Алесия Антинори е най-малката дъщеря на маркиз Пиеро Антинори, 77-годишния собственик на империята за вино от Флоренция "Маркези Антинори", която произвежда 20 млн. бутилки годишно. Тя е сред десетте най-антични семейни компании в света и е най-печелившата италианска група в сферата на виното.

Антинори е и една от няколкото династии във Флоренция, чиито членове и сега, както и преди 6 века, са най-големите данъкоплатци в града - до тези изводи стигна неотдавнашен анализ на двама изследователи от централната италианска банка.

"Аз съм единствената висшистка от трите сестри и ние сме първите жени в над шествековната история на компанията ни за вино, които я командват", разказва в интервю за "168 часа" Алесия Антинори. Тя живее в имението Фиорано до древния римски път Апия Антика, тъй като дърпа юздите и на друга фамилна ферма, наследена от дядо й по майчина линия принц Алберико Бонкомпани Лудовизи.

- Антинори е от дълги векове една от най-важните династии във Флоренция, а вие сте избрали да живеете в Рим. Защо?

- Имението във Фиорано е от дядо ми принц Алберико Бонкомпани Лудовизи. Той произлиза от знатна римска фамилия, която е притежавала повечето от имотите на римската Вия Венето (станала известна по-късно като улицата на “Долче Вита” от едноименния филм на Фелини - бел.а.), на Вия Бонкомпани, притежавала е и компания в Северен Рим, както и това имение във Фиорано. Преди време сме притежавали за хиляди хектари земя, но част от нея e била продадена. Когато я наследихме, бяха останали 120 хектара земя.

Дядо ми е бил римски принц, който всеки ден е карал сам трактора си и е бил пристрастен към земята. Затова искахме да продължим направеното от него.

- Как си поделяте управлението във фамилната компания?

- Аз се занимавам 100% с имението във Фиорано, а сестрите ми - с компанията във Флоренция. Албиера стана президент на компания "Антинори", а ние с Алегра сме вицепрезидентки. Баща ми е почетен президент, но на практика той все още е много ангажиран. Сестра ми Албиера винаги се е занимавала с имиджа и комуникацията, а Алегра се занимава с хотелската и ресторантската сфера. Аз пък съм енолог и се грижа за техническата част. В най- новата ни изба направихме и музей, за да разкажем за меценатството във фамилията ни през вековете - от 1300 г. нататък.

- Какво е да се родиш в семейство, в което още от дете знаеш какво те чака в бъдеще?

- Имахме възможност да правим и други неща. Не сме били задължени. Всичко при нас дойде много естествено и спонтанно. Баща ми ни предаде огромната си страст по работата си - това е по-скоро страст, а не работа. Когато бях на 17-18 г., имах период на съмнения. Баща ми предложи да завърша енология в Милано или пък история на изкуството във Флоренция. Предпочетох да изляза от вкъщи и да отида в Милано. Аз съм единствената от сестрите ми, учила в университет. Никога не съм била задължавана да се занимавам с вино, но винаги съм имала чувство за отговорност. Когато сам се убедиш в това, което правиш, поемаш по този път и си казваш, че той е правилният.

- Кои са ценностите, които маркиз Антинори ви е предал от деца?

- Предаването на определени ценности от поколение на поколение е може би най-трудното нещо в една фамилия, много по-трудно е от правенето на хубаво вино. Най-важните добродетели, които сме наследили от баща ми, са смирението и скромността. Освен това чувство за отговорност, страст към качеството на продукта и сериозност.

- Имаше ли неща, които родителите ви забраняваха да правите като малки?

- Трябва да призная, че през детството си и трите сестри не сме прекарвали много време с родителите си, защото баща ми работеше страшно много, а майка ми често го придружаваше по света. Учих във Флоренция, на 18 г. пък бях малко в Милано, след което отидох да живея в Хонконг. Там се занимавах с азиатските пазари, с Близкия изток и Австралия. След това отидох да живея в Ню Йорк и поех американските пазари.

- Фамилията Антинори произвежда вино от 26 поколения. Преди виното какво е имало в династията ви?

- Преди това Антинори са били търговци, един клон от фамилията ни е търгувал с коприна. След това сме започнали да търгуваме с вино, а няколко столетия по-късно сме започнали да го произвеждаме. Преди това вино са правели само свещениците в църквите извън Флоренция. Свещениците са пиели много вино. Ние сме го продавали предимно до църквите, а останалото, което не било много, сме продавали във Флоренция. И до днес във Флоренция, вкл. и в Палацо Антинори, могат да се видят по сградите малки прозорчета на височината на човешки ръст - навремето отвътре се е подавала дамаджаната или чашата с вино на минувача на улицата.

- Какви са били връзките на Антинори с Големите на Ренесанса?

- Николо Антинори, който е мой предшественик от началото на XVI в., е бил голям меценат и поддръжник на Ренесанса.

Връзките му с Леонардо да Винчи, с Дела Робия и с много други артисти са били много важни. Сега например има прекрасна изложба на Дела Робия в Бостън и тя ще отиде във вашингтонската Нешънъл гелъри - представя и портрет на Николо Антинори в творбата "Възкресението на Христос". Навремето творбата е била продадена и така е стигнала до Бруклин мюзиъм в Ню Йорк. Ние я реставрирахме.

- Какво е вашето обяснение за това, че най-важните династии във Флоренция днес са същите като преди 6 века?

- Мисля, че във Флоренция стилът на живот е много затворен. Ние сме малко по-особени като компания за Флоренция, тъй като се отворихме за света през 70-те години. За пръв път със сестрите ми сме и първите жени, които правят вино. Голяма част от флорентинците обаче са доста затворено общество. Мисля, че в ДНК-то на флорентинците е да се предават от поколение на поколение семейните традиции и ценности.

- Флоренция от векове се смята за център на Италия в политически и културен аспект. Доскоро тосканците - с Матео Ренци и хората около него, бяха в центъра на политиката. Витае ли нещо в атмосферата на Флоренция, което да води до това вечно лидерство на тосканците?

- Тосканците са лидери, но са и много смирени. Мисля, че скромността, желанието за работа и за съхраняване на съществуващото са причина за тази последователност през вековете. Като допълнение към всичко това е и изключителната смелост на флорентинците през Ренесанс. Те са се отворили навън, имали са въображение, изследвали са света около тях.

- Как протича един ваш обикновен ден?

- През последните години е по-различно, тъй като имам 2 малки деца. Джовани Пиеро е на 6 г. и е кръстен на първия Антинори, започнал да се занимава с вино, и на баща ми Пиеро, а Джулио е на 1,5 г. и е кръстен на римския ми свекър. Много съм ангажирана с тях сега, защото е изключително важно за една фамилна компания да гарантираш бъдещето й. Освен това се занимавам с продажбите в Рим и чужбина.

- Освен вино какви други страсти имате?

- Колекционирам съвременно изкуство. Започнах да колекционирам, когато живях в Китай, продължих след това в Ню Йорк с американски художници. През последните години се концентрирам върху съвременното африканско изкуство.

- Защо никой от фамилията Антинори не се ангажира с политика?

- Харесваме политиката, но не се ангажираме. Въпреки това се опитахме да помогнем на Матео Ренци да прокара конституционните рефoрми. Ренци е изключително смел млад човек, който се опита да направи нещо полезно за италианците и Италия. Може би не беше разбран и това е жалко. Убедена съм, че ще е само до време и пак ще се появи на сцената.

Фамилията Антинори прави вино от над 600 г. През 1385 г. Джовани ди Пиеро Антинори влиза във флорентинската корпорация на производителите на вино. През 1506 г. Николо Антинори се мести в центъра на Флоренция и купува резиденцията, която ще се превърне в Палацо Антинори. През 1971 г. Николо Антинори и синът му Пиеро дават началото на "Тинянело" - първия от червените винени шедьоври на Тоскана.

В серията от Super Tuscans, както ще ги нарекат в САЩ, влизат след това и "Солая" (пак на "Антинори"), "Орнелая" и "Сасикая" - това са едни от най-скъпите италиански вина. Днес "Маркези Антинори" присъства в 150 страни, има 7 имения и изби в Тоскана и Умбрия и няколко имения в САЩ, Чили, Унгария, Малта, Румъния. През 2012 г. компанията откри и най-новата си изба "Антинори" за 100 млн.евро в Кианти, наподобяваща футуристичен храм на виното.