Това става в нощта на 24 срещу 25 юли 1980 г. Тогава в Москва току-що са започнали бойкотираните от Запада заради нахлуването на съветските войски в Афганистан XXII летни олимпийски игри. На всяка крачка има милиционер, мерките за сигурност са драконови. От столицата са изселени всички, които някога са попадали в полезрението на милицията.

Под емблемата на симпатичното мече Миша тече грандиозното спортно събитие, целящо да покаже гигантския размах на официална Москва, въпреки че спортистите от редица държави отсъстват. Поне по телевизията гледката е грандиозна. Всичко е венци и рози, златни медали , върхови постижения на социалистическия спорт и т.н. А една такава смърт само би развалила спортния празник.

Съветските медии не проронват и дума за кончината на Владимир Висоцки, което не пречи вестта да разтърси като токов удар и най-далечните кътчета на огромната страна.

Едва на третия ден от смъртта му едно малко каренце във вестник „Вечерна Москва“ съобщава за смъртта на всенародния любимец. След две седмици главният редактор на изданието е уволнен.

Страшната „новина“ гръмва по целия свят. „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа” въртят парчетата на Висоцки, а пред театър му „Таганка се стича невиждана тълпа. В деня на погребението, 28 юли, се събират 110 000 души, по сводките на милицията, но се смята, че са били шест пъти повече. Стотици хора имало дори по дърветата и покривите на съседните сгради. Властта явно се изплашва от огромната тълпа, а силите на реда се опитват да я респектират по брутален начин. “Милиционерите трошаха портретите му, пуснаха водоноските и със силни струи отмиваха купищата цветя и венци И тогава тълпата започна да крещи: “Фашисти!” Тези кадри облетяха целия свят”, разказва директорът на „Таганка“ Юрий Любимов. Потвърждавал го е и пред автора на тези редове.

Процесията залива Москва. Ковчегът е изнесен тайно през специален тунел.

Веднага тръгват слухове

„нашият Володя“ е убит

Което се оказва вярно, защото пред руските медии през 2015 г. го потвърди водилиятт разследването милиционерски офицер.

Владимир Висоцки умира завързан от „приятелите си“, твърди той, като оневинява категорично КГБ с аргумента, че бардът не е бил дисидент, за да се налага да бъде премахнат. Признава обаче, че на него самия му е оказан силен натиск отгоре да прекрати разследването, документите ,по което е получил с месец закъснение.

Журналистът Борис Кудрявов от руския вестник «Экспресс газеты» успя преди две години да открие кварталния милиционер, отговарящ за Висоцки, който през лятото и есента на 1980 година разследва и обстоятелствата около смъртта му. Името му е Павел Павлович Николаев, капитан от милицията по онова време. Кварталният е убеден въз основа на разследванията си и с писмените самопризнания, че виновни за смъртта на Висоцки са неговите „другари”, но разкрива и факти, които косвено уличават вездесъщия КГБ. Съдете сами….

Николаев твърди, че е опитал да даде ход на наказателно дело за непредумишлено убийство, но началниците му рязко и категорично наредили разследването да бъде замразено. Павел не знае какви са причините за това решение.

Лекарят, за когото полската авторка твърди, че е действал по нареждане на КГБ, умира няколко години след Висоцки при неизяснени обстоятелства.

Преди смъртта си бардът е зависим от морфина. Анестезиологът-реаниматор, негов приятел, играещ ролята на личен лекар, въпросният Анатолий Федотов, е казвал пред руските медии за последните му месеци: „Володя явно беше решил да замени боцкането с водка. В онези години много наркомани опитваха да изместят наркотичната зависимост като предприемаха дълги запои. Но водката не е адекватна замяна – тя действа много по-грубо.”