“Трябва да намеря банка”, казва лидерът, чиято партия бе притисната от Москва да се разплати.

Руската Агенция за гарантиране на влоговете иска френският Национален фронт да върне кредит от 9 млн. евро, взети от руска банка, която впоследствие е банкрутирала.

Агенцията е подала в съда иск за връщане на парите, дадени на партията на Марин льо Пен през септември 2014 г. от Първа чешко-руска банка в Москва. Тази новина е лоша за ултрадясната формация, която търси финансиране от около 45 млн. евро за президентската кампания и парламентарните избори тази година според в. “Монд”. Тя идва на фона на опасения, че Льо Пен с проекта си за Фрекзит от еврозоната и обещанието, ако стане президент, да признае Крим като руска територия, работи за интересите на Москва.

В средата на 2016 г. лицензът на Първа чешко-руска банка е отнет и Агенцията за гарантиране на влоговете получава правата по кредитния договор. На 26 декември м.г. административният орган съобщава на руската информационна агенция RNS, че е започнато съдебно дело за връщането на дълга, без да се уточнява кога. Агенцията отказва коментар пред “Монд”.

В Националния фронт новината за съдебен процес е приета с недоумение. До този момент там не са получавали никакво писмо с искане за незабавно връщане на кредита. “Има юридически проблеми. Но всичко е в ръцете на руското правителство (централната банка на Русия - б.а. ) и няма никаква причина за ход на това дело”, казва пред “Монд” Валеран дьо Сен-Жуст, ковчежник на партията. Според него Националният фронт трябва напълно да погаси кредита през септември 2019 г., а партията регулярно изплаща вноските си на всяко четиримесечие.

Кредитът е взет през ноември 2014 г. След разобличение на сайта “Медиапарт” и изказвания за руска връзка крайнодясната партия обясни, че е взела кредита при 6% годишна лихва след отказа на повечето френски и европейски банки да й дадат финансиране.

"Доколкото ми е известно, в Русия никога не сме водили разговори с тези банки за сума, която надвишава 10 млн. евро", заявява пред “Медиапарт” Валеран дьо Сен-Жюст. Той не изключва тази тема да е била обсъждана по време на други срещи, на които не е присъствал. В частност Сен-Жуст цитира името на евродепутата Жан-Люк Шафхаузер, водил преговорите за отпускането на кредита и получил комисионна от 140 000 евро за услугата да подготви досието и да го преведе на английски.

Според изданието за отпускането на кредита от чешко-руската банка заслуга има депутатът Александър Бабаков, бивш лидер на националистическата партия "Родина" в средата на 2000 година. Днес той е сред основните контакти на Жан-Люк Шафхаузер. Бабаков, попаднал под санкциите на ЕС, има множество престижни имоти в Париж, твърди френското издание.

През април 2015 г. са възпроизведени разговори на отговорни лица в Кремъл и възниква въпросът за политическия подтекст на тези финансови операции: заинтересовани лица твърдят, че Марин льо Пен би трябвало да бъде "възнаградена" за подкрепата си за анексията на Крим през март 2014 г., пише “Монд”.

На 3 януари 2017 г. Марин льо Пен отново заяви по канал BFM-TV, че анексията на Крим “не е незаконна”.

Тази нейна позиция й струва забрана за влизане в Украйна, което бе обявено от украинския министър на външните работи в комюнике. В отговор на статия в “Канар даншене” Националният фронт опроверга информацията, че търси ново финансиране от 27 млн. евро. Крайнодясната партия взела заем от 6 млн. евро от фонда за партийно финансиране “Котелек”, контролиран от баща й Жан-Мари льо Пен.

Марин льо Пен призна, че търси още 6 млн. евро, за да организира избирателната си кампания. "Моята приоритетна задача е да намеря банка без значение дали гватемалска, или американска - каза тя преди седмица според “Монд”. – Не се чувствам задължена с каквото и да било към такава банка освен с необходимостта да върна парите.” Според автора на статията по този начин тя отхвърля обвиненията срещу нея за зависимостта й от Русия и подготвя общественото мнение за нов заем без значение откъде.

Историята с руския кредит за партията на Льо Пен става на фона на две по-големи събития. На 21 декември м.г. Майкъл Търнър, републиканец от Камарата на представителите и член на комисията по разузнаване, е поискал от директора на американското разузнаване Джеймс Клапър да проследи руските връзки на френския крайнодесен лидер.

Според Търнър през февруари 2016 г. Националният фронт е поискал $30 млн. (27 млн. евро) заем за финансирането на президентската кампания на Льо Пен през 2017 г. Той иска да се разкрият повече подробности, които може да доведат до информационна война срещу САЩ и други страни, чиито интереси са в разрез с тези на Русия.

Междувременно в края на декември 2016 г. американските служби излязоха с част от съвместен аналитичен доклад, публикуван от Министерството на вътрешната сигурност. В него се оценява намесата на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. в полза на Тръмп, чрез хакерски атаки и предоставяне на получената информация от щаба на Демократическата партия на “Уикилийкс” и “ДС Лийкс”. В Германия всички политически партии също се опасяват от хакерски атаки и дезинформация преди изборите за Бундестаг тази година според сп. “Шпигел”.

Защо френските служби се притесняват, че финансирането на партията идва от Русия, четете в хартиеното издание на "168 часа".