Изнесен е от Корфу в кашон за портокали. Мрази родината си и до днес е стъпвал там само веднъж.

Като дете се смеел как козируват нацистите. Било като знака на момчетата, че им се ходи до тоалетна.

Нямал дом, паспорт, националност и религия до брака си с Елизабет.

Той е имал най-неортодоксалното детство: с майка в психиатрична клиника и баща, изпратен в изгнание, принц Филип прекарал първите си години, прехвърлян от ръка на ръка. Но въпреки поредицата от семейни трагедии той се оказа способен да издържи на плещите си британската монархия чак до преклонните 95 години, когато реши да се пенсионира.

Принц Филип се ражда в бурни времена на кухненската маса в имението на семейството си в Корфу. Има четири сестри - Софи, Сесил, Маргарита и Теодора. Единствен син на Андрей, принц на Дания и Гърция, и принцеса Алис Батенберг, младият Филипопулус страдал от липса на бащина обич още с първата си глътка въздух.

Принц Андрей, като един от най-добрите бойци в гръцката армия, бил на бойното поле в деня, в който принц Филип се ражда. Отказвайки да послуша командите на своя офицер, гръцкият принц прави една от най-големите грешки в живота си и слага край на Гръцко-турската война, както и края на Гръцкото кралство.

Коронованият тогава крал Константин, брат на Андрей, абдикира, а войникът е задържан и осъден за държавна измяна.

"Колко деца имаш?", питат го в затвора. "Четири", отговаря той. "Жалко, че ще останат сираци", заявява му генерал Теодорос Пангалос.

Така започва тъжното и изключително изтормозено детство на Филип, прекарал първите си 30 години в постоянни скитания. Принцеса Алис някак си успява да използва връзките си за да спаси Андрей от смъртната присъда, но семейството е пратено в изгнание. За да бъде спасен, бъдещият херцог на Единбург е сложен да спи в кашон от портокали и отнесен далеч от остворв Корфу на борда на военен кораб. В този ден Филип губи всичко - дома си, националността си, религията си и дори рождения си ден, който се оказва на различна дата по Григорианския календар.

Семейството първо се опитва да се установи във Франция. Няма абсолютно никакви пари, а богати благожелатели плащат образованието на младия Филип. И до ден днешен той не може да си спомни кой е бил така добър към семейството му. Животът на бъдещия съпруг на английската кралица вече бил тотално объркан - той бил гръцки принц, живеещ във Франция, но образован по английски начин. Липсата на идентичност му дала шанс той сам да формулира произхода си: "Аз се определям като скандинавец и най-вече - датчанин. Вкъщи говорехме на английски. Другите знаеха гръцки, но аз не. Разбирах само части от него. Но тогава разговорът изведнъж преминаваше на френски, после на немски, защото имахме братовчеди от Германия. Ако мислиш за една дума на определен език, после трябваше да се сетиш за същата на друг", обяснява херцогът на Единбург.

През 1928 г. Филип заминава да учи във Великобритания, а семейството му е в абсолютен колапс. Майка му е приета в психиатрия в Швейцария, баща му отива в Монте Карло със своята любовница, а всичките му сестри се омъжват и се отправят към Германия. Едва на десет години, той остава абсолютно сам. Британските му роднини си го прехвърлят, дават му само любезното си внимание, но Филип остава емоционално гладен, липсва му истинската семейна любов. Не че семейството му не го обича, просто така се стичат обстоятелствата. Никой няма време да се грижи за него както подобава.

"Когато Филип се нуждаеше от баща, разказва първият частен секретар на принца, - него просто го нямаше. Всъщност нямаше никого." В продължение на пет години, детето не получава нито дума от родната си майка

Когато по-късно е попитан за този период от живота си, той остава сдържан: "Просто така се случи. Семейството ми се разпадна. Майка ми беше болна, сестрите ми - омъжени, баща ми - далеч. Просто трябваше да преодолея това. Всеки го прави."

За да се справи с липсата, Филип изгражда стена около себе си. Той се вглъбява в работата си и своите задължения и крие своята ранимост дълбоко. Но под твърдата обвивка се криело едно срамежливо и несигурно момче. Роднините му разказват, че той имал навика да превръща всичко в шега, но вътрешно, бил изключително нещастно дете. Той обаче отрича въпреки очевидните белези на измъчената му душа. В него има повече объркаване, отколтоко някога ще признае. Когато го питат какъв език се е говорел в дома му в Англия, той незабавно отговаря: "Какъв дом?"

През 1933 г. Филип е изпратен в училището "Салем" в Германия. Хитлер е в началото на кървавото си управление, а за младия принц поредната промяна отново не носи нищо хубаво. Той е изолиран от другите деца, не говори добре немски, няма никакви приятели

По един зловещ начин нацистите започнали да насърчават хитлеристкото младежко движение в "Салем", а учениците били задължени да използват нациския поздрав. Филип намира капчица забава в това. Винаги когато го видел, той се смеел, тъй като салютът наподобявал жеста, който момчетата от "Салем" правели, когато сигнализирали, че им се ходи до тоалетната.

Година по-късно е преместен в училище в Шотландия - "Гордънстън". Място, известно със своята изключителна дисциплина, която обаче изиграла много важна роля във формирането на характера на Филип. Той се превърнал в един от най-добрите и енергични ученици и дори станал отговорник на класовете. Но успехите му далеч не прикривали самотата му. През петте години, които прекарал там, Филип никога не бил посетен от нито един от своите роднини.

През 1937 г. поредната трагедия сполетява семейството му. Сестра му Сесил умира в катастрофа. Когато 16-годишният Филип чува новините, той не започва да плаче. Директорът на училището казва, че е приел новината "със страданието на истински мъж". Всъщност никой от съучениците му не го вижда да страда.

"Той просто погребваше чувствата си дълбоко в себе си", разказват те. За погребението пътува сам. Събитието се оказва изключително нелепо. Принц Андрей и принцеса Алис се виждат за първи път от много години насам. За първи път виждат и чуват оцелелите си деца. А след края на церемонията малкият Филип отново сам се връща във Великобритания и продължава сам да се грижи за себе си.

Следващите години дават нов смисъл за живот на Филип. Той се присъединява към морския флот на Англия, а всички го определят като един от най-талантливите мореплаватели, които са виждали. През юли 1939 г. принцът е натоварен със задачата да забавлява своите далечни братовчедки - 13-годишната принцеса Елизабет и по-малката й сестра Маргарет, когато посещават военния колеж.

Двамата с Елизабет започват да си пишат писма, но приоритетите им са други - на прага им стои война, която трябва да се води.

Същинската военна служба на Филип започва, когато го командироват в HMS Ramillies в Цейлон през януари 1940 г. Първоначално той бил изпратен далеч от бойните действия, тъй като Гърция не участвала във Втората световна война и като гръцки принц британците не искали той да бъде убит на кораб от Кралския флот.

Това обаче се променя, когато Италия навлиза в Гърция, а Филип става активен участник в съюзническите сили. В битката при Кейп Матапан близо до гръцкото крайбрежие през март 1941 г. Филип служи като посредник на HMS Valiant, където отговаря за управлението на прожекторите на кораба, за да засича кораби през нощта. Той си спомня: "Съобщих, че имам мишена и съм наредил да се стреля. В този момент адът се отвори, тъй като всичките ни осем 15-инчови пушки плюс тези на флагманския кораб, плюс HMS Barham's започнаха да стрелят по стационарния круиз. Той изчезна в експлозия и облак дим. Тогава ми беше заповядано да се обърна към друг италиански кораб, който получи същото наказание."

На 21 години Филип става най-младият лейтенант във флота. С бързите си решения той многократно спасява живота на своите подчинени. А след края на войната дошло и истинското щастие за Филип. Той предлага брак на Елизабет, а тя приема.

Бракът дава на Филип дом, националност, паспорт, религия и за първи път - стабилност, за която толкова много мечтаел. Принцът най-накрая погребал демоните на миналото си и дал на Лилибет единственото, което имал - цялата си подкрепа: "Моята първа, втора и последна работа е никога да не я предавам."

От деня, в който Филип е изнесен от Гърция в кашон за портокали, до деня, в който се пенсионира от публични появи, херцогът на Единбург посещава Гърция само веднъж. За да посети майка си, преди самата тя да се премести във Великобритания. Близки до Филип твърдят, че той мрази Гърция, защото е причината семейството му да се разпадне и да превърне младините му в тотален хаос.