"Този е нагъл, но луд! От България да бяга в СССР!" - категорично заявява шефът на КГБ Юрий Андропов след откриването на беглеца Здравко Каменов. Разпоредено е нашенският диригент спешно да бъде заловен и вкаран в психиатрията.

"Паспортният терор в Източна Европа - пише в задочните си репортажи Георги Марков - доведе до един от най-забележителните феномени в европейския живот - бягствата. Може би това беше епопеята на двадесети век."
Хиляди и хиляди хора - и всички до един към спасителния Запад, САЩ, Канада...
На този епичен фон, като в Шекспирова драма има едно - единствено бягство от социалистическа страна - в случая от България, но не на Запад, а към СССР. Беглецът се казва Здравко Каменов.
Роден е във Велико Търново, трето поколение музикант. Завършва Музикалната академия през 1956 година. Ученик на Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров и Марин Големинов. Още като студент композира песни и симфонии. Предричат му
бляскаво бъдеще
През 1965 година, след две години кореспонденция с Ирина, дъщеря на професор в Алмати, младият и влюбен Здравко решава да сложи в джоба си бюрократите и в България, и в СССР и да се събере с момичето си. Нормален брак между него и Ирина е "мисия невъзможна" - българинът има "черно петно" в биографията си. Той е син на "народен враг", а и дядо му има "тъмно буржоазно минало".
Здравко Каменов като в класически шпионски роман унищожава в дома си всяка следа, преди да замине на турне в СССР. За там тръгва като диригент на хор "Васил Коларов". В Москва, вечерта преди концерта, в хотела българите с ужас откриват, че от диригента на хора няма ни вест, ни кост.
Алармирана е Московската милиция на "Петровка" 38. Тъй като никаква следа не се открива, със случая е запознат и началникът на КГБ Владимир Семичастний. Той е особено популярен с нецензурните си изрази най-вече по адрес на дейци на изкуството и културата. От София са
поискани сведения
за Здравко Каменов. Милицията и ДС на Велико Търново са вдигнати по тревога. В дома на Здравко не се открива нищо. Цялата кореспонденция между него и Ирина старателно е унищожена. Не се намира дори и намек от каквото и да било като следа към Алмати. Самият Здравко за приятели, съседи и познати е бил винаги един самотник, темерут, живеел само с музиката, нищо за себе си не споделял с никого.
На "Лубянка" в Москва решават, че имат работа с жив Джеймс Бонд. Самият Семичастний, организатор на заговора срещу Хрушчов, видял тук съзаклятие срещу Брежнев. Преди година самият Леонид Илич му предлагал "да гръмне" кукурузчика, както организаторите на преврата наричали Хрушчов. Нищо чудно въпросният Здравко Каменов да е марионетка на ония, които искали да свалят в София Тодор Живков. Те, от своя страна, да са само разклонение от много
по-широкомащабен заговор
Така или иначе, нито милицията, нито органите на безопасността откриват следа от беглеца.
Две години по-късно в популярното списание "Българо-съветска дружба" се появява статия за Детския симфоничен оркестър на Алмати, който предизвиквал фурор където и да се появи в огромната държава. Статия като статия, но читател от Велико Търново познава в показания на снимка с децата рошав диригент съгражданина си Здравко Каменов. Веднага е съобщено в ДС.
Случаят се усложнява - оказва се, че този детски симфоничен оркестър е под личното крило на министъра на културата на СССР Екатерина Фурцева. Тя не пропуска случай да покаже оркестъра на чужденци и да изтъкне, че това е уникално в света явление. Пред световни агенции тя също дава интервюта в този дух.
Семичастний отдавна е
станал неудобен
и дреме по цял ден в дружеството "Знание". На стола му е Юрий Андропов. Той е създал Пето управление - ужаса за интелектуалците. Негова е доктрината "Суха гилотина" - изпращане в психиатрии. "Класически случай на лудост! - заявява Андропов, когато му докладват за откриването на беглеца музикант. - Къде се е чуло и видяло от социалистическа страна да се бяга в Съветския съюз!"
От белите стени на психиатрията Здравко е спасен от Екатерина Фурцева. Чиновничка от българското посолство научава за това какво му се готви на Здравко и тутакси уведомява министърката. Фурцева зарязва всичко (напуска някакво тържество) и запрашва при любимеца си. И той горе-долу е
наясно какво го чака
Посреща Фурцева с българска домашна гроздова. Тя си пада по "съдоразширяващото" и диригентът є става още по-драг. Съвсем є ляга на сърцето, когато є разказва любовната си история. Екатерина Фурцева открива осъществена нейната мечта по семейство. В живота є е имало четирима мъже, с нито един съдбата не е пожелала да я направи щастлива. В защита на легналия вече на сърцето є пряк двубой с дясната ръка на Андропов.
Виктор Чебриков е шеф на отдел "Кадри", което означава, че в ръцете му е най-секретната служба в страната. Знаеща какво може да я очаква, Фурцева казва на Чебриков, че в неговите ръце Държавна безопасност става Държавна опасност (впоследствие Андропов ще смекчи думите на Фурцева: "Абе, човек на пияна глава какво ли не приказва!" - слабостта на министърката към чашката била вече пословична).
Музикантът без паспорт и Ирина без законен брак се настаняват в просторен апартамент в Москва. Удря звездният час на Здравко. Но не продължава кой знае колко дълго.
Чебриков не забравя обиди
На 24 октомври 1974 година Фурцева получава пристъп на сърдечна недостатъчност. Дълго време се шушука, че помощта на Чебриков в случая била предостатъчна. По чудо Здравко Каменов се отървава само с изгонване от страната. Раздялата с Ирина е принудителна.
Нищо добро не чака музиканта и в България. Никого не интересува това, че владее руски, немски, френски, италиански и есперанто. Едва скланят в родния му град да му намерят учителско място. Веднага го уволняват. Препращат го от град на град - за десетина години в двадесет селища. Ръководи музикални школи, възпитава над 2000 влюбени в музиката момчета и момичета. Написва стотици симфонии и пиеси.
Десети ноември не променя нищо. С малката си пенсия не може да си купува дори лекарствата. Излиза с цигулката си на улицата. На най-оживеното място в старата столица - край пазара и Съдебната палата, се опитва да връща
старата слава
на уличните музиканти. От време на време някоя и друга болярка или нов болярин подхвърлят стотинки в шапката до него. А той свири класика. Кметът демократ издава заповед, с която забранява на Здравко да "загрозява пейзажа". Крадци тарашат дома му, открадват цигулката му. Намира утеха в съчиняването на църковна музика. Скоро напусна нашия свят...

Шолохов предлагал на Антон Югов да емигрира в СССР
ПРЕЗ 1958 г. министър-председателят на България Антон Югов зачестил посещенията си при Михаил Шолохов в Съветския съюз.
Двамата били сватове. Дъщерята на Югов Николинка била омъжена за сина на класика на социалистическата литература. Югов и Шолохов обикновено ходят по цели седмици на лов на север. Шофьор им е Николай, братовчед на живеещата вече половин век във Велико Търново комшийка на автора на "Тихият Дон" Дария Филипова Василева.
Тодор Живков редовно научавал за тайнствените изчезвания на Антон Югов в "широка страна родная". Въображението му рисувало заговор срещу Хрушчов. Не можело да бъде иначе - Югов бил най-ненавижданият от Тато човек - още от 1954 година двамата разговаряли помежду си само с посредници. Шолохов е кошмарът на Хрушчов, защото е класически сталинист
 "Имаше култ към личността, но имаше личност!", се смята за израз на Константин Симонов, но в ресторант "Стадион", който по онова време се намира на столичния ъгъл на "Граф Игнатиев" и "Патриарх Евтимий", Антон Югов споделил, че в действителност това е фраза на Шолохов.
Мнителността на Хрушчов се засилва, след като през 1958 г. функционери от президиума на ЦК на КПСС действително подготвят свалянето му от власт. Спасява го Екатерина Фурцева, като му съобщава какво му се готви на пленум, и той взема съответните мерки. Тръгва слух, че Фурцева и Хрушчов са любовници.
Хрушчов получава сведения от Живков, че Югов е опитен конспиратор, неумолим беглец от затвори, концлагери, даже прякорът му от времето преди 9 септември Тони Китариста бил съмнителен. В българската Държавна сигурност отдавна точели зъби да натопят Югов. Дори му измислили прякор - Юдин. После се биели по главите, защото по това време в московския официоз "Правда" имало редактор с име Юдин, любимец на Сталин.
Михаил Шолохов
добре познаващ психологията на партийните и държавните величия, предвиждал какво може да се случи със свата му и няколко пъти му предлагал да зареже всичко и да... емигрира във Вешенская, където да прекара времето си в лов и четене на книги. Защото Антон Югов бил голям любител на литературата, въпреки че по този въпрос се пишат и досега нелепости. Благодарение на Югов втората част на класиката "Разораната целина" се чете в България, преди това да стане в Съветския съюз - печата се по ръкопис в подлистници в тогавашния всекидневник "Кооперативно село".

Пръв учител
У Здравко Каменов имаше нещо от очарованието на старите класици на музиката.
По време на Горбачовата перестройка беше изпратен като преподавател по музика в прогимназията в Долна Оряховица. Скоро учениците префасонираха оная песен, която се пееше вече четвърто десетилетие и в която ударението беше на "пръв учител Димитров" посвоему:
Гордо знаме ни е Ботев
Пръв учител Каменов!