"В Народния театър в столицата тече поредният конгрес на Комсомола. Необичайната случка датира от края на петдесетте години на миналия век. Красивата зала се пръска по шевовете от отбрани комсомолци. Целият комунистически елит е събран на едно място. Естествено на конгреса присъства Тодор Живков. Той наскоро е избран за първи секретар на Българската комунистическа партия.
Новоназначеният секретар не се радва на особено топло посрещане от страна на делегатите. Те ръкопляскат бурно, когато се спомене името на Вълко Червенков. Доста по-студени да емоциите при споменаването на Тодор Живков. За тяхна зла участ. Речите на конгреса се нижат по обичайния си ред. Патетични декламации се роят от всяка произнесена дума. През цялото време Живков си пише бележки. Бившият Първи не резюмира посланията на партийните другари. За отрицателно време Тодор Живков прекроява цялото ръководство на Комсомола. Избрани са съвсем други. В залата прочитат имената на новите членове на ръководството, така както Живков ги е определил. Всички отпаднали не могат да осъзнаят къде се намират. Буквално не успяват да се възстановят от потреса. В това време Живков продължава да стои в президиума и да ръкопляска, като че нищо не се е случило". За тази партийна задкулисна манипулация разказва ексклузивно пред "168 часа" именитият роден режисьор Светослав Овчаров. Той има зад гърба си вече над 30 игрални и документални филма. След лентата "Единствената история, която Хемингуей не описа", Овчаров се сдобива с награда за най-добър режисьор през 2008 г. Биографичните филми за живота на Стефан Стамболов, Фердинанд, Коста Паница също са дело на именития творец на документални ленти.
Неслучайно режисьорът с такава вещина дава примери от биографията на бившия Първи. В момента Овчаров се е заел да направи документален филм за живота на Тодор Живков. Само за година ровичкане из документи и архиви изнамира подробности от биографията на първия секретар на БКП,  останали скрити повече от половин век. Протоколи, спомени и речи от времето на социализма идват в помощ на амбициозния режисьор. Дори руски архиви ще бъдат включени в документалния филм.
"Работата с официозни текстове от това време е като в открит рудник: изкарваш камион руда, но добиваш шепа метал", обяснява Овчаров. След значителните усилия наяве излизат немалко интересни подробности от битието на Тодор Живков.
"На Живков приписват фразата: "За да има предателство, трябва да е имало приятелство!" Той е достигнал до тази истина от собствения си опит. Живков се издига в партийната йерархия с помощта на Вълко Червенков. За да се случи това, е като сянка на министър-председателя. Очевидци разказват как в резиденцията в Евксиноград Живков не се отделял и за минута от Вълко Червенков. Това не му пречи междувременно да подготвя и свалянето му. За да се случи това, Живков се съюзява с някои от членовете на Политбюро срещу Червенков. След като целта е постигната, Живков отстранява и съюзниците си", разказва част от сюжета на любопитната лента Овчаров.
Овчаров има меко казано нетрадиционно обяснение за мотивацията си да снима подобни документални филми.
"От глупост се занимавам с такива филми, друго обяснение нямам. Те ми костват много време, а и са неблагодарни като изобразителен материал. Накрая носят на авторите си само неприятности. Отдавна съм изпитал на свой гръб, че е така, но току минат няколко години и отново се захващам с подобни задачи. Основната ми мотивировка е естетическа", обяснява Овчаров. След повече от 20 години опит с документалните филми Светослав Овчаров определено добива усет как да си подбира темите и героите на филмите.
"Преди десетина години бях започнал да снимам филм за Симеон Втори. Тъкмо по това време той влезе във властта, а аз не се поколебах да върна парите, които бях взел. Отказах се от по-нататъшна работа по филма. Просто за мен беше ясно, че най-драматичните години в живота на Симеон предстоят. Оказах се прав. След 4 години във властта Симеон превърна българите в републиканци. След още десет години и вече ще може да се направи филм и за него", категоричен е Овчаров. В момента цялото всекидневие на даровития режисьор е изпълнено с работа около документалния филм за Живков. Тъкмо този проект е най-дълго обмисляният и отлаган филм на именития режисьор.
"През 1989-а правех филма "Стефан Стамболов - съзидателят и съсипателят". Моят приятел и редактор Асен Владимиров ми каза: "Трябва да направиш филма така, че Тодор Живков да се познае в диктатора!" Аз изобщо не бях съгласен. Исках да си направя филма за Стамболов и толкова. И на шега казах на Асен: "Ще дойде време и за него да направим филм!" После дружно се засмяхме, защото по това време Тодор Живков изглеждаше вечен. Никой не можеше да си представи, че той ще се превърне просто в един исторически персонаж", обяснява Овчаров. След дълги години подготовка и обмисляне на филма режисьорът е изпипал всички детайли около любопитната лента. След ровене в документални и филмови архиви Овчаров определено се натъква на доказателства, които да "разбият на пух и прах" някои дълго тиражирани митове около Живков. Режисьорът има собствено мнение относно появата на митовете и слуховете, обградили личността на бившия Първи.
"Ще се опитам да анализирам някои от митовете около живота на Живков, за да разбера защо са се появили. Когато един човек е начело на държавата повече от тридесет години, е съвсем естествено да се превърне в митологична фигура. Че това е цял човешки живот!  Самият Живков не е човек, който "разбива митове". Той е най-правоверен сталинист, след това "развенчава" култа към Сталин, но всъщност продължава да управлява "по сталински". По време на перестройката на Горбачов в СССР гръмко  излизаха наяве най-големите престъпления на сталинизма. У нас беше тихо. Живков беше се изказал най-точно: "Да се снишим, за да ни отмине и тази буря." Лошото е, че целият ни народ е приел тази философия на "снишаване". От прекалено навеждане и гледане надолу в един момент се оказва, че цял живот си ходил на четири крака", красноречиво обяснява Овчаров. Той намира и по-дълбоки  причини да се захване с противоречивата биография на Живков.
"За миналото трябва да се говори. Иначе то се случва отново и отново. Едва ли ще избегнем тази съдба, но си струва да опитаме. В момента мен ме вълнува хората да идат да гледат този филм. Когато падна Живков, целият народ стовари върху него всички свои отрицателни черти. БСП го обяви за виновник за всички злини в партията. Чак и името й смениха.  До ден днешен остава да виси въпросът, как Живков остана толкова години начело на държавата. Той е най-дълго управлявалият политик в най-новата ни история", продължава Овчаров. Филмът за Живков не е единствената лента по щекотливи теми от миналото. Преди да се захване с именития държавник, Овчаров прави филма "Зад кадър". Провокативната лента е по действителен случай. Филмът се очертава като един от най-награждаваните родни продукции. "Зад кадър" е номиниран за Наградите на европейската филмова академия за най-добър филм за 2010 г. Освен това е селекциониран за участие през октомври  на фестивала в Пусан - Южна Корея, заслужил си името Азиатския Кан, тъй като е най-големият и уважаван фестивал в Азия.
"Филмът е създаден по истинското досие на колегата филмов оператор Христо Тотев. Тогава познати не спираха да ме питат: "Как ще разкажеш за Държавна сигурност?!" Сюжетът, който мен ме интересува, е да разкажа за хората от самата Държавна сигурност. Да ги разбера що за човеци са. Какви са подбудите, мотивите им? Всеки се пита - ако аз бях на тяхно място, щях ли и аз да постъпвам по същия начин? Очевидно човешката страна на въпроса достига до публиката, защото "Зад кадър" е в селекцията на Европейската филмова академия за най-добър филм на 2010 г.", определено чупи заучени стереотипи Овчаров. Нестандартният подход е нещото, което той се опитва да предаде и на студентите си от НАТФИЗ.
"Първото, което казвам на всички момчета и момичета, които искат да кандидатстват в НАТФИЗ, е, че това е безнадеждно начинание. Професията е трудна и неблагодарна, отгоре на това работа няма. Всички ме гледат и виждам, че не ми вярват. Момичетата си представят колко красиво ще изглеждат на червения килим в Кан, а момчетата мислено преценяват колко ли тежи статуетката "Оскар". Така и трябва да бъде. Младостта трябва да бъде нагла. Но, както казва Иван Радоев в една своя пиеса: "Бъдещето на младостта е старостта все пак", философски обяснява Овчаров. Може би неслучайно съдбата на режисьора е толкова тясно свързана с киното. Още с раждането си Овчаров е свързан с големия екран.
"Вечерта, когато съм се родил, родителите ми са имали билети за "Фанфан Лалето". Майка ми получила болки и татко я закарал в родилното, вместо в киното. Това може би е първият филм, който не съм гледал" обяснява Овчаров. След повече от 30 завършени филми, режисьорът до ден днешен има особено мнение относно професията си.
"Все още се питам дали трябва да се занимавам с тази професия. В началото на всеки филм изпитвам ужас. Преди време четох, че и с Копола е така. Е, рекох си, щом гениите се страхуват, какво остава за нормалните хора. Всъщност уверен и непогрешим е само глупакът. Колкото до Копола - веднъж бяхме заедно. На едно представление в "Керлайл кафе" в Ню Йорк. Разликата помежду ни беше само, че аз знаех, че Копола присъства, а той не знаеше, че и аз съм там", продължава Овчаров. Въпреки че има съмнения относно професията си, той не спира да се удивява от магията на киното.
"Няма да забравя един уникален случай. Работата ми ме отведе далеч навътре в Азия. Аз и мои колеги спряхме да обядваме в една неугледна барака край пътя. Освен нас там клиентите бяха все шофьори на камиони и селяни от околните села. По телевизията даваха "Светлините на града" на Чаплин. Всички тези груби и необразовани хора се хранеха, но не можеха да откъснат поглед от телевизора. Смееха се като един, а на финала на филма дружно подсмърчаха и бършеха сълзи. Няма друг автор, който е в състояние почти век по-късно така да владее аудиторията си", завършва режисьорът.