Мисията му е секретна - да открие от въздуха източника на радиоактивен йод 131

Най-вероятно е излъчен от фармацевтично предприятие

Специализираният американски военен самолет “WC-135 Констант Феникс”, наричан още “Ядрен ловец”, е пратен със секретна мисия над Европа, където през януари и февруари се появи мистериозно изпускане на радиоактивен йод 131. Оборудван е с апаратура за идентифициране на ядрени взривове по въздух и за откриване на радиактивни частици.

Въпреки че според говорителя на ВВС на САЩ мисията на самолета е планирана отдавна, повечето медии свързват присъствието му с търсене на радиоактивни частици. Каква точно е апаратурата, с която разполага “WC-135 Констант Феникс”, е секретна информация. Знае се, че екипажът му е до 33 души, но при специални полети се свежда до минимум. В момента има 2 подобни машини, а от 1963 г. са произведени само 10. Именно те са проучвали нивата на радиация след аварията в ядрената централа “Чернобил” през 1986 г. и след гръмването на АЕЦ “Фукушима” в Япония през 2011 г.

“Ядреният ловец” се е приземил в базата на британските ВВС в Съри, след което е полетял към Норвегия и Баренцово море на север от Русия отвъд Северния полярен кръг.

Нивата на йод 131 в Европа са твърде малки и не са опасни за хората.

Йод 131 е вторичен продукт

в производството на ядрена енергия, природен газ

и изотопи за медицинска диагностика. Основното му приложение е в медицината и фармацевтиката. Получава се при деленето на ядрото на урана и плутония и в големи количества е опасен за здравето. Радиоактивният изотоп на елемента има кратък живот – 8 дни. След това той се разпада в продължение на месеци, но може да има неблагоприятен ефект върху щитовидната жлеза, където ще се натрупа при недостиг на йод в организма.

Първа за повишените нива на изотопа на 13 февруари съобщи Френската ядрена агенция. Йод 131 обаче е бил измерен шест седмици по-рано от мониторинговата станция в Сванховд в Норвегия, но властите в Осло забавиха разгласяването на информацията. Станцията се намира на неколко стотин метра от границата с руския Колски полуостров, където са разположени бракувани ядрени подводници. Скоро след това йод 131 е засечен в Рованиеми в Лапландия, Финландия, и в Полша, а през следващите седмици в други европейски страни - Чехия, Германия, Франция и Испания.

“Предварителният доклад сочи, че равнището на изотопа се е повишило за първи път през втората седмица на януари”, обяви Норвежкият институт за радиозащита и ядрена безопасност. Директорът на секцията за извънредни ситуации на Норвежката агенция за радиационна защита Астрид Лиланд коментира пред “Баренц обзървър”, че

йод 131 е измерен в

“много малки количества”

“Затова преценихме, че това не е новина, която трябва да се съобщи”, отговори тя на въпроса защо обществото не е било информирано. И допълни, че в Норвегия има национална онлайн мрежа с база данни от 33-те станции за наблюдение.

Френският Институт за радиологична защита и ядрена безопасност потвърди, че нивата са много ниски. Те са над 100 милиона пъти по-ниски от тези, които американското Управление за контрол на храните и лекарствата определя като безопасни.

Според Лиланд измерванията на няколко места в Европа показват, че радиацията вероятно идва от Източна Европа и се е разпространила поради суровите климатични условия. Променящата се посока на вятъра не позволява да се конкретизира източникът на радиацията, каза тя. Френските учени смятат, че е по-вероятно йод 131 да идва от медицинска лаборатория, отколкото от ядрена централа или от изпробване на атомна бомба.

Формата, в която е изтекъл, говори, че е бил специално отделен и затова има голяма вероятност да е изпуснат от завод за лекарства, който не е съобщил това на властите, пише в. “Индипендънт”.

Възможно ли е да е имало инцидент в лаборатория? Лиланд казва: “Тъй като е измерен само йод 131 и няма друго радиоактивно вещество, смятаме, че

изотопът идва от фармацевтична компания,

която произвежда радиоактивни средства за лечение”.

Йод 131 се използва за лечение на рак, при проблемна щитовидна жлеза и други болести. Според експерти е възможно да е имало изпускане или умишлено изхвърляне на фармацевтичен отпадък, съдържащ изотопа.

Наличието на йод 131 във въздуха със сигурност може да се получи от изтичане на радиоактивен материал при деформация на боеприпас с ядрен заряд, както и да идва от предприятие от атомната енергетика във Финландия, Швеция или Русия. В случая не става дума за инцидент като този във Фукушима и Чернобил, нито пък за частичната авария в ядрения изпитателен полигон “Боинг-Рокетдин”, при която през 1959 г. изтича третото по големина количество радиоактивен йод 131 в историята.

Парадоксалното е, че никой не е чувал за това до 2005 г., когато “Боинг” постига споразумение по дело, заведено от местни жители, и плаща 30 млн. долара компенсации на живеещите в близост до полигона и на много от работещите в него.

Според някои коментари радиацията в Европа сега е дошла от северната част, където е

възможно Русия да е извършила таен ядрен опит

Йод 131 се свързва и с американските и съветските ядрени изпитания през 50-те години. Но САЩ и Русия имат договор за забрана на ядрените опити. За последен път Русия е тествала ядрено оръжие през 1990 г, а САЩ – през 1992 г. За спазването на договора за забрана на ядрените опити следи групата CTBTO, която има 80 мониторингови станции по света, повечето от които са позиционирани да наблюдават Русия и района на Арктика. Групата твърди, че не е засякла йод 131.

Физикът Джейди Ловъл казва, че йод 131 не е мистерия. “Нормално е да се изпускат малки количества от ядрени централи. При ядрен опит се отделят много повече различни видове частици радиация”, поясни ученият.

Възможно е да се е разхерметизирал реактор от бракуваните руски подводници в Колския залив. Има и слухове, че йод 131 идва от Баренцово море, където през август 2000 г. след два взрива потъна руската атомна подводница “Курск”. По-голямата част от нея обаче, вкючително и реакторът й, отдавна са извадени на сушата. Тези версии не са потвърдени.

Кой притежава детектор, който изследва откъде е изпусната радиация, четете в хартиеното издание на "168 часа"