Смъртта на Борис ІІІ Трети е една от големите мистерии в българската история.

Официалната версия е, че царят е жертва на инфаркт. Има сериозни подозрения обаче, че е отровен от германците, защото искал да направи завой във външната политика. Други твърдят, че във внезапната гибел са замесени англо-американците.

Най-удивителното е, че кончината на владетеля е пророкувана от ясновидеца Любомир Лулчев. Без значение каква е причината за смъртта, той сочи, че фаталният край ще настъпи в събота.

Лулчев, този нострадамус от Кнежа, е роден през 1886 г.

Учи гимназия в Русе, следва медицина в Букурещ, завършва Военното училище в София, минава през авиаторска школа в Англия.

По време на Първата световна война е тежко ранен. Посветени твърдят, че тъкмо тогава у него се събужда медиумът. Имал и ясновидски ген, защото дядо му по майчина линия бил лечител и прорицател.

През 1919 г. Любомир Лулчев се свързва с Бялото братство и става ревностен последовател на Петър Дънов-Учителя. След преврата на 9 юни 1923 г. напуска армията, за да се потопи всецяло в теософията.

Мълвата за мистериозния бял брат Лулчев прониква в двореца и младият цар Борис ІІІ иска да го види. Двамата се срещат през пролетта на 1925 г. в Зоологическата градина.

"Вие не сте никакъв цар за мене!", атакува фронтално Лулчев. "Зная, зная, драги Лулчев, че за вас Христос е цар", отвръща сепнато Борис. После оракулът подхвърля, че в бурни времена като тези светкавиците удрят най-високите върхове.

И става чудо! На 14 април анархисти стрелят по царя в Арабаконашкия проход, а на 16 април комунисти взривяват катедралата "Света Неделя".

"Царят избегна смъртта по наистина впечатляващ начин (но съвсем не чудотворен). И Лулчев, разпространявайки ловко новината, спечели необикновена популярност", разказва царица Йоанна.

Оракулът влиза под кожата на монарха. Дълбае душата му, омайва го с астрология, френология, физиогномия, хиромантия и какви ли не още "тайни науки". Стига се дотам, че Борис заживява в свят на "абракадабри", суеверието става опорна точка на битието и политиката му.

Любомир Лулчев затвърждава позицията си край трона, когато е убита собствената му съпруга. На 18 май 1930 г. Ангелина е открита мъртва в дома им на ул. "Софроний".

Доктор Асен Георгиев свидетелства: "Намерих Лулчева в локва кръв и с разбит череп. Опипах пулса и разбрах, че е мъртва от 4-5 часа. Беше съвсем студена и вдървена."

Първото впечатление е, че нашумелият тогава "дюселдорфски вампир" Петер Кюртен, автор на двадесетина грозни убийства, се е прехвърлил в София.

После полицията се сеща, че Любомир Лулчев е пророкувал насилствена смърт за жена си. Арестуван, гадателят не отрича: "До 20 май трябваше да стане нещастието. Линиите на ръката й бяха много зловещи."

Оказва се обаче, че убиецът не е нито Кюртен, нито Лулчев. У един столичен бижутер са намерени накити на жертвата. Продала му ги Малина Тимева, която вземала уроци по пиано при нея. Малина докопала ключа от касата на Ангелина и задигнала скъпоценностите.

В събота, 17 май, крадлата и майка й Стойна дошли у Лулчева уж да търсят ключа. Двете усетили, че обраната ги подозира.

По едно време Малина се появила с тесла в ръката. Замахнала и халосала Ангелина по главата. "Ще ни издаде!", аргументирала се тя.

Тогава майката грабнала сечивото и доубила Лулчева.

Процесът започва на 26 юни. Настръхнала тълпа обсажда окръжния съд. Столичани искат възмездие. Вътре коридорите са така задръстени, че подсъдимите не могат да минат.

Стражата донася кофи с вода и ги излива върху навалицата. "Добре измокрени бидоха няколко дами, а също и мъже, между които и съпругът на убитата Любомир Лулчев", хроникира вестник "Заря".

Пред съда оракулът изпада в транс. Започва да мълви: "Истината ще излезе. Тя не може да остане скрита за дълго време, защото аз не говоря само пред вас, но и пред Бога, и заявявам: Повече от изнесеното досега за живота ми с Ангелина е лъжа. Петнадесет години това дете живя с мене, след като дойде при мене само от обич. Повтарям, едно-единствено недоразумение имахме. Тя често ходеше на гробищата, всеки ден, и то вечер. Аз, който имам други възгледи върху живота, аз я ревнувах."

Малина Тимева твърди, че дъновистката Невена била любовница на Лулчев. Той разяснява: "Аз имах приемни дни. Дохождаха много хора. Трябваше да се помага за чистенето на къщата. Тя чистеше. Освен това аз бях редактор на "Живот". Тя ми помагаше в редактирането и освен това завеждаше графологичните анализи. Отношенията ни бяха коректни."

Малина настоява, че убитата й е подарила бижутата, за да ги продаде и да си купи пиано "Жена ми не обичаше да дава и никога не би дала скъпоценностите си", опровергава я Лулчев.

Обвиняемата развива и версията, че жертвата е искала да я осинови. "Жена ми имаше органическа омраза към деца, защото обичаше кучета и котки", отсича Лулчев.

Върху ограбената каса са намерени отпечатъци от пръстите на Малина. Един полицейски агент пък е видял Стойна около полунощ да излиза от къщата на ул. "Софроний".

Най-сетне, тъкмо по формулата за криминално поведение, Малина открива трупа и шумно алармира съседите.

Двете Тимеви не може да ги спаси дори блестящата реч на защитника проф. Венелин Ганев. Осъдени са на смърт чрез обесване.

През 1934 г. звездоброецът пак вещае смърт.

При една среща Борис споделя, че го мъчи "грозен пресантиман".

Любомир Лулчев си спомня: "Аз му казах, че този пресантиман е оправдателен, понеже има известни работи, които говорят, че той изживява една голяма криза. И му казах, че тази криза няма да мине така безнаказано за неговия род, макар и не лично за него. На другия ден, подир пладне беше, в събота, той ми каза, че неговият чичо се самоубил."

Става дума за белгийския крал Алберт I, вуйчо на Борис III. Любомир Лулчев нарочно сочи деня на трагедията - в събота е умъртвена и жена му.

Според законите на кабалистиката това съвпадение не е случайно. Скритият смисъл е, че двамата - ясновидец и владетел - са съдбовно свързани. И следващата драма ще се разиграе отново в събота!

В събота, 14 август 1943 г., премиерът Богдан Филов записва в дневника си: "Тази сутрин в 9 ч царят замина за главната квартира при Хитлер. На летището бях само аз от министрите."

След срещата с фюрера Борис се оплаква на Филов:

"Той не е никак доволен от сегашното си пътуване, макар пред Бекерле да се показал съвсем весел. На връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, та да се свърши с него."

На 19 август Борис изкачва връх Мусала. После обикаля Рила, отива до Соленото езеро и Соколец.

На 23 август потегля обратно за София и по време на пътуването получава болки в гърдите. Следват нови пристъпи. Повикани са лекари от Берлин и Виена, които не могат да помогнат. Богдан Филов хроникира финалните събития:

"Ставаше дума като последно средство да се прелее кръв на царя, за което се и направиха приготовления (донесоха от Солун изкуствена кръв), обаче не стана нужда. По обед положението се влоши, което ни накара да издадем последния тревожен бюлетин.

След едно леко подобрение към два часа в 4 ч и 22 минути. царят издъхна. Повикаха ни в спалнята му. Очите му и устата бяха още отворени."

Този ден е 28 август 1943 г. Събота!

Суеверия люшкат държавните мъже

Cамозвани нострадамуси се бъркат в съдбините на България от Освобождението насам. Ясновидци и магове водят царе и министри за носа.

Те се взират в зодиака и чертаят националната политика по съмнителни хороскопи. Някои държавници се съветват с линиите на ръцете си, други избират своите сътрудници по формата на главата им.

Фердинанд общувал с дявола

Князът карал братовчедка си Луиза да свири на пиано.

"В полунощ се изправяше тържествено - разказва тя, - лицето му беше изпънато и напрегнато, поглеждаше часовника и очакваше първия от дванадесетте удара, а когато те приближаваха към края, казваше: "Изсвири триумфалния марш от "Аида". След това отиваше в средата на стаята, заставаше в тържествена поза и повтаряше неразбираеми думи, които ме плашеха."

Какъв е смисълът на този ритуал, питала изумената принцеса. "Дяволът съществува. Викам го и той идва!", отвръщал братовчед й.

Филов се съветвал с хиромантка

Политическата кариера на археолога Богдан Филов е предсказана от гледачката на ръка Мадам Марита. През зимата на 1936 г. пресата съобщава, че хиромантката е отседнала на бул. "Дондуков" 50.

"Тя е в състояние да отгадае миналото, характера и предскаже бъдещето на човека по линиите на ръцете", рекламира способностите на дамата вестник "Зора".

Като се взряла в дланите на Филов, Мадам му казала да се стяга за министерско кресло. И наистина - през 1938 г. той е поканен да оглави просветното министерство в кабинета на Георги Кьосеиванов. През 1940 г. става министър-председател, а през 1943 г. се издига до регент.

Богдан Филов ревностно проучвал календара при важни дела. На 13 октомври 1941 г. трябвало да отпътува на официална визита в Будапеща. "Заминахме тази вечер с Кита, Юнгарт, Серафимов, Йоцов, К. Сарафов, Ст. п. Василев и Ганчев за Видин, като задържахме малко трена и тръгнахме в полунощ и една минута, за да се смята, че тръгваме на 14-и, а не на 13-и т. м.", признава в дневника си държавният мъж.

Хитлер се дразнел от суеверията в София

Фюрерът също се допитвал до ясновидец, но онзи имал неблагоразумието да установи, че във войната звездите не са на страната на Райха. След този хороскоп диктаторът забранил всякакви предсказания.

Сътрудниците на Адолф Хитлер са предупредени, че в столицата на бъдещите съюзници шетат френолози и хироманти. На 1 март 1941 г. Богдан Филов отлита за Виена, за да присъедини България към оста Рим, Берлин и Токио. Фюрерът праща личния си самолет да вземе делегацията.

На летище Божурище госпожа Филова посяга да закичи с мартеница германския пилот. "Не съм суеверен!", спира я чужденецът. Тя го успокоява, че това е нашенски пролетен обичай. "Тогава той прие и се засмя", описва реакцията му изпращачката.

С мартеница за здраве на ревера Богдан Филов парафира Тристранния пакт, който повлича страната ни към третата национална катастрофа.

Грешен хороскоп катурна Филип Димитров

Грешно съставен хороскоп причини политическата смърт на Филип Димитров. Вместо да го предупреди за опасностите по пътя към демокрация, звездната карта му обеща светли бъднини.

Димитров повярва и влезе в коварен капан. Заедно със себе си той отнесе и синята надежда на българския народ.

Филип Димитров е екстраординарна фигура сред човеците. Той е юрист по образование, демократ по призвание и писател по волята на музите. Преди всичко обаче е мистик, който дълбоко вярва в силата на провидението.

Като дойде на власт през 1991 г., си поръча хороскоп при изтъкната столична звездобройка. Астралното начертание посочи, че ще управлява минимум 40 години.

Това накара Димитров да направи аналог между себе си и Мойсей. На 6 януари 1992 г. той се обърна по телевизията към нацията. Говорейки за себе си в трето лице, както глаголстват избраните свише, Димитров си спомня: "За да изрази както радикалния характер на проектираните промени, така и очакваните трудности по техния път, в обръщението присъстваше (както нерядко при него) библейски образ - пътя на евреите през пустинята."

Филип Димитров се запретна да докаже, че дори е по-сръчен от Мойсей. Ще отведе народа в по-кратък срок до обетованата земя! За тази цел поиска вот на доверие от парламента.

След гласуването на 28 октомври 1992 г. сините изригнаха във възгорг. "Ръкопляскания от блока на СДС, депутатите от парламентарната група на СДС стават на крака и поздравяват своя министър-председател", свидетелства стенографският протокол.

Едни му стискаха десницата, други го прегръщаха, трети го целуваха по челото.