"ТАТКО, боли ме. Татко, престани да ме удряш. Татко, умирам", крещи в несвяст чернокосо малко момченце. Секунди след това изпада в безсъзнание. Пияният родител продължава свирепо да налага насинения малчуган.
Битото до припадък дете пораства и избива повече от 30 милиона сънародници. Праща други милиони да гният по затвори и в лагери в Сибир. Ликвидира без угризения членове на семейството си. Обрича на гладна смърт други 13 милиона.
Насиненият някога малчуган е Йосиф Сталин.
До ден днешен именити историци и психолози намират оправдание на свирепата природа на Сталин в генетичната му предразположеност към насилие. Но тези теории никога не са били повече под въпрос. Кръвният татко на вожда на СССР се оказва вярващ, добър и любвеобилен човек.
Неочакваното откритие прави известният документалист и историк Едуард Радзински. Той повече от 22 години разследва всяка минута от битието на диктатора. С помощта на едва запазени архиви от родното градче на Сталин - Гори, Радзински възвръща първите години на бъдещия свиреп диктатор.
Пищната хубавица Екатерина се омъжва на крехката възраст от 18 години. Четири години бракът с обущаря Джугашвили не дава поколение. Отчаян от липсата на рожба, сиромахът пие все повече и повече. Междувременно хубавата Катя се обръща за заем след заем към богатия лихвар Яков Егнаташвили. Внуците на Яков грижливо са запазили всички бележки за вземаните суми. Докато един ден се случва чудо. Екатерина, неуспяла да зачене години наред, се сдобива с крехко отроче.
Съмнителното неочаквано зачеване на родителката на бъдещия диктатор е само малка част от мистериите, които съпътстват първите години на Сталин.
Когато невръстният Сталин има нужда от дрехи или храна, той не се обръща към съпруга на майка си, спомнят си жителите на Гори, а към богатия меценат Яков Егнаташвили. Заможният търговец дарява Йосиф с неочаквана щедрост и почти бащина загриженост.
"ГОри е малко градче и е запазило богати спомени. До ден днешен хората там са убедени, че Яков е истинският баща на Сталин. Наистина прави впечатление, че младият Йосиф никога не е изпитвал нужда от нищо. Пролетарското потекло на вожда явно няма нищо общо с действителността", хвърля съмнения Радзински.
Мистериозно е и постъпването на Сталин в православната семинария в Тбилиси. Разходите по постъпването и престоя в духовната академия пак са покрити от Егнаташвили.
Яков Радзински се натъква на няколко разкрития, не по-малко учудващи от произхода на Сталин.
"Досега бях човек, отсега съм чудовище. "Заедно с Катя умряха всички топли чувства, които имах към хората. Тези думи казал Сталин на смъртния одър на първата си съпруга Екатерина според Радзински.
"Екатерина е единственият човек, когото Сталин е обичал освен майка си. Семейният им живот му са единствените спокойни и щастливи години в живота му", обяснява историкът. По-късно човешкият живот вече няма никаква стойност за вожда на Съветския съюз. По време на Втората световна той заповядва стрелба по собствените си войници, когато те избягат от бойното поле.
Напук на цялата си власт и пари, Сталин живее доста скромно. Прекалено скромно по думите на неговия биограф.
"Сталин е бил скромен до някакво ненормално обсебване. Той винаги носи една и съща военна куртка, същите обувки. Странно е, защото освен кърпените ботуши и старо военно яке собственост на Сталин е цялата страна", продължава Радзински.

Пржевалски спрагян за татко на вожда
ТЕОРИИ за мистериозния произход на Сталин не спират да се роят. Един от най-известните считани за родители на диктатора е руският офицер Николай Михайлович Пржевалски. Той е известен учен, военен и пътешественик за времето си. Приликата на двамата е повече от поразителна.
През 1946 г. Сталин учредява златен медал на името на Пржевалски. За него направили и цветен игрален филм. До ден днешен доказателства освен приликата на външен вид не са открити.

 

Диктатор - свещеник

Екатерина Геладзе мечтае синът й да се отдаде на аскетичен живот и служба на Бога. Силно религиозна жена вложила в единствения си син всичките си представи за благочестие и изкупление, нейна мечта била да го направи свещеник. Малкият Джугашвили живял с представата, че ще отдаде живота си на смирени миряни и ще опрощава грехове. На 16-годишна възраст спечелил стипендия в православната семинария в Тбилиси.
След четири години Сталин излиза от семинарията убеден атеист. Според архивните документи той не се явил на някакъв изпит и бил изключен. До ден днешен са обвити в мъгла тези съдбоносни години от живота на несломимия диктатор.

Уникални негови цитати:
 
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.

Незаменими хора няма.

 За възпитанието на децата е най-важно колко пари им се дават.
Радостта е най-отличителната страна на Съветския съюз.

Нашата политика за мир и сигурност е същевременно и политика за подготовка за война. Няма отбрана без нападение.

 Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем.

 Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е статистика.

Без лекар на смъртния одър

 ПРЕЗ януари 1953 г. съветското правителство оповестява, че група лекари са арестувани, защото заговорничели да ликвидират високопоставени съветски функционери. Това прозвуча, сякаш Сталин подготвя следващата поредица нечувани чистки. Но на 5 март 1953 г. 73-годишният диктатор умира в Кремъл. Няма лекар, който да облекчи последните му минути. Няма медик, който да посмее да констатира смъртта.

Я солдата за маршала не меняю.
"Я солдата за маршала не меняю", което значи "Не заменям войник за маршал"  в превод от руски. Такъв е отговорът на Сталин след предложението за размяна на първородния му син Яков срещу фелдмаршал Фон Паулус. Яков служи като лейтенант в Червената армия и е пленен от германците. С отказа си всъщност диктаторът обрича чедото си на сигурна смърт. Яков умира в немски военнопленнически лагер.