Всички съмнителни моменти около катастрофата

Престъпна немарливост, техническа неизправност или човешка намеса стоят зад убийствената експлозия в Хитрино?

"Много трудно може да гръмне подобна цистерна", твърдят пред "168 часа" специалисти, които зареждат подобни съоръжения с пропан-бутан. Според тях

те имат множество

защитни механизми,

които пазят товара от високи температури, нагряване, удар и проникване на кислород.

"Пропан-бутанът гърми, когато има искра и ако съотношението на кислорода е 50 на 50", аргументират се те.

За да докажат правотата си, те се аргументират със случая от август 2015 г., когато цистерна с 20 тона пропан-бутан се преобърна на магистрала "Хемус". Точно на моста "Витиня". Камионът се движел с около 100 км, пука гуми, преобръща се на пътя, при падането изкъртва мантинелата и надвисва над пропастта. Въпреки скоростта, удара и искрите, тогава нямаше взрив. Което говори достатъчно за здравината на съоръжението.

Вторият съмнителен

момент е скоростта,

с която се е движел влакът. В момента основната версия, по която се работи, е, че тя е била превишена.

Изискването при преминаване в населено място е композицията да се движи с 40 км.

Местни твърдят, че влакът-убиец е прелетял с много по-висока скорост. В момента има информации,

че се е движел

с над 71 км

"Трябва да се провери дали не е с много над обявената скорост, защото доста хора ми казаха именно това", коментира пред "168 часа" бившият шеф на отдела по антитероризъм в ГДБОП Людмил Селановски.

Човек с дълъг стаж в разследването на подобни катастрофи също е на подобно мнение: "Пропан-бутанът се движи в цистерната и при навлизане с висока скорост в два поредни завоя - жп линията е S-образна - той се разклаща и избутва цистерната в посока, обратна на тази на завоя. Вероятно така е станало преобръщането." Според него тепърва трябва да се изследва тази версия като една от възможните причини за скъсването на композицията.

За да се случи това обаче, цистерните трябва да са полупразни и да има голямо разплискване. В случая обаче те са били пълни, което доста ограничава движението на пропан-бутана.

Може би затова една от версиите е, че вагоните са били препълнени. Но и тя не трябва да се абсолютизира. Специалисти смятат,

че това не може

да е причина за взрив

поради редица физически фактори като това, че пропан-бутанът гърми само при контакт с кислород. Когато се щракне запалка в цистерна с пропан бутан, в която няма кислород, газът няма да гръмне.

Друг съмнителен момент е състоянието на жп инфраструктурата.

"Тя е поне на сто години и трябва да се проследи дали за нея са полагани някакви грижи през последните десет години", уточни близък до разследването. Според него

линията била оставена

на произвола

Експертът смята, че комбинацията от всички тези фактори може да е довела до дерайлирането. Тогава вероятно се е получил пробив и изтичането на газ е станало с голяма скорост.

"Не може да си представите в този момент колко искри е имало, които са могли да взривят цистерната", допълва специалистът.

Хора от обслужващия персонал на подобни композиции приемат тази версия.

"Една искра трудно ще запали съоръжението, но поредица от искри могат", казват те.

Експертът по обезвреждане на взривове Иван Бояджиев също заяви пред "168 часа", че в случая има доста съмнителни моменти.

"Трябва да се установи каква е била скоростта и дали тя в комбинация с разбития път и качеството на поддържане на жп инфраструктурата не са довели до трагедията", казва Бояджиев.

Според него е много интересен и моментът

кога се е получила

дупката в цистерната

Дали я е имало, докато влакът се е движел, или се е появила вследствие на удара.

"Само затова сигурно ще са необходими 3-4 месеца", смята Бояджиев.

Разстоянието от Бургас, откъдето е тръгнала влаковата композиция, до Хитрино е 147 км. Няма логика да е имало дупка в цистерната и тя да не е гръмнала в резултат на многото искри по пътя до мястото на катастрофата.

Освен това преди да бъдат натоварени цистерните,

се правят

задължителни прегледи

и ако се открие дори най-малка повреда, се свалят от линията.

Другият съмнителен момент според Бояджиев е дали е спазена европейската конвенция за превоз на взривни вещества.

"Според чл. 45 подобна композиция трябва да има от 3 до 6 празни вагона, които да са буфер, ако стане нещо - трябва да се провери дали това изискване е изпълнено", разсъждава Бояджиев. "168 часа" разговаря със специалисти, които твърдят, че конвенцията е спазена на 100%.

“Цистерните с газ са редени пълна-празна-пълна-празна

Като допълнителна презастраховка", разказа запознат. Това се прави с цел, ако гръмне една, празните около нея да служат за буфер и да предпазят останалите.

Разбира се, всичко това ще се установи при прегледа на документите на фирмата-превозвач. Появиха се информации, че такива може и да няма заради избухнал пожар в офиса на компанията в Русе.

Пред "168 часа" комисар Димитър Павлов, шеф на Пожарната в града, опроверга тази информация.

Според него е имало инцидент на покрива на сграда в съседство, но той не довел до никакви материални щети.

Големият въпрос е дали

е имало външна намеса

Тя може да е най-различна - от крадене на траверси и развиване на шайби до контролиран взрив.

"Това е село на мюсюлмани и те едва ли биха допуснали ромски набези над жп линията, макар че и тази версия не бива да се изключва", смята Бояджиев.

"За евентуален терористичен акт в момента не се говори, но тази версия трябва да е първа", смята близък до разследването. Според него обаче експертите тепърва трябва да изследват фактите и да се произнесат. Опасението му се потвърди и от експерта по обезопасяване на жп товари Борис Галев. Той смята, че катастрофата е в резултат на взрив. Както и че едва ли може да се говори за някакви пропуски в сигурността на товара, тъй като затова има стриктни правила и отработени процедури.

В случая основният съмнителен момент е скъсването в носещата част на композицията.

Ако това е причината за катастрофата, тогава би трябвало вагоните от предната част да продължат да се движат. Тези от задната част ще изостанат, тъй като ще им се задействат автоматичните спирачки. В случая обаче не е станало така. От което някои правят извода, че със сигурност е имало някаква външна намеса.

“Версията терор според мен е на последно място”, казва Иван Бояджиев. Подобна е и тезата на Людмил Селановски.

Кога и как ще се разбере дали има външна намеса, четете в хартиеното издание.