l След убийството му се оказва, че богатството му се е изпарило

Историята на Александър Минеев, убития първи мултимилионер в Русия, доказва как активите на един преуспяващ бизнесмен може да станат лесно собственост на други хора. Предприемачът, смятан за човек-епоха, започва първи в Русия масовата търговия с ксерокси, е застрелян в джипа си на 22 януари 2014 г., докато пътува от вилата към офиса си в Подмосковието.

Седем от 27 изстреляни куршума го уцелват и той умира на място, докато шофьорът му остава невредим.

Към момента на убийството състоянието му се изчислява на 1 млрд. долара. По закон наследници са четирите му деца и възрастната му майка. Но след смъртта на Минеев нотариус потвърждава, че наследството му се е стопило до няколко имота и коли. Преди да бъде убит, бизнесменът научава, че собствеността му е открадната и препродадена, пише в. "Новая газета".

В началото на 90-те години Минеев

основава фирмата “Партия” и първата верига магазини

за битова и офис техника в страната. С партньора си Михаил Кузнецов отварят вериги от магазини. "Партия" първа в Русия прилага разпродажбите и телевизионната реклама. Става най-големият дилър в Русия на търговската марка "Хюлет Пакард". През 1996 г. оборотът на компанията е над 580 млн. долара. Голяма гордост на Минеев е магазин "Дженерал Електрик", разположен в историческа сграда на ул. "Лубянка", известна като квартала на ФСБ.

В нея през 1999 г. Минеев открива универмаг "Мода-Домино", където продава продукция на световноизвестни марки като "Пиер Карден", "Живанши", "Кензо", "Кашарел" и луксозни мебели. По време на кризата през 1998 г. съдружникът на Минеев - Кузнецов, и други мениджъри

напускат компанията.

От началото на 2000 г. според източник на "Московский комсомолец" той започва да се притеснява за живота си и дори си купува брониран мерцедес. Става обект на интерес на органите на реда. Генералът от ФСБ Юри Заостровцев подозира, че "Партия" и "Домино" занижават митата, а Минеев се ползва с покровителството на Борис Гутин, наблюдавал външната търговия на СССР в КГБ, а от 1997 до 2000 г. шеф на управлението за безопасност на Държавния митнически комитет на Русия. Минеев успява да се измъкне от подготвяния удар.

През 2004 г. той закрива фирма “Партия” и се

впуска в търговия

с имоти в Москва.

Става собственик на десетки големи търговски обекти в цяла Русия. През 2005 г. бизнесменът заминава да живее със семейството си в Лондон, но по-късно се развежда с жена си. Върховният съд в Лондон присъжда обезщетение от 30 млн. лири на нея и на трите им деца. Минеев загубва почти цялата си собственост във Великобритания, но запазва активите на фирмите си.

За да минимизира щетите си, бизнесменът ги прехвърля към офшорки. В показанията си пред Върховния съд в Лондон при развода си той твърди: "Прекратих участието си във всичките си дружества през 2005 г. След това цялото ми недвижимо имущество бе продадено."

Съдът излиза с решение през 2013 г., че години наред Минеев не е плащал данъци в Русия и във Великобритания, че има пълен контрол върху своята бизнес империя, а сътрудникът му Константин Ванков редовно е идвал в Лондон за инструкции за предприятията му.

Съдията констатира, че мултимилионерът "категорично е укрил активите си" и се съмнява, че от наеми в Русия е получил значителни доходи. Фирмата Knight Frank ги оценява на 18 115 714 долара годишно.

Минеев е наясно, че го заплашва затвор. В разгара на бракоразводния си процес той се връща в Москва. В този период всичките му недвижими имоти са в ръцете на 18 офшорни дружества, регистрирани в Белиз и на Сейшелските острови. Краен акционер на офшорките е хонгонгската фирма Crazy Dragon International Limited. През лятото на 2012 г. той сменя почти всички топмениджъри на компанията си "Евразия".

Конфликт с дагестанска групировка

Едно от новите назначения е дагестанец от престъпна групировка, който имал фалшиви лични документи с три различни фамилии. След конфликт с него Минаев го уволнява. С напускането си на "Евразия" дагестанецът взема важни документи и печат. Месец след това в московския офис на фирмата пристига група сътрудници на МВР на Дагестан, която разследва "Евразия" за финансиране на дагестански бойци след намерен документ с печат на компанията. Според в. "Московский комсомолец" става дума за

компромат,

организиран от заподозрените за присвояване на имуществото на Минеев мениджъри. Групата от Дагестан не намира нищо подозрително.

През 2012 г. е отнет лицензът на банката, където са сметките на всичките 18 компании на Минеев. Когато предприемачът се опитва да открие нови банкови сметки, за което се изисква удостоверение от данъчните, той шокиран научава, че основатели и собственици на всички негови фирми са севернокавказци. Минеев разбира, че с фалшиви документи дагестанци са започнали да превземат бизнеса му.

Той реорганизира сигурността във фирмите си, но

отказва засилена

лична охрана,

тъй като предполага, че в Подмосковието, където живее, не го заплашва нищо. Според някои медии Минеев се жалва в МВР за кражбата на активите си. Наложен е запор на имуществото, за да не бъде препродадено на "добросъвестни купувачи". Но до разглеждане на делото не се стига. На 22 януари 2014 г. Минеев е застрелян.

След смъртта му започва разследване за убийството и присвояването на активите му. По делото е обвинен Борис Караматов, бивш генерален директор на имотната фирма на мултимилионера. Предполагаем съучастник е ексгенералът от ГРУ Дмитри Куриленко, искал да придобие скъп имот на жертвата в центъра на Москва. Обвинение е повдигнато и на бившия началник на юридическия отдел на Минаев - Юлия Егорова, прехвърлила обекти на дагестанците.

През 2015 г. московски съд взема решение за задочен арест на зетя на Борис Березовски - Егор Шупе, и бизнесмена Михаил Некрич, които отричат връзка със случая. Според журналистическо разследване на Ева Меркачова убийството на първия мултимилионер вероятно е организирано от бивши служители от военното разузнаване, а непосредствените изпълнители са дагестанци.

3 г. след разстрела на Минеев всички заподозрени са пуснати от следствения арест.

За връзката на мултимилионера с Панама пейпърс, четете в хартиеното издание на "168 часа".