Съпругата на Христо Ботев е родом от Търново. Там Венета е омъжена за Дончо Петров, от когото има син Димитър. През 1868 г. го напуска и отива да живее в Букурещ при вуйчо си митрополит Панарет Рашев. В неговия дом е българското училище, където учителства Ботев. Тук двамата се срещат.

“Безпаричието ще да ме принуди да се оженя, за да мога да работя, но недей мисли, че моята шия влиза в хомота”, пише поетът на приятеля си Иван Драсов.

Ботев разчита на вуйчото владика, но той отказва благословия. Против волята му през юли 1875 г. Христо и Венета заживяват под един покрив.

Семейството се настанява на ул. “Румеора” 15 в покрайнините на влашката столица. Със спестяванията на Венета е изплатена печатарската машина на в. “Знаме”, но Ботев все не може да се отърве от безпаричието. В края на годината той посреща двама емигранти. Иван Андонов разказва:

“Тръгнахме и тримата заедно, вървяхме доста надалеч от центъра, в един краен квартал, и влязохме в къщата му, която се състоеше от една стая с едно малко килерче до нея. В стаята имаше само един креват, до него един шкаф, пълен с книги, и една малка масичка. Бае Христо ни препоръча на жена си Венета, която беше бременна и доста напреднала, и на нейното момченце Димитър, от първия й мъж. Грубата сиромашия беше ударила своя отпечатък в жилището на безсмъртния поет, публицист и велик революционер; всичко около нас беше потънало в най-голяма мизерия.”

На 12 април 1876 г. Венета ражда момиче, кръщават го Иванка. Преди да потегли с кораба “Радецки”, Христо Ботев отива в съда и декларира, че детето е негово. Уговаря с приятели да плащат на семейството му 100 франка месечно. А в случай че загине, да издействат на съпругата му пенсия.

На 12 май вечерта поетът се прощава с майка си. Тя върти домакинството в дома на Евлоги Георгиев, с когото са роднини. На другия ден Ботев целува Иванка, а на Венета казва, че отива за няколко дни до Браила и Галац. Всъщност заминава за Гюргево, откъдето се качва на “Радецки”. Съпругата научава истината от знаменитото писмо.

След Освобождението Народното събрание отпуска на Венета Ботева 30 лв. пенсия. На себе си депутатите гласуват 15 лева дневна надница. Значи за два дни мъдреците в камарата получават толкова, с колкото вдовицата на загиналия за свободата трябва да преживее цял месец.

Тя е в Търново с две деца на ръце. Парите стигат само за хляб и сирене, принудена е да пере и чисти по къщите. В крайна сметка продава печатарската машина - същата, която навремето е изплатила!

През 1906 г. лекарска грешка убива Иванка. Загубата е жестока, защото щерката на Ботев очаква дете. Покрусената Венета поръчва два гроба в Търново. В единия полагат Иванка заедно с неродения внук на Христо Ботев. Другия Венета оставя за себе си.

Ботевата съпруга умира от мозъчен кръвоизлив на 27 февруари 1919 г. Преди да издъхне, предава прощалното писмо от “Радецки” на сина си Димитър.