Хиляди са тръгвали по стъпките на рицарите тамплиери и са прекарвали дни наред в изследване на древни ръкописи, за да се докопат до ценния предмет.

Но кои са местата, за които и до ден днешен се смята, че са дом на свещения Граал? Едно от твърденията е, че той е бил открит на Дъбовия остров, Нова Скотия. През 1795 г. трима тийнейджъри се разхождат из острова, когато откриват така наречената "Парична яма" или поне така започва историята, която отнема много човешки животи. Момчетата, както и всеки, който е последвал примера им, били убедени, че в ямата има съкровище. Ала всички, опитали се да го изкопаят, внезапно срещали смъртта.

Може би затова се появила теорията, че

на дъното на ямата лежи не злато, а Светият Граал,

който бил скрит там от рицарите тамплиери. Предположението не се ражда случайно. Множество доказателства показват, че нещо свято обитава острова. Камъните са подредени така, че оформят кръст - широк 100 метра и дълъг 250 метра. Ориентацията му сочи изток. Най-убедителното доказателство обаче е гениалният дизайн на ямата. Тя е изпълнена с капани, които отвеждат хваналия се в тях на 150 метра от съкровището - директно в открития океан.

Това, което е скрито вътре, лежи точно на 30 метра под земята и е описано като

"смесица от метал и дърво"

Една от легендите, използвана от Дан Браун в "Шифърът на Леонардо", е съсредоточена върху тайните камери и канали в параклиса Розлин в Шотландия. Стените му отвън и отвътре са покрити със странни гравюри, които добавят допълнителна стойност на тази теория.

Църквата е построена през 1496 г. от Уилям Синклер, който бил доблестен човек и потомък на рицарите тамплиери, а храмът е бил от истинско значение за него. Завършването му отнело цели 40 години,като най-забележителното в него е така наречената

"Колона на чирака"

Именно там се смята, че е скрит Светият Граал.

Друга теория гласи обаче, че ценният предмет се помещава в семейната крипта под самата църква, която е затворена. Всъщност доста добре запечатана, а семейство Синклер все още притежават мястото и категорично забраняват на когото и да било да се опитва да разкопава предците им.

Може би граалът никога не е бил губен, а изложен пред публика, и то напълно безплатно. Реликвата, която се помещава в катедралата “Сан Лоренцо” в Геноа е огромна изумрудена купа, която за жалост е била счупена по времето на Наполеон. Никой не знае откъде се е появила и колко е стара. Уилям от Тейре пише, че е открита в джамия в Израел някъде около 1101 година.

Друг ценен предмет, оставен на свободните погледи на туристите, е бокалът в катедралата “Св. Мери” във Валенсия. Експертите са на мнение, че ако Граалът наистина съществува, то този е най-близо до истината.

Датиран е от 300 година преди Христа

и е произведен в Близкия изток.

Дори и да не е така, възрастта му го прави наистина ценен. Изработен е от тъмночервен ахат, със златно столче и е официалният бокал на Римокатолическата църква.

Планината на спасението или Монтсераат е друго възможно скривалище на магическата чаша.

Манастирът и абатството са сгушени в планината, а поверието твърди, че граалът е някъде под основите на църквата или на други места в планината. Ако е така, може и никога да не се намери, тъй като теренът е изключително труден, а планината - гигантска.

Върхът на Монтесераат се нарича

"Свети Йероним",

който заема важно място в няколко легенди за Граала. Според тях именно той е скрил ценния предмет там по време на едно от пътуванията си.

Две са легендите, които твърдят, че граалът се помещава някъде из Йерусалим. Първата подкрепя твърдението, че бокалът е скрит в близост до мястото, където е погребан Христос, или пък заровен заедно с него след смъртта му.

Втората теория гласи, че рицарите тамплиери така и не откриват Граала, защото евреите го скрили в канализацията на Йерусалим толкова добре, че и до днес не може да бъде открит.

Но най-фрапираща е теорията, че Граалът всъщност е скрит в държавния резерв на САЩ.

Привържениците на конспиративните теории твърдят, че най-безопасното и добре охранявано място на света не може да служи просто за складиране на злато. Някои от мерките за сигурност там са загадка. Известно е, че никой, дори и президентът не може да посети имота без позволението на охраняващия го “Форт Нокс”.

Държавният резерв е отделен от света с няколко огради, аларми, камери, въоръжена охрана, както и 30 000 действащи военнослужещи, които тренират всеки ден с бойни хеликоптери, танкове и бронетранспортьори. Това не включва онези мерки за сигурност, които са тайна за обществото, но най-вероятно включват мини, сензори за налягане, снайперисти и др.

Възможно ли е там да се пазят и други християнски светини, четете в хартиеното издание.