Малките им имена са Гудрун, Еда, Мартин, Никлас.... Като на всички останали обикновени хора. Фамилиите им обаче, които са носили и бащите им - всяват ужас десетилетия след смъртта на предците им. Химлер, Гьоринг, Хес, Борман, Хьос, Шпеер, Менгеле. Тези имена носят и днес децата на част от водачите на Третия Райх. Родени са между 1927 и 1944 г.

По-възрастните измежду тях са били под 18-годишни при поражението на нацистка Германия Повечето са живели в Бавария, около резиденция на Фюрера в масива на Оберзалцберг, в сърцето на защитената територия, до която простосмъртните не са можели да припарят.

Синове и дъщери са на един елит, който не е страдал особено от ужасите на войната. Наричат ги понякога наследствените принцове и принцеси на нацизма. През Втората световна война те са просто деца, които живеят в позлатена клетка, в сърцето на бърлогата на звяра, както може да се нарече баварското убежище на Хитлер. Повечето са обитавали огромни и красиви къщи, препълнени с безценни произведения на изкуството, често собственост на евреи, депортирани в концентрационни лагери, управлявани от родителите им.

Те са били заобиколени от дълбоко антисемитска атмосфера, разбира се, а луксозните им имения в Бавария са често посещавани от лагеристите от Дахау, които работели в именията им като съвременни роби- градинари, ковачи и шивачи. Въпреки това, не може да им бъде вменявана вина за този период. Тези русички деца на Райха изобщо не си представяли реалността на света, сътворен от могъщите им родители. Не са знаели почти нищо за концентрационните лагери, нито са били са наясно със систематичния процес на депортиране и изтребление на еврейското население в териториите, контролирани от Третия райх.

 Отношенията между родители и деца, често са сложни, както добре знаят психолозите, особено ако родителят е общественозначима фигура, а в тези случаи това е факт. Какво означава да си дете на тези нацистки престъпници, които са останали до последно верни на Хитлер, докато около тях болната мечта за арийска Германия се разрушава на парчета? Какъв човек е излязъл от теб? От този въпрос се ражда книгата “Децата на нацистите” от Таня Красниянски, френски адвокат по човешките права, автор на много изследователски трудове за онази епоха. Във вените й тече немска, френска и руска кръв. В тази си книга тя разказва историите на осем семейства на нацистките водачи преди, по време и след Втората световна война. В своите проучвания си е поставила за цел да разберете какви отношения свързват зловещи фигури като Хайнрих Химлер и Йозеф Менгеле със собствените им семейства, как тези връзки са повлияли на възприемането на националсоциализма от децата. “Израснали в тишината и уединение, те са дъщерите и синовете на престъпниците, които написаха най-страшната и тъмна глава от историята на нашето време. Но много рядко историята помни, че тези мъже са имали дори и деца.

Бащите им са опетнени с абсолютното зло, отхвърлили са всякаква човечност, стигайки дотам, че да се обявят единодушно "невинен" от банките на процеса в Нюрнберг, пише авторката в предговора. Тя разказва там, че книгата е родена от задълбочени изследвания в архивите, отворени за консултиране, изследване на съдебни документи, писма, книги, статии и интервюта за личния живот на лидерите на Третия райх и техните потомци.

По повод излизането на книгата в Италия авторитетното тамошно списание “Панорама” писа: “Едно нещо е ясно, след като прочетете книгата на Краснянски: начините, по които фигурата на баща си е взаимодействал с децата, са решаващи при последващо отхвърляне, или обратното, за безусловно отъждествяване с нацистката идеология.” Нито едно от децата на водачите на нацизма в детството си не е било наясно с дейността на баща си. Те разбират за чудовищните престъпления по-късно, в резултат на поражението на Германия, което следователно се е случило рязко и внезапно. Повечето от тези деца, дълбоко обичани и разглезени от своите високопоставени родители, никога не са се дистанцирали или отказали от своята семейна история. Някои от тях са размили направо болестно идолопоклонството на фигурата на бащата. Те превръщат къщите си в музеи, посещавани днес от отричащите холокоста, от най-екстремните представители на европейската ксенофобска десница.

Такъв е случаят на двете дъщери на две от най-зловещите фигури на Райха - Гудрун Химлер и Еда Гьоринг. И двете са били изключително разглезени още от момичета. И днес те пазят наситени с обич спомени за бащите си, разбира се, и за "чичо Адолф". Въпреки че понякога хвърлят цялата вина върху него, за да оправдаят татковците си. Гудрун Химлер е роден през 1929 г, а Еда Гьоринг през 1938 г. Те не дават косъм да падне върху образа на бащите им и не престават да се идентифицират с нацистката идеология. Живеят след войната в Мюнхен, поддържат музеи на бащите си. Еда Гьоринг - дъщерята на райхсмаршал Гьоринг, никога не е сключвала брак. Обожава баща си, който я е кръстил на дъщерята на Бенито Мусолини.

Тя упорито твърди пред медиите, че за всичко е виновен единствено Хитлер, а тези около него просто са изпълнявали дълга си. В края на 90-те години тя работи известно време като асистентка на хирург. За разлика от тях обаче, децата на тези нацисти, които са били студени и дистанцирани бащи, момчета и момичета, лишавани от любов и топлота в семейството си, не се колебаят да осъдят родителите си, нито да признаят тяхната роля в нацистката машина за смърт. Такъв е случаят например с Никлас Франк - син на Ханс Франк, който е бил адвокат на Хитлер, а после става генерал-губернатор на окупираната от нацистите Полша.

Наричали го също “Машината за смърт“ или Касапина от Краков”. Където и да отиде Никлас Франк, той носи снимка на мъртвия си баща. Но това не е някакъв мил спомен за детството, това е фотос на трупа на татко му. “С треперещи пръсти той протяга опърпана черно-бяла снимка, направена моменти след като баща му е обесен за убийството на четири милиона души”, писа преди време “Мирър”. Никлас казва, че я носи със себе си, за да се уверява от време на време, че баща му е мъртъв. Бил е на седем години, когато баща му отива на бесилката. Казва за него: "Аз го презирам. Той обичаше Хитлер повече, отколкото обичаше семейството си." Никлас Франк, който е кръщелник на Фюрера, ненавижда еднакво баща си и неговия идол Хитлер Нещо повече, прави доста стряскащи изводи за двамата.

Той смята, че баща му е бил скрит хомосексуалист и всъщност прави всичките си зверства от любов към Хитлер. Смята, че именно тази страст го кара да се ангажира с най-ужасяващите престъпления в историята на човечеството. Никлас описва баща си като абсолютен егоцентрик, паун, обсебен единствено от парите, блясъка и външния си вид. “Всичко, коeто го интересуваше, бяха бижутата, замъци, красиви униформи” , казва той. Синът не се впуска в психологическите мотиви, защото смята, че алчността без граници на баща му и любовта му към Хитлер са достатъчни, за да обясни поведението му. Ето какво още казва Никлас: “И въпреки бруталните изявления, които той е правил за евреите, аз мисля, че него никак не го е било грижа за тях. “Не е вярно, че е бил антисемит. Ако Хитлер беше му наредил, щеше да направи същото с французи или китайци, като пак щеше да намери аргументи срещу тях, които да излага в огнени речи, в които се позовава на Ницше, Шилер или Гьоте.” Когато баща му Франк се опитва да се разведе с майка му, тя моли Хитлер да се намеси. Фюрерът му заповяда да остане с жена си и четирите деца поне до края на войната.

Касапинът от Полша веднага се съгласява, той не може дори да си представи, че няма да се подчини на своя водач и бог. Никлас разкрива, че е бил заливан с подаръци, закупени с ценности, ограбени от евреи. Разказва също как той е научил за престъпленията на баща си, когато вижда планини от трупове в един вестник заедно със снимката на татко си Тогава разбира, че те са жертви на баща му.

Избити са в Полша, която той винаги е смятал за нещо като семейно имение. Синът на Рудолф Хес пък е роден през 1937 г. Инженер Волф Хес редовно посещава баща си в затвора “Шпандау” в Западен Берлин до 1987 г., когато Рудолф Хес се самоубива. Волф не осъжда деянията на баща си. Преди време казва: "Ако през 1920 г. аз бях на 20 години, както е бил баща ми, щях да постъпя по същия начин." Той изрично подчертава, че нацизмът е идеология на миналото, но в същото време смята, че Германия не може да приема по половин милион имигранти годишно. Затова активно се бори за затваряне на границите.