В ПРИКАЗНИТЕ борови гори на Суматра сред лаещи елени, "летящи дракони" и слънчеви мечоци живее мистичен народ.
Местните разказват легенди и приказки за децата му от векове. Наричат ги оранг пендек - "малките хора", които ходят изправени.
"Доскоро колегите ни се присмиваха, че сме тръгнали по петите на призрачни същества, които бродели само из нашите фантазии. Доказахме обратното. Събрахме от предполагаемите им леговища косми и козина. Резултатите от ДНК анализите са удивителни. Изводът е, че това са
непознат вид
човекоподобни, тоест хоминиди. Фактът на тяхното съществуване е безспорен. Проблемът е, че не можем да ги снимаме, защото се крият успешно" - обяснява датският учен Ларс Томас на конференция, организирана през август от британския център за аномална зоология. Човекът, който никога не се е съмнявал в оранг пендек, е английският биолог Адам Дейвис. От 1999 г. той оглавява 5 експедиции в търсене на
невидимия народ
"През 2001 г. бяхме отново на острова. До сладководното езеро Гунг Тужух попаднахме на отпечатъци от тънички човекоподобни стъпки и козина, за които се съмнявахме, че са на хоминидите. Още тогава професор Ханс Брунер и докторът по социоекология на приматите Дейвид Чивърс от Кеймбриджкия университет изследваха снимките на стъпките и космите.
Нямаха нищо общо с тези на живеещите тук тапири, нечовекоподобни маймуни и мечки. Както и с тези на всички познати бозайници. Днес ние потвърждаваме същото, но ги идентифицираме с оранг пендек" - категоричен е Дейвис.
Анализите на Брунер продължават цели 18 месеца. Крайният извод е, че ДНК е на абсолютно неизвестен вид, а стъпките са на примат. Напълно
объркващото заключение
мотивира Дейвис и Томас да продължат с експедициите. Междувременно се питат дали хоминидите не са някакви умалени събратя на снежния човек Йети. През септември 2009 г. група от 8 души тръгва отново към Суматра. Водач е Адам Дейвис. Помагат му криптозоологът Ричард Фрийман, Крис Кларк, Дейв Арчър и техните островни приятели Сахар, Джон, Дали и Дони.
"Джон Димус, братът на Сахар, откри космите върху малък храст. След като изследванията са убедителни, остава да разберем какво точно са те. Йети също вървят изправени, свидетелства за тях има най-вече от Индия" - коментира Фрийман, който е директор на центъра за аномална зоология.
Индийският Йети е доста по-смел и любопитен от суматренските хоминиди. Той е висок 3 метра, а стъпалата му са дълги цели 46 сантиметра. През август 2008 г. учени от английския университет "Оксфорд Брукс" също анализират под микроскоп косми от горския човек манде барунг, скитащ из щата Мегхалая. Те са предадени на репортера от Би Би Си Алистър Лоусън по време на експедиция в джунглите.
"Хълмовете Гаро в Мегхалая са покрити с непроходими гори. В тях е страшно горещо и е
доста невероятно
именно тук да го срещнем. Но местните твърдят, че освен вкаменени отпечатъци от съществото са го съзирали. Един от горските пазачи каза, че е намерил косми от козината му" - описва Лоусън.
Тестовете отново показват, че космите не принадлежат на никое известно досега диво животно. Нещо повече. Те са
удивително сходни
с други, които новозеландският алпинист сър Едмънд Хилъри донася от Еверест преди половин век.
"Козината е абсолютно сигурно потвърждение, че Йети съществува. С приматоложката Ана Накарис и колегата Джон Уелс изключихме напълно възможността тя да е на видове, живеещи в Мегхалая. Най-фантастичното е, че прилича на откритата преди 50 години от Хилъри на връх Еверест! Притеснението ми е, че най-вероятно популацията им е малка и ще трябва да говорим с индийското правителство да забрани лова им. Първи бракониерите ще се пробват да хванат екземпляр за някой музей или зоологическа градина" - опасява се приматологът Ян Редмънд.

Райският остров
РОДИНАТА на "малките хора" оранг пендек е влажен и горещ остров в западната част на Малайския архипелаг.
В античността го наричали със санскритското му име Сварнадвипа - Града на златото. Тропическите му гори са пълни с най-красивите на Земята фикуси, папрати, цветя и палми, с гигантски бамбук, широколистни и мангрови дървета и ели, обвити в лиани. Суматра е дом за 196 вида бозайници, 194 вида рептилии, 63 вида амфибии, 272 вида риби, 456 вида птици и 40 000 вида цветни растения, сред които множество орхидеи и хранещи се с насекоми непентеси. Тук мрежестият питон достига 10 метра. Елените мунтжак лаят като кучета, когато са изплашени. Птиците носорог зазиждат малките си в хралупа, за да са в безопасност. А слънчевата мечка никога не спи зимен сън. Сред фантастичните му обитатели са суматренските тигри и носорози, летящите дракони, крокодилите гавиал, биволи, гибони, макаци, орангутани, раирани зайци, леопарди, индийски слонове, хищни вивери и летящи лемури. За съжаление от 1985 г. островът е изгубил 48% от горите си, а много от тези видове са застрашени. Въпреки плановете на индонезийското правителство да спаси Суматра все още продължават незаконните строежи на пътища през изчезващия рай.

По следите на Снежния човек

ПЪРВОТО сигурно свидетелство за Снежния човек е от 1889 г. на лейтенант полковник Лорънс Остин Уодел, който пропътувал цяла Индия, изучавайки тибетския будизъм. "Големите стъпки в снега бяха на космати диви мъже, които живееха сред вечнобелите хълмове" - пише полковникът в книгата си "Сред Хималаите".
През 1925 г. Томбази, фотограф и член на Кралското географско общество, засича Йети на височина 4600 м близо до ледника Зему. "Безспорно фигурата беше на човек, ходеше изправен и спираше от време на време, за да си проправя път през ниските храсти! Не носеше дрехи и беше доста тъмен..." - припомня си Томбази. На връщане той и спътниците му попадат на стъпки, които са "идентични с човешките, само че дълги 18 см и широки 10,16 см".
В началото на 50-те години на миналия век интересът към "голия тъмен субект", бродещ из Хималаите, нараства драматично. Опитвайки се да изкачи Еверест през 1951 г., Ерик Шиптън заснема десетки огромни следи в снега на 6000 м над морското равнище. Три години по-късно алпинистът Джон Анджело Джаксън се прехвърля от Еверест на Канченджунга и фотографира още следи.
На 19 март 1954 г. в. "Дейли мейл" пуска статия за експедиция, която донесла от манастира "Пангбоче" косми и козина от скалпа на Йети. Британският професор Фредерик Джоунс, експерт по човешка и сравнителна анатомия, изрусява космите, нарязва ги и ги анализира под микроскоп. Според Джоунс те не са на орангутани или на мечки, а на загадъчно копитно животно.
В следващите години търсенето продължава. През 1970 г. британският алпинист Дон Виланс разказва как Йети обикалял лагера им в планинския масив Анапурна. Неговият водач го успокоява, че "гледката е твърде честа по тези земи и няма от какво да се страхува".
След 37 години американският тв журналист Джошуа Гейтс прави репортаж за десетки следи на Еверест в региона на Непал. Всяка от тях е с дължина 33 см и с 5 пръста. Изследва ги Джефри Мелдръм, доктор по анатомия и антропология от щатския университет в Айдахо. Заключението му е, че са съвършено правилни морфологично и няма как да се фалшифицирани.