Втората световна война е приключила през 1945 г. С Германия е подписан мирен договор, но въпросът с нейните съюзници – Италия, Унгария, Румъния, Финландия и България, не е уреден. Де юре те са в състояние на война с антихитлеристката коалиция.

Това се отнася и за България, която под въздействието на Германия на 13 декември 1941 г. е обявила война на САЩ и Великобритания, а Съветският съюз е обявил война на България на 5 септември 1944 г. Едва в края на 1946 г. в Париж се свиква конференция за уреждането на този въпрос. За разлика от положението след Първата световна война сега се процедира по-демократично.

В преговорите по съставянето на мирния договор са допуснати да участват и победените страни.

Българската делегация се води от министър-председателя Кимон Георгиев, а в нейния състав са и заместник-председателите на Министерския съвет Трайчо Костов и Александър Оббов. Въпреки че България участва в заключителната част на войната на страната на антихитлеристката коалиция и дава своя принос за разгрома на Германия, което й коства над 30 хил. убити, тя не е призната да съвоюваща страна.

Този факт слага съществен отпечатък върху хода на водените преговори и най-вече върху отражението им по отношение на условията, произтичащи за нашата страна. Същевременно това е и основание за нашите противници по време на войната – Югославия и особено Гърция, да се опитат да извлекат максимални облаги за себе си за сметка на България. Така например Гърция иска границата да бъде по река Марица, а дори и по Стара планина и да получи репарации в размер на минимум 350 млн. долара.

Българската делегация също предявява известни искания. Позовавайки се на чл. 48 от Ньойския договор, тя желае да се осигури излаз на страната ни на Беломорието чрез Западна Тракия, а също така да се коригира границата ни с Югославия в Западните покрайнини.

Всичко зависи от волята на тримата основни съюзници от антихитлеристката коалиция – Съветския съюз, САЩ и Великобритания. Балканският полуостров вече е разпределен на зони на влияния – България е в съветската, а Гърция е английската, поради което те защитават своите протежета.

Постига се компромисно решение, според което България се прибира в границите си до 1 януари 1941 г., преди да влезе във Втората световна война на страната на Германия на 15 март с. г., което означава, че няма да бъдат задоволени териториалните претенции на никоя от страните.

Според договора обаче България трябва напълно да демилитаризира южната си граница с Гърция и да не строи по нея никакви укрепления. Войската й се свежда до числен състав от 65 хил. души, от които сухопътни 56 хил., военноморски – 5500 и военновъздушни 3500.

Тя няма право да има на въоръжение нападателни военноморски и военновъздушни средства.

По-тежки от военните ограничения обаче са наложените на страната ни задължения за изплащане на значителни репарации в размер на 70 млн. дол., от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. на Югославия. Поради това, че се подготвя създаването на Балканска федерация, в която да влезнат България и Югославия, последната се отказва от получаването на репарации. Гърция обаче иска те да й бъдат изплатени в определния срок, който е 8 г. Това е 8 пъти по-тежко условие, отколкото подобното в Ньойския договор, защото при това положение годишният размер на плащаните репарации се равнява на половината от целия български износ през 1945-1946 г.

Понеже е предвидено репарациите да се изплащат във вид на стоки, се определя тяхната цена по курса на американските борси през 1938 г., когато те са значително по-евтини, отколкото през 1947 г., което означава, че реално България трябва да предаде на Гърция стоки за $119 млн.

Съвсем изненадващо България не получава правото да си получи вземанията от Германия за доставени, но неизплатени стоки на стойност 100 млн. дол., с аргумента, че това са неуредени сметки между бивши съюзници.

Тя няма право да се възмезди и с германско имущество в България, тъй като то изцяло подлежи на победителите и всичкото се прибира от Съветския съюз.

Репарации плащат също така и другите съюзници на Германия – Италия, Румъния, Унгария и Финландия. Най-големи са те за Италия – 850 млн. дол., а за другите страни – по 300 млн. дол.

Но в сравнение с БВП българските са най-големи. Ние обаче запазваме териториалната си цялост отпреди войната, като ни се признава и връщането на Южна Добруджа съгласно Крайовската спогодба от 1940 г. Най-големи териториални загуби претърява Италия, която губи острови в Средиземно и Егейско море и земи в Истрия, като само областта на град Триест си връща през 1954 г. по споразумение с Югославия.

Последствията за България от сключването на Парижкия договор, подписан на 10 февруари 1947 г., са почти равнопосочни по отношение на положителни и отрицателни резултати. Най-същественият положителен факт е, че страната ни излиза от положението на война с държавите от антихитлеристката коалиция. След подписването на договора

съветските войски са изведени от България и в страната ни престава да действа Съюзническата контролна комисия. В кратък срок се възстановяват дипломатическите отношения с всички страни от антихитлеристката коалиция, преди всичко със Съветския съюз, САЩ и Великобритания, но също така и със съседите ни Югославия и Гърция. Всичко това нормализира положението ни в световната общност и през 1955 г. България става член на Организацията на обединените нации.

Кога отпадат ограниченията, коя е най-голямата тръдност пред България и каква е контратезата на гръцките претенции, четете в хартиения брой на изданието.