Основната битка се очертава между националистката Марин льо Пен и центриста Еманюел Макрон

Френските служби предотвратиха атентат в навечерието на президентските избори. Бяха задържани двама екстремисти, подготвяли терористична атака в Марсилия.

"Двамата крайно радикално настроени, родени през 1987 и 1993 г. във Франция, са планирали да извършат в най-скоро време нападение на френска територия”, заяви вътрешният министър Матиас Фекъл и не даде повече подробности. Клема Бор и Майедин Марабе са били задържани, след като при обиска са открити оръжие и съставки за направа на взрив.

Известно е, че един от кандидатите в предизборната надпревара – лидерът на Националния фронт Марин льо Пен, ще проведе именно в Марсилия последния си голям митинг от предизборната кампания. По данни на "Журнал дю диманш" обаче екстремистите са готвили атака срещу щаба на друг от кандидатите - центриста Еманюел Макрон

Източник от екипа му е заявил пред изданието: "Предупредиха ни миналия четвъртък. Казаха ни, че сме в опасност, и ни помолиха да засилим мерките си за сигурност, което и направихме."

Във Франция продължава да е в сила извънредното положение след серията атентати през последните 2 г. Повече от 50 000 полицаи, жандармеристи и войници ще отговарят за сигурността на двата тура на изборите - на 23 април и на 7 май. От това кой ще влезе в Елисейския дворец зависи как ще продължи френско-германското сътрудничество, което е в основата на ЕС. И дори бъдещето на блока, застрашен от разпад заради Брекзит, вълната на растящия популизъм, тръмпизма, както и трудните отношения с Путин и Ердоган.

Вероятно затова битката в тези избори във Франция е по-ожесточена от всякога, а службите са нащрек, за да предотвратят опити за атаки като планираната в Марсилия. Един подобен инцидент може не само да доведе до жертви, но и да наклони везните на вота.

Сред 11-те кандидати шанс да получат повече от 10% са четирима – социаллибералът Еманюел Макрон, крайнодясната Марин льо Пен, крайнолевият Жан-Люк Меланшон и десният Франсоа Фийон. Около повечето от тях вече избухнаха скандали.

Марин льо Пен ще бъде поканена на изслушване в Европейския парламент по искане за лишаването й от имунитет. Тя е разследвана от прокуратурата, че сътрудници от централата на партията са били фиктивно устроени на работа като нейни помощници в Европейския парламент.

Изслушването вероятно ще е в навечерието на втория тур на изборите. Около Льо Пен избухнаха и скандали, свързвани с финансирането й от Русия.

Преди три години Националният фронт е получил кредит от 9 млн. евро от дъщерна чешка компания на Европейска руска банка. Марин льо Пен се оправда, че е търсила още един заем от 3 млн. евро за кампанията си през 2016 г. от руско-чешката банка "Стратегия", защото френските банки отказват заеми.

"Националният фронт" играе ролята на съюзник на Москва, каквато е изпълнявала френската компартия по времето на студената война със СССР", анализира Тома Гомар, директор на независимия Френски институт за международни отношения.

Вероятно на втория тур Льо Пен, която наскоро се срещна с Путин и обеща, че ще отмени санкциите срещу Русия, ако стане президент, ще се състезава с Еманюел Макрон, пламенен защитник на ЕС и привърженик на независима Франция. Именно той е голямата мишена на Кремъл.

През февруари Ришар Феран от френското движение "Напред!", оглавявано от Макрон, заяви, че лидерът му е станал обект на фалшиви новини и че има стотици, ако не и хиляди опити за пробив в компютърните системи на щаба им. Феран подчерта, че по странно стечение на обстоятелствата всички атаки идват от Русия.

Междувременно Мунир Махджуби от щаба на Макрон заяви пред "Скай нюз", че медии под контрола на Кремъл - RT и “Спутник”, разпространяват недостоверни новини за независимия кандидат и в същото време поддържат ултрадесните. Според радио "Свобода" сред фалшивите информации срещу Макрон е съобщението, че той е гей, женен за 24 г. по-възрастна жена, появило се във френската версия на “Спутник”. Отново там Макрон бе “заподозрян”, че е агент на САЩ и проводник на интересите на американски финансови кръгове. Последната версия се тиражира и от други проруски медии в страни от ЕС.

Според наблюдатели кандидатът на десницата Франсоа Фийон също е проруски настроен. Той попадна в тежък скандал. На 15 март прокуратурата го обвини в пилеене на държавни средства и че наел фиктивно на работа жена си и децата си.

Съпругата му Пенелопа е получавала заплата като негов парламентарен сътрудник от 1986 г. до 2013 г. с прекъсвания, без да работи. От май 2012 г. до декември 2013 г. тя е получила фиктивно около 100 000 евро, а децата му, работещи във френския Сенат – 84 000 евро. Дъщеря им Мари Фийон е превела на родителите си около 33 000 евро, които те похарчили за сватбата й. Синът им Шарл Фийон, наследил сестра си на поста в Сената, давал на родителите си по 30% от заплатата си от 4846 евро месечно. Скандалът, станал известен като

“Пенелопагейт”, намали сериозно рейтинга на Фийон. Той обаче не се отказа от надпреварата. В края на март сатиричното издание “Канар аншене” публикува нови разобличения за руската връзка на Фийон – през юни 2015 г. той е получил 50 000 долара от ливанския индустриалец Фуада Махзуми, за да го представи на Путин и президента на френската нефтена компания “Тотал” по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург.

Девет дни преди старта му той е подписал чрез консултантската си компания 2F Conseil договор с фирмата на ливанския милиардер. Фийон е поел ангажимента да бъде посредник с влиятелни хора и шефове на предприятия в Русия, Алжир, Габон, Кот д'Ивоар и Франция.

Останал по-назад в проучванията на общественото мнение от съперника си – колоритният крайноляв политик Жан-Люк Меланшон, кандидатът на социалистите Беноа Амон заяви неотдавна пред тв канал BFMTV: "Разликата между мен и Жан-Люк Меланшон е в това, че аз не мисля, че за Франция ще бъде добре да се равнява по политиката на Кремъл." На митинг в Хавър обвиненият в путинизъм Меланшон трябваше да обясни на хората.

"В никакъв случай не съм свързан с господин Путин. Но не съм съгласен и с тези, които непрекъснато провокират конфликт с руснаците, защото това е отвратително. Аз съм за мир."

Анализатори сравняват френските избори с битката при Сталинград, ключов момент, който ще определи бъдещето на страната и Европа.