Конспиративно направени снимки омаскаряват земеделския водач Александър Стамболийски.

Щракнати тайно, докато е на власт, те излизат на светло след Деветоюнския преврат през 1923 г. Целта на фотосите е да сринат легендата за лидера, който е икона в очите на селска България.

Това е първият фотокомпромат в политическата история на отечеството. По-късно и други са показвани на неудобни снимки. Последният случай е от 2011 г., когато Волен Сидеров се появи на кадри със съпартийката Деница Гаджева.

Автор на скандалните фотоси е Стоил

Лефтеров. Той е роден през 1897 г. в град Ресен, Югозападна Македония. След Балканската война емигрира в България. Момъкът се цани слуга при известния столичен фотограф Димитър Карастоянов. Неговото ателие е на бул. “Цар Освободител” срещу сегашната Италианска легация.

Стоил мете, бърше прах, прави кафе на клиентите. Заедно с това обаче наблюдава и работата на майстора. Правилният анфас или профил на модела, фокусирането на обектива, обработването на “стъклата”, както тогава наричат негативите. Понякога Карастоянов му позволява да дръпне спусъка на апарата и да запечата окончателния образ. Стъпка по стъпка македончето учи тънкостите на занаята.

Димитър Карастоянов умира през 1919 г. и Стоил остава без работа. Същата година държавното кормило поема Александър Стамболийски. Министър на просвещението в неговия кабинет е поетът Цанко Церковски. Преди време той си е направил много сполучлив портрет в ателието на Карастоянов. Тогава спусъка дръпнал Стоил. С надеждата, че го е запомнил, той чука на министерската врата.

“Аман-заман,

гладен съм,

дайте ми службица, ваша милост!”, удря чело Стоил пред Церковски. Поетичната душа на министъра трепва. Иска да му помогне, но Стоил е неграмотен – не става за просвещението. Церковски пише една препоръчителна бележка и го праща с нея при Райко Даскалов, който държи портфейла на земеделието и държавните имоти. Оттам го назначават за главен градинар на резиденция “Евксиноград”.

Като идва на власт, Александър Стамболийски е заразен от синдрома на цар Ивайло. През XIII век бившето свинарче влиза в палатите на Търновград и плебейската му кръв посинява. Слага короната, обгражда се с ласкатели, не взема за невеста селска девойка, а бивша царска съпруга.

Същата химическа реакция става с кръвната група на Александър Стамболийски. Той сяда в премиерското кресло и обявява, че ще властва 40 години. Преобразеният земеделец почва да се мръщи на народната кухня – поръчва си готвач от странство.

Вози се в брониран автомобил,

разпуска морно тяло в “Евксиноград”.

Тук среща Стоил Лефтеров. В свежа юлска утрин го вижда да превива гръб с мотиката. “Как върви?”, пита министър-председателят. “Те тоа троскот е мука голема!”, отвръща главният градинар и сочи жилавия плевел, с който се бори. От дума на дума Стамболийски научава, че Стоил може да снима и дори е вадил на кадро министър Церковски. “Браво! – тупа го по рамото той. – А мене можеш ли издокара?” Стоил казва, че няма апаратура.

Александър Стамболийски полага много усилия да завещае лика си на грядущите поколения. Той отива чак в Рим, където скулпторът Андрей Николов претворява главата му в мраморен бюст. При всеки сгоден случай Стамболийски застава пред окото на фотоапарата. Запазени са и киноленти с политическите му изяви.

Александър Стамболийски поръчва от странство фотоапарат марка Goerz, най-модерна направа. Набавени са такъми и консумативи. Една от таванските стаи на “Евксиноград” е затъмнена. Господар на тази фотолаборатория става Стоил Лефтеров.

“Давай да те видим какво можеш!”,

нарежда му селският вожд. Ученикът на Димитър Карастоянов не излага занаята. Между 1920 и 1923 г. той прави няколко хиляди кадри. Снима двореца, парка, изгрева и залеза над морето. Главен обект на творческите му занимания обаче са Александър Стамболийски и неговата любовница.

Тя се казва Пенка, но Стамболийски се гнуси от простоватото име и по пушкиновски я нарича Татяна. Връзката им започва още докато е в затвора по време на Първата световна война. “Аз те обичам, обичам те, прелестна и мила моя Татяна, както никой друг не съм досега обичал – изповядва се влюбеният земеделец. – За пръв път в живота си, след толкова годишна бурна непрекъсната обществена дейност, аз се влюбвам с всички фибри на сърцето си и не се поколебавам да ти заявя това високо и категорично, както ти искаш в последното си до мен писмо.”

За Татяна Стамболийски не е чедо на пазарджишкия край, а особа със знатен произход. По повод на негов подарък тя му пише: “Мой многообичан и незабравим граф, нежно аз дишам аромата на парижкия парфюм “Помпей”, чийто аромат нежно гали душата, буди пориви – очите замират, устните горят.”

“Той е имал репутация на “женкар”. Съпругата му Милена била с няколко години по-възрастна от него и след като през 1902 и 1904 година ражда децата си, привлекателността Милена Стамболийска

научава за изневярата,

но преглъща унижението в името на семейството. През април 1920 г. у Татянини е подхвърлено анонимно писмо.

“Ти си некадърна да изкараш прехраната си и облеклото, та продаваш тялото на дъщеря си. Тя е заприличала на цял софийски нужник, в който си хвърлят нечистотиите всичките донжуани от София”, атакува я неизвестният автор.

Татяна анализира езика на хартийката и я препраща на Стамболийски в министерството. “Писмото е писано от някой от вас вкъщи”, гневно отбелязва хубавицата. За да пресекат столичните клюки, влюбените се срещат в “Евксиноград”. Тук обаче се случва по-лошото – попадат в обектива на Стоил Лефтеров. Обхванат от папарашка треска, той дебне в храсталаците с модерния “Goerz”. Ето, че Стамболийски влиза в морето с Татяна и бодигарда. Стоил фокусира и щрак – скандалиозното кадро става исторически факт.

По този начин

са направени

над 20 фотографии

В нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. преврат сваля правителството на Александър Стамболийски. По обед на другия ден цар Борис III подписва указите за назначаване на новия кабинет. “Бог да ни е на помощ. Желая от все сърце успех на преминалото през толкова изпитания отечество”, кръсти се царят, докато слага парафа си.

Първата работа на деветоюнците е да съставят “Комисия за преглеждане архивите на бившите министри”. Издухана е прахта от купища книжа, над които заляга екипът. Експертите попадат на потресаващи свидетелства за язвите на земеделския режим.

Изборите са печелени с купени гласове. На 5 януари 1921 г. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: “Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали?

Съкруших ги, давал съм

по 40-50 лева за 1 глас

Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха”, тупа се в гърдите оранжевият застъпник.

“Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране”, съветва Стамболийски друг организационен работник.

Минко Василев пък от шуменските села докладва, че на 26 април 1923 г. са изкарали “исборо отличен”. На него му светнала гениалната идея да разпореди явно гласуване.

Като вземат властта, земеделците създават политическа полиция. Нейната задача е да държи под око опозицията. Дружбашите командироват емисари в странство, които да набавят маски, грим и други атрибути, потребни за спецзадачите. Някои от дрънкулките са предназначени за личната сигурност на Александър Стамболийски.

На 18 декември 1921 г. агент Феодя го информира от Берлин: “За маскирането изпращам няколко вида работи. Едните се закачат и попълват със сколуфи (бакенбарди), както съм ги заиглил, и ще си ги нагласиш според дължината на брадата ти, като мустаците се закрепят на средната хрущялна преграда на носа.”

Милиони са похарчени,

установява комисията

Освен девалвирали левове в обиталищата на Стамболийски са намерени швейцарски и френски франкове, английски лири, германски марки, австрийски крони, долари. Конфискувана е и румънска, чешка, унгарска, полска валута.

“Личната каса на министър-председателя се смеси с касите на министерствата и Държавното съкровище; в няколкото му резиденции се откриха несметни количества чужди пари”, разкрива Данаил Крапчев във в. “Зора”.

Финансовите документи сочат, че от 2 февруари 1920 г. до 16 март 1923 г. премиерът е изтеглил от Държавното съкровище 147 186 460 лева и 45 стотинки. “Ето откъде са дошли сумите, които се намериха у него след 9 юний 1923. Ето откъде е вземал той да купува имоти и да раздава на сватове, на сестрини синове, на приятели и др.”, заключава комисията.

Най се е облажил сватът на Стамболийски Григор Бояджиев. Според едно секретно тефтерче на премиера между 22 юни 1920 г. и 19 май 1921 г. селският водач му е броил 1 229 000 лева. През февруари същата година съпругата Милена Стамболийска се оплаква на сина си в Париж, че баща му “всичко купува на името на Бояджиев”. Двамата готвят сватба, добавя тя – дъщеря им ще отиде под венчило с момчето на Григор.

Тези документи плачат

да бъдат публикувани

Липсва обаче илюстративен материал, а стара истина е, че една снимка говори по-красноречиво от хиляда думи. И ето че пред комисията се изправя Стоил Лефтеров. Носи чанта, пълна със снимки. Папаракът от “Евксиноград” театрално пръска фотосите върху масата. Като виждат какво е донесъл, деветоюнците застават мирно и викат “Ура!” Лично Александър Цанков нарежда да му се плати толкова, колкото иска. Без пазарлъци!

В спомените си, записани от сестра му Неда, Стоил не казва за колко е изтъргувал скандалните снимки. Сумата обаче е била внушителна, защото след сделката той купува апартамент на ул. “Граф Игнатиев”. (Виж карето.)

Освен икономически, Стоил Лефтеров е имал и политически причини да орезили Стамболийски. По време на своето управление земеделският лидер флиртува със Сърбия и работи срещу българската кауза в Македония, откъдето е родом Стоил.

Изобличителните документи, илюстрирани със снимковия материал, са отпечатани в поредица от 12 части, които излизат до края на 1923 г. Този бестселър на компромата има невероятен успех.

Читателите се редят

на опашки,

за да си купят поредиците “Кражби, гешефти и много други злоупотребления” и “Дружбашки народни представители, избори и парламент”. Отделни брошури са посветени на държавната администрация, образованието, дипломацията. Вътре е снимката на Стамболийски, който се плацика с любовницата Татяна. Щрак – запечатал ги е от засада пионерът на фотокомпромата Стоил Лефтеров.