Владимир Висоцки нееднократно попада в реанимацията. Той преживява няколко тежки автомобилни катастрофи и два пъти изпада в клинична смърт. На гости на актьора Всеволод Абдулов 30-годишният Висоцки внезапно се почувствал много зле. Изведнъж от устата му рукнала кръв. Както по-късно пише в своя дневник неговият колега Золотухин:

„Бърза помощ пристигна след час и не искаше да го вземе

- страхуваха се, че ще умре по пътя.” Вторият случай е разказан във филма, който стана тотален хит в Русия през 2011 г. - "Висоцки. Благодаря, че съм жив", чийто сценарист е синът му Никита. Сюжетът се основава на истински факти, които са известни на малцина - през 1979 г., точно година преди смъртта си, по време на концерт в Узбекистан Владимир Висоцки получава сърдечен пристъп и изпада в клинична смърт. Твърди се, че тогава го спасява неговият приятел д-р Анатолий Федотов, който не успява да направи това през 1980 г., дори е обвиняван, че е причинил смъртта му.

Във филма се разказва случаят, при който мениджърът на Висоцки го убеждава да направят концерт в Бухара. Узбекистан. КГБ има задача да го притисне, за да им сътрудничи. Полковник от комитета вербува Леонид – местния организатор на концерта, за да ги хване на местопрестъплението при горенето на билетите, които са в повече и не се отчитат, за да натопят артиста. Здравето на Висоцки обаче внезапно се влошава. Той е на морфинови инжекции. Групата заминава за Ташкент, но Володя получава пристъп. Сестра му Татяна е повикана да донесе медикаменти от Москва. Полковникът от КГБ я задържа и прибира паспорта й, като я принуждава да напише самопризнание за лекарствата. КГБ смята да я използва като инструмент за натиск върху Висоцки. Той изпада в клинична смърт, но е спасен с инжекция адреналин. Полковникът се отказва от плана с изнудването.