Златото на един от най-жестоките български хайдуци - Атанас Стойков-Премяната, още стои заровено в Странджа.

Роденият в странджанското село Евренезово садист се смята за исторически най-богатия български разбойник. Докато върлувал в района с четата на Тодор Грудов, Премяната ограбил десетки килограми злато, жълтици, накити и скъпи вещи. По-голямата част от това имане все още не е открита.

Историята на Премяната е любопитна и страшна. До 18-годишна възраст той е обикновен овчар. Пасе добитъка по поляните на Странджа, а в свободното си време ловува. Неговите съселяни обаче забелязват, че младият Атанас проявява нечувана жестокост към уловените животни. Той се забавлява, като изтезава зайци и лисици. Гори ги с огън, реже им крайниците, избожда им очите или пък ги оставя да се мъчат, докато кръвта им изтече.

Атанас е много свадлив, често влиза в конфликти и веднъж пребива с прът пъдар от Малко Търново.

Премяната съвсем се развихря, когато избухва Септемврийското въстание

През 1923 година един от комунистическите дейци в Странджа - Тодор Грудов, прави бойна чета. Тя е със странен състав, като в нея членуват както отдадени на комунистическата идея идеалисти, така и чисти бандюги.

Премяната се включва, за да се опази от властите. Малко преди да влезе в четата е напада пощенска кола, която превозва заплатите на полицаите в околията.

Откраднал е солидна сума, но властите успяват да го открият. Той се спасява с бягство в гората и се влива в редиците на въстаниците. Предава на войводата цялата открадната сума и е приет радушно от четниците.

Четата е създадена в района на Карабунар. По-късно градчето е преименувано на Грудово по името на Тодор Грудов и до началото на 90-те години се нарича така. Сега е град Средец.

За кратко Премяната си създава страховит имидж. След като въстанието е потушено, четата се укрива и бяга от полицията. Води и боеве, но месеци наред си остава неуловима и легендарна.

Една от причините за неуспеха на властта да я срази е страхът на самите полицаи. Те са чували за нечовешката жестокост спрямо заловените от четата.

Палач е Премяната, като най-безобидната му екзекуция е обесване с главата надолу. Любимата му е била

да разпори корема на пленника и да го остави така,

докато вътрешностите изсъхнат и той умре в невероятна агония. Често изваждал червата на клетника и ги хвърлял на кучетата за храна. Така умиращият гледал как животните ядат вътрешностите му, ръмжат и се джафкат за тях, а той се гърчел в страшни мъки.

Хванатите полицаи са подлагани и на други мъчения като

изваждане на ноктите с клещи, рязане на уши и нос,

обилно насоляване на отворени рани. Прилагано е дори страшното набиване на кол, което Премяната заимствал от Средновековието.

Постепенно именно той става лидер на четата, а Грудов само се води командир.

Стига се дори до брожение сред полицаите и те масово подават молби за напускане от страх. Отказвали и да се включват в преследването на четата. Изпитвали ужас и се страхували и за живота на своите близки.

Така властта изпада в затруднение. Стига се до там, че на помощ е извикан страховитият пристав от Русенско Багрянов. Той има славата на убиец и кръволок. Преследва комунистите до смърт, а заловените подлага на зверски мъчения. Поканен е да помогне в преследването на странджанската чета. Багрянов веднага приема офертата, като смело заявява пред журналисти, че “ще нареже Премяната парче по парче”.

Тръгва на поход в планината и започва да дири четниците. След три прехода се установява в местността Падала. Тя е в самите поли на Странджа - на 4 км от село Индже войвода. Там над 100 полицаи, предрешени като работници на полето, но добре въоръжени, се установяват на бивак.

Премяната обаче има постоянна информация, негови осведомители следят движението на Багрянов и той е наясно с всяка тяхна стъпка. Издебвайки удобен момент в селото, Премяната с още трима четници успява да обезоръжи караула и да заключи група спящи полицаи и пушките им в оръжейницата. Измъква по нощница Багрянов, а след това и другите под строй. И им прави

зрелище, достойно за Светата инквизиция

Премяната вади малка брадва и започва да сече полицейския пристав. Първо му реже ръцете на няколко части, след това краката, а накрая го изкормва, изважда му двата бели дроба и ги провесва на клона на едно дърво. Околните не издържат на гледката, повръщат или припадат.

След този случай славата на Атанас Стойков-Премяната става по-мрачна от кърджалийската. Властта обаче властта взема решителни мерки, за да ликвидира четата. В потерите участват и армейски части.

Цялата планина е блокирана

Това затруднява максимално движението на четата. Тя влиза в няколко сражения срещу много по-многочислен противник. Дава сериозни жертви, макар че нанася и загуби на преследвачите си. Вижда се обаче, че няма да издържи дълго.

Така се стига до решението да бъде разтурена, като повечето от четниците решават да бягат в СССР. Грудов успява да влезе във връзка със задграничното бюро на БКП и да организира канал за бегълците. Това става, след като той и неговите сподвижници преминават тайно в Турция, а след това са превозени до СССР. Там през 1925 г. отива и Премяната.

През 30-те години обаче той сам става жертва на сталинистки репресии, и то след като преди това е бил произведен в офицерски чин. Престоява пет години в лагер в Сибир, но оцелява.

В лагерите на смъртта е принуден да работи като роб по цял ден. Отслабва с 20 кг, защото дажбата му за 24 часа е 300 грама хляб.

Впоследствие е реабилитиран и офицерското звание му е възвърнато. Завръща се в България през 1965 г. на преклонна възраст. Влече го обаче не носталгията, нито иска да си спомни за славните времена. Целта му е съвсем друга. По време на разпитите пред съветските следователи Премяната е разкрил важни тайни. Той е споделил, че в Странджа има огромно количество заровено злато, което

по тогавашния курс

е на стойност поне

30 милиона долара

Сега би било около 450 милиона долара.

Това са много пари, а тогавашната българска власт има спешна нужда от валута и ценни метали, за да поддържа задъхващата се икономика. 30 милииона долара биха били добре дошли за партията.

Съветските другари са споделили информацията и техните съратници от БКП веднага привикват Премяната. Обещани са му всички благини, ако успее да упъти екип да намери имането.

Самото то е събрано от постоянните обири и рекет, които четата прилага спрямо богатите хора в региона. Те са принудени да си плащат скъпо, за да не бъдат изтезавани и бити.

Така четниците “абонират” над 100 местни богаташи, които се отчитат всеки месец, за да бъдат оставени на мира. На два пъти през 20-те години Премяната прави и солидни удари. Веднъж напада сирийци, които се завръщали в родината си след успешна търговия у нас. Те се придвижвали с керван от 20 коня. Премяната напада през нощта търговците и ги завързва. Те сму плащат откуп от 10 килограма злато в монети 23,8 карата.

Другият удар е дни след това. Премяната се появява на морския бряг край днешното селце Синеморец. Той има сведения, че там се разтоварват три гемии с контрабандни стоки, които влизат в страната без акцизи и мито - храни, цигари, дрехи. Една от гемиите е пълна с оръжие. По онова време на България са наложени строги ограничения във въоръжението според позорния Ньойски договор и всяко оръжие е с изключително висока стойност.

Премяната арестува контрабандистите и ги “глобява”. За него е приятна изненада, че те са решили да

използват като разплащателно средство кюлчета злато

Така четниците прибират още 15 килограма от скъпоценния метал. Те правят и няколко по-малки удара, при които прибират още злато и скъпоценности.

След като е решено четата да се разтури, Премяната е натоварен с мисията да скрие по-голяма част от съкровището. Той обикаля планината с двама другари и заравя златото в двайсетина тайника из цяла Странджа. Оставят си само малко от него само колкото е нужно да платят за прекарването им по канала до СССР.

Така 40 години по-късно Премяната тръгва да търси златото. Обикаля планината с джип с двама офицери от Държавна сигурност. Зад тях пък се движи експертна група с уреди, които трябва да засекат ценния метал. Според местните хора бившият бандит разкрил само част от златото. За поне половината места казвал, че не може да си спомни къде са. Минали са много години и той не може да възстанови напълно маршрута си от 1925 г., а и местността се е променила.

Все пак солидно количество от имането е открито и е предадено на държавата. Така с ограбеното през 20-те години Премяната допринася десетилетия по-късно за социалистическия възход на България.

Властта му се отблагодарява достойно. Даден му е апартамент в Ямбол, получава солидна пенсия, като дори е издадена и неговата книга “Орлите на Странджа”. Тя се разпространява във всички читалища и дори за малко не става задължителна в уроците по литература. В нея, разбира се, са описани само “героичните подвизи” на четата на Тодор Грудов и неговия заместник Атанас Стойков.

Няма и дума

за жестокостите,

за рекета и терора,

на които са били подложени по-заможните хора от региона. Четивото е по-скоро епос за храбрите борци против фашизма и капитализма. А и с времето славата на Премяната се е разнесла покрай морето, като леко го е видоизменила в неустрашим борец за комунизъм. Партизанските имена например са подбирани според това колко почут е бил някой хайдутин или закрилник. И бащата на българския политик от Виденово време Красимир Премянов е приел тъкмо тази фамилия като свое партизанско име, а след _ септември си я е запазил.

Атанас Стойков-Премяната умира през 1967 година.

Иманярите обаче и до ден днешен продължават да търсят остатъците от златото му. За него продължават да се носят легенди. Според една от тях най-голямо количество е заровено в пещера край село Младежко. Въпреки че има направени стотици “експедиции”, то не е намерено.

Според друго поверие много злато има скрито в подводна пещера край село Синеморец, където Премяната прибира кюлчетата от контрабандистите. И това тайнствено място обаче не е намерено. Така мистериите около златото остават.