е повече от разединена. В Турция власт има един президент, който забранява публичните събирания, ограничава човешките права и заличава всякаква опозиция в една иначе демократична държава.

Точно една година след опита за военен преврад Турция все повече се отдалечава от влизането в ЕС. Отношенията на Анкара с ЕС и САЩ са обтегнати. Във външнополитически план Турция върви към изолация. След събитията от 15 юли 2016 г. се заговори и за връщане на смъртното наказание. Ако това се случи, Турция напълно губи възможността един ден да стане пълноправен член на европейската общност.

В момента турската държава е и най-големият своеобразен затвор за хората на словото. От различни организации страната е наредена на предно място сред "несвободните" страни, в които не можем да говорим за свобода на медиите, изразяването и общуването в интернет.

Година след неуспешния преврат

264 журналисти

са уволнени,

а над 160 различни медии бяха затворени през изминалите 12 месеца. Турските управници бяха обвинени, че погазват човешките права и свободата на изразяване, използвайки като прикритие опита за преврат. Четвъртата власт беше ударена, а редица издания затворени. През изминалата седмица отново бе издадена заповед за задържането на още 34 бивши служители на националната телевизия ТРТ в рамките на разследване, насочено срещу последователите на базирания в САЩ ислямски духовник Фетхуллах Гюлен, който е обвиняван за опита за преврат в страната.

За една година стотици турци са се превърнали в социални мъртъвци. Те са уволнени, не могат да си намерят работа или да се възползват от здравни услуги. Не е ясно как преживяват дните си.

Докато хиляди са в затвора, семействата им живеят в страх да не бъдат уличени като поддръжници на Фетхуллах Гюлен. Някои от роднините на задържаните са подали обвинения в Международния съд за човешки права, а западните лидери обвиниха Ердоган във водене на крайна политика. Докато британски и германски политици търсят допълнително потвърждение за случилото се, САЩ все още отказват да екстрадират Фетхуллах Гюлен, който от своя страна напълно отрича каквото и да е отношение към случилото се.

Непосредствено преди да бъде почетена година от трагичните събития, властите в Турция

отстраниха от работа повече от 7000 полицаи,

държавни служители и учени. Указът е поредният, издаден съгласно специалните правомощия, произтичащи от извънредното положение, въведено след метежа, в който загинаха поне 250 души.

С указ за една година са отстранени 2303 полицаи, включително няколко на високи постове, 302 представители на академичните среди от университети в цялата страна. От чиновете и привилегиите им са лишени 342 офицери и войници от резерва. Те се присъединяват към уволнените повече от 150 хил. души, от които близо 55 000 са арестувани.

Точно година след опита за преврат в Турция президентът Реджеп Ердоган продължава да управлява в условия на

извънредно положение

Опозицията го обвинява, че така е извършил метеж срещу демокрацията. Извънредното положение беше удължено за четвърти път през юли. Режимът предоставя на правителството широки правомощия, позволяващи да се управлява чрез укази и да се извършват масови арести и чистки.

Опитът за преврат послужи и като повод Реджеп Ердоган да обяви публично допитване по превръщането на Турция в президентска република. Референдумът от 16 април тази година получи малко над 50 процента от гласовете, което дава срок от три години на правителството да приеме промените в конституцията, превръщайки Ердоган в еднозначен лидер.

Една от най-големите направени промени е срещу правата на близо 20-милионното кюрдско население в Турция. Нов закон, който се очаква да бъде приет от правителството, ще глобява с 3000 евро тези, които използват думи като "Кюрдистан", "кюрдски градове" и "арменски геноцид" в парламента. Забранени ще бъдат и плакати, които критикуват властта, често използвани от опозицията.

В страната 15 юли е обявен за празник,

но много турци нямат поводи за радост. Турция отбелязва една година от опита за военен метеж с възпоменателни церемонии.

САЩ и европейски държави бяха остро критикувани от турската власт, че не са позволили на своя територия провеждане на събития в памет на загиналите по време на опита за преврат. Германия, Австрия и Холандия не позволиха на турски лидери да проведат срещи на тяхна територия, а ръководството на метрото във Вашингтон не разреши поставянето на плакати, осъждащи опита да преврат.

Опитът за преврат е повлиял остро и на турската икономика.

Въпреки това Турция продължава да инвестира в големи проекти, като например изграждането на третото летище в Истанбул, като пренебрегва нарастващия национален дълг.

Страната е изправена пред сериозни инвестиционни проблеми,

а турската лира продължава драстично да пада.

Няколко дни преди отбелязването на година от преврата стана ясно, че турският президент Реджеп Ердоган може да бъде съден по обвинение в геноцид в Швеция.

Шведски депутати го обвиняват в геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления. Посочени са и други имена на турски управляващи, сред които и премиерът Бинали Йълдъръм. Причината за иска са сраженията между турската армия и кюрдските бойци през 2015 година. Ако прокуратурата вземе решение за започване на разследване, то срещу Ердоган може да бъде издадена заповед за арест. Това ще бъде първото подобно дело в Швеция.