Символ и на руските, и на германските шедьоври, Кехлибарената стая е гордост и радост на Дома на Романови. Тя изчезва загадъчно по време на Втората световна война и оттогава е в неизвестност. И докато през 21 в. руски майстори и учени пресъздават това невероятно място, местонахождението на оригиналната Кехлибарена стая продължава да поражда дебати сред ентусиастите, съобщава “Руски дневник“.

Петър Велики, първият руски император, който управлява от 1682 до 1721 г., е известен с любовта си към куриозите. Неговата колекция от необикновени и уникални предмети или така наречената Кунсткамера, стая, пълна с изключителни неща – от минерали до деформирани човешки зародиши – продължава да се показва в Санкт Петербург. Още по времето на Петър всеки монарх в Европа знаел, че няма по-добър начин да се хареса на могъщия руски цар от това да му направи необикновен подарък.
Именно това прави пруският Фридрих Вилхелм I, когато иска да спечели благосклонността на Петър. През 1716 г. той подарява на руския император стая, проектирана от най-добрите барокови пруски архитекти и скулптури, украсена с кехлибар и злато. Това е знаменитата Кехлибарена стая, която по-късно ще бъде наречена Осмото чудо на света заради поразителната си красота. 

Потомците на Петър преработват стаята и значително я разширяват, превръщайки я в перлата на благоденствието си. Към края на 18 в. тя е превърната в разкошна стая с площ от около 100 кв. м, грееща в шест тона на кехлибара, със златни листа и полускъпоценни камъни. Историци и ювелири продължават да обсъждат приблизителната стойност на Кехлибарената стая и оценките тръгват от $142 млн. до над $500 милиона.

Екатерина Велика (царувала от 1762 до 1796 г.) слага стаята в лятната си резиденция – Екатерининския дворец, разположен в Царское село (сега град Пушкин, на 30 км южно от Санкт Петербург). Редовно на стаята се правят малки реставрации и уникалното произведение на изкуството остава в Екатерининския дворец до 1941 г. По ирония на съдбата именно през тази година е планирана мащабна реставрация, но тя никога не е направена.

Великата отечествена война избухва през юни 1941 г. Това е голямо предизвикателство за СССР, особено през първите месеци. През септември Вермахтът окупира Пушкин. Много музейни експонати са евакуирани в Сибир, но не и Кехлибарената стая, която е прекалено крехка и в същото време прекалено тежка.
По време на управлението на Адолф Хитлер Германия официално обявява, че много произведения на изкуството от предишните векове, включително и стаята, са откраднати от германския народ. Поради тази причина нацистите изпращат демонтираната Кехлибарена стая в Кьонигсберг (сега Калининград, Русия, на 1088 км западно от Москва).

Според Алфред Роде, германски изкуствовед, който ръководи колекцията на Кьонигсбергкския замък през 1926-1945 г., Германия се е грижила добре за Кехлибарената стая. Роде казва, че тя оцелява дори при тежките бомбардировки на Кьонигсберг през 1944 г., когато по-голямата част от историческия център на града е изпепелена; комендантът се разпорежда демонтираната стая да бъде сложена в подземията на двореца. Въпреки това, когато съветските части завземат Кьонигсберг през април 1945 г., те не откриват и следа от стаята. Кехлибаренета стая изчезва.