"168 часа" публикува материал за мистериозния случай с откраднатия през 2007 г. лаптоп на бившата тв журналистка Ивет Добромирова, който часове по-късно е засечен от ГДБОП да се свързва с домашния интернет на репортера Васил Иванов. Сега, четете как известният разследващ журналист обясни подробно пред "168 часа" своята версия за загадъчния инцидент:

"Този случай е един от най-странните в кариерата, а може би и в живота ми. В този период живеех на бул. „Стефан Стамболов“ близо до кръстовището на бул. „ Тодор Александров“ с бул. „Христо Ботев“ в София. В тази част на града е пълно със заложни къщи и съмнителни хора, общо взето. Помня, че ми се обади Ивет Добромирова да ме покани на някакъв форум с други колеги да четем лекции в Софийския университет. Но в деня преди организираното събитие бях рожденик и затова й отказах - бях планирал да ходим с приятели извън София. Прецених, че след цяла нощ купон на сутринта няма да ми бъде до лекции…

На другия ден се събудих към 11:00 – 12:00 часа, бях останал да спя в тогавашната ми приятелка. По обяд имах планирани снимки с мой колега по някакъв случай, вече не помня какъв. Спомням си, че се намирах на ул. „Раковски“ при операта и ми се обади Наско Симеонов, собственик на „ВИП Секюрити“. Преди това неговата фирма ме беше охранявала в продължение на 9 месеца, след като стана взрива в апартамента ми. Точно бяха свалили охраната ми, но си имахме комуникация, а фирмата на Ивет Добромирова ги обслужваше като PR. Обади ми се Наско и вика: „Трябва да се видим спешно!“

Помислих си, че става дума за нещо свързано със сигурността. Обясних му къде се намирам и след около 20 минути се срещнахме в кафенето на операта. Докато си пиехме кафето той ми каза: „На Ивет е изчезнал лаптопа“. Веднага го попитах къде е изчезнал и той ми каза, че това е станало в Софийския университет. Аз още не се сещах, забравил бях, че имах покана да присъствам там. И веднага тръгнах да набирам телефона на Явор Колев от „Компютърни престъпления“, но Симеонов ме спря и ми каза, че те вече са му се обадили и той е установил при проверката, че изчезналият лаптоп за 30-40 секунди е бил свързан с домашния ми интернет.

На мен направо ми причерня, защото това се е случило на място, където е трябвало да бъда и аз. В същото време естествено никой не ме е видял, тъй като не съм бил там, което потвърдиха и всички колеги присъствали на форума. Бях се напил на рождения си ден и после ме болеше главата до обяд. Помислих, че някой ми прави постановка – някой е проникнал в дома ми и е сложил крадена вещ вкъщи за да ме компрометира. Още повече, че точно тогава подготвях един сериозен материал за една застрахователна компания. Веднага потеглихме с Наско към вкъщи и по пътя се обадих на един мой приятел, който беше зам.-шеф на криминалната полиция в СДВР. След 10 минути той беше там. Христо Терзийски се казва и в момента е директор на Националната полиция. И понеже имах пълно доверие, както на него, така и на Наско Симеонов ги поканих да търсим вкъщи. Влезнахме и макар да нямаше следи от взлом, претърсихме цялата къща, да не би някой да ми е оставил нещо. Защото се притеснявах, че ако някой ми е подхвърлил крадена вещ след малко може да нахлуят барети и да кажат: „Ето го тук, тоя крадец Васил!“

Час и половина ровихме и нямаше нищо. После Наско ме попита къде ми е рутера. Той ми е на прозореца откъм кръстовището на бул. „ Тодор Александров“ и бул. „Христо Ботев“. Долу, както казах, имаше две заложни къщи и някакви криминални типове често се мотаеха около тях. Интернетът ми беше прекаран отвън по фасадата, а Наско ме попита дали имам парола на рутера. Не съм и разбирал толкова тогава, но се оказа, че няма парола. А рутерът беше силен, може би на 200-250 метра имаше сигнал и Наско предположи, че някой се е свързал към него - примерно от тези заложни къщи, които бяха наблизо. Веднага го изключих и започнах да мисля какъв е шансът някой да е бил във Факултета по журналистика и да дойде да се свърже с моя интернет.

От последвалия разговор с Ивет Добромирова разбрах, че лаптопът е бил на 7-8 години и е бил настроен автоматично да се свързва с мрежата. Затова предполагам, че ако някой го е занесъл в заложна къща той е бил включен за малко, за да го пробват.

Това е случаят. Мислил съм през годините много по него – дали е случайност или умишлена провокация не мога да кажа и до ден-днешен."