Чуждият работодател навиквал работниците си, че са 15-годишни лигли

“Всички българи сте мързеливи”, “от вас нищо не става”, “никоя националност не мирише така лошо, както българите”. Това са част от обидите, които български програмисти са принудени да търпят в продължение на месеци от канадския си шеф. За да защити националната си гордост, един от тях подава жалба в Комисията за защита от дискриминация, която му струва до момента над 4000 лв.

През 2012 г. канадецът основава IT фирма в столицата, в която работят 10 българи. Основният проект е да се създаде социална мрежа, която да свързва хората и по професии. “Още в началото започна да ни обижда, непрекъснато обясняваше как в Северна Америка се работело много по-сериозно, и лека-полека се стига до това, че българите сме много мързеливи, че не даваме нищо от себе си”, обясни засегнатият мениджър. Той иска да остане анонимен, защото се страхува от бившия си работодател. Канадецът осъждал и пушенето по време на обедната почивка и често правел обидни забележки на служителите си. Всъщност той е ливанец, но с паспорт от северноамериканската държава.

“Лошо миришеш, не си се къпал”, не спирал с обидите чужденецът. Да чуеш тези думи, е доста неприятно, почувствах се зле, а и се отрази на авторитета ми, защото беше пред останалите от колектива, разказа още българинът. Лошото отношение продължило и към останалите служители, които

сравнявал с

15-годишни

момиченца,

които се

лигавели

Според него те не си вършели работата, а само се оплаквали, че са претоварени.

Освен че обиждал, чужденецът не плащал и извънреден труд. Той карал програмистите да стоят до късно, а понякога ги викал на работа и през уикенда.

“Често седях до 23 часа, а на следващия ден бях отново на работа в 8,30”, разказва още програмистът. Вместо похвала обаче той отнасял поредните обиди - “изглеждаш ужасно и видът ти е уморен, съвземи се, защото създаваш лош имидж на фирмата”. За да са в кондиция, чужденецът карал служителите си да пият енергийни напитки.

“Нямаше ясна идея с какво се е захванал и какво точно ще представлява мрежата, а това беше причината постоянно да променяме концепцията”, разказва обиденият българин. Така проектът за социалната мрежа често се връщал в изходна позиция и 2 месеца труд отивали на вятъра. “Когато човек дава толкова много от себе си, е страшно обидно да получи подобни коментари и подобно отношение от шефа си”, категоричен е програмистът.

В началото на 2014 г. той напуска фирмата, а през юни решава да напише жалба до Комисията за защита от дискриминация.

Никой от колегите му не го подкрепя официално, но почти всички го поздравяват за смелостта да иска справедливост за обидите. Никога не съм се оплаквал, но реших, че трябва да си потърся правата, казва IT-специалистът. В жалбата той описва и други случаи на обиди към работници на вилата на арабина. Тях също определял като “мързеливи” и добавял, че “всички българи били такива и от тях не ставало нищо”.

Българинът дал за пример и лошото отношение към болни колеги, към които се обръщал с думите:

“Всички българи

постоянно

боледуват и не

знаят как да се

лекуват!

Пиете витамин С и после се чудите защо постоянно боледувате. Ние в Канада имаме много по-сериозни лекарства и изобщо не боледуваме”.

Експертите започват да събират доказателства, а през това време канадецът и адвокатът му приложили хитри хватки, за да протакат решението на комисията. Един от доводите им бил, че българинът нямал достатъчно познания по английски език и не разбирал, че канадецът се шегувал. Двамата поискали да се предостави сертификат за владеене на езика като доказателство пред комисията. “Когато човек

крещи срещу

теб “шибаняк”,

няма как да не го разбереш”, категоричен е програмистът. В хода на процеса поискали да се изпрати и становище до Италия, където живеел съдружник на канадеца, който също трябвало да е запознат с делото. Опитваха се да протакат по всякакъв начин и успяха, казва още българинът.

През тази година 5-членен състав на комисията излиза с решение, че канадецът е употребявал описаните в жалбата реплики. Съставът е квалифицирал тези обстоятелства “като форма на тормоз” по смисъла на Закона за защита от дискриминация на основата на признаците “гражданство” и “националност”, обясниха експерти. Заради нарушението е наложена и глоба от 1000 лв. Санкцията, предвидена в Закона за юридическо лице, е в размер от 250 до 2500 лв.

Канадецът обжалва решението в Административния съд София-град. Делата продължават и се проточват във времето. А за подалия сигнала българин бавната процедура потвърждава, че понякога е по-лесно човек да премълчи и да забрави за обидата.

Той не иска пари, а наказание за лошото отношение към нацията ни.

“Защото, каквато и глоба да му наложат, все едно муха го е ухапала”, смята IT специалистът. Българинът обаче е категоричен, че няма да се откаже и ще се бори до край в съда. “Не мога да забравя и обидите, че всички българи миришем и сме мързеливи. Идва някакъв чужденец тук и си развява коня, на човек просто му прелива чашата на търпение”, категоричен е той. Досега програмистът е отделил над 4000 лв. за адвокатски услуги и разноски по жалбата си. Не са малко пари, но ще търся справедливост и наказание за обидата, твърди той. Освен пари българинът е загубил и много от личното си време, а и нерви. “Бях отдаден изцяло на проекта, харесваше ми идеята и исках всичко да се прави, както трябва. Това обаче ограничи личните ми контакти, нямах време за приятелите и близките”, споделя програмистът. Той обаче е оптимист, че скоро всичко ще приключи и ще може да продължи живота си и да забрави за обидите. “Вижда му се краят, сега сме в съда, но аз съм спокоен, защото знам, че съм прав”, оптимист е той.

Българите все по-често се жалят от шефове чужденци

Българите се жалят все по-често от шефове чужденци, които ги обиждали и унижавали. Такава тенденция отчетоха от Комисията за защита от дискриминация. В оплакванията се сочи агресивното поведение на тези началници срещу българите само заради произхода им. Налице е тормоз и създаване на неподходяща за работа среда, а направените обобщения от тези началници чужденци по отношение на българския етнос изобщо биха могли да бъдат тълкувани като слово на омразата, обясниха експерти от комисията.