Това е армия от 160 000 безработни. Цели семейства - от прадядото до внука, които не знаят какво е трудов стаж

Връщането на казармата в онзи вид от недалечното минало е напълно безсмислено и невъзможно скъпо начинание за България в момента.

Според икономисти наборната служба би струвала над 1 милиард лева годишно. Отделно тя ще изкара от реалната икономика на страната десетки хиляди млади мъже, а малкото от тях, които стават за нещо и искат да работят, ще избягат от страната.

Срок на служба от година и половина например е прекалена загуба на време, огромни средства и много повече излишен тормоз, отколкото реално усвояване на военни знания и умения, както, убеден съм, отлично знаят всички, на които това някога се е случило.

На мен в казармата офицерите не ми позволиха да се явя на изпити, за да покрия резултатите за клас за радиотелеграфист, защото след това трябваше да ме пуснат в отпуск, какъвто се полага за това като награда. Сами разбирате от този най-елементарен и безобиден пример за какво точно става въпрос в казармата от ония години.

И въобще да се връщаме към наборната служба, когато целият свят преминава към професионална, няма какво повече да го обсъждаме.

Предвид тежката международна обстановка и всичко, което се случва около нас, може би трябва да се помисли за някакви по-кратки задължителни форми на обучение на младите.

Дали ще бъде по време на училищни часове, или пък някакво военно обучение след края на гимназията, но все пак ще бъде полезно да добият поне елементарни умения за ползване на огнестрелно оръжие, за йерархията и субординацията в армията.

Най-голяма полза обаче има от възстановяването на легендарните Строителни войски, защото това би бил уникален шанс за ромите да усвоят полезни професии, да се трудят и да са полезни на обществото. Разбира се, вкарването на хора в казармата на етнически принцип, независимо дали става въпрос за трудови войски, е противоконституционно, но пък същата конституция задължава и всички жители на България да завършат основно и средно образование, но ромите никак не държат на тази работа.

Над 50 процента от тях на възраст повече от 15 години са безработни. А това според изследвания носи загуби за икономиката на страната ни от около 700 милиона лева годишно.

Да не говорим за допълнителните преки щети, които същите хора нанасят от кражби, източване на ДДС, с което се занимават от години цели кланове, телефонни измамници и въобще масово разпространения при тях стил живот на социални помощи, без да даваш нищо на обществото.

Това са цели семейства, в които нито един - от прадядото до внука, няма и денонощие трудов стаж. След като не желаят да се образоват в училище, нека да дадат своята дан като някакъв вид трудова повинност.

Това е спасявало страната в най-тежките моменти от историята ни. През 1920 година в България премиерът Александър Стамболийски внася Закона за трудовата повинност, който ни измъква от крайно тежката ситуация, когато, губейки в Първата световна война, Ньойският договор буквално ни поставя на колене - да бъдем без армия и да изплащаме огромни репарации.

Трудовата повинност обаче се оказва икономическо чудо, което в следващите години заимства от нас почти целият свят. На него се дължи възходът на Третия райх в Германия, който приема своя вариант на закона през 1931 г. Въвеждат го къде ли не - от Америка и Канада, през Европа и Азия, та чак до Япония.

У нас след 1920 г., първо, благодарение на трудовата повинност преодоляваме разрухата от войната, а после са прокарани стотици километри пътища, построени са жп линии и въобще над 70 процента от цялото жилищно строителство. Трудоваците спасяват ситуацията след всяко голямо природно бедствие, независимо дали е наводнение, или земетресение.

И всичко това стартира с първия набор от едва 15 хиляди души. В първите 9 години в трудовите войски се включват почти 155 хиляди младежи - по-малко от ромите, които днес всеки месец бъркат с дебитната карта в банкомата за социални помощи.

Така че, ако днес има нужда от някаква казарма, тя е точно за циганската армия от безработни младежи. Останалите по-добре да учат или да работят.