С Георги Господинов сме като Хънтър С. Томпсън и Ралф Стедман

Не можех да си представя, че ще рисувам за някой друг

На първата ми ретроспектива имаше само трима човека

Oпределят го като най-добрия български аниматор. А Теодор Ушев за пореден път доказва, че заслужава тази титла. Филмът му "Сляпата Вайша" попадна в шортлистата за наградите "Оскар", побеждавайки други 60 творби. Това не е първият подобен успех за аниматора. През 2013 г. друга негова лента - "Глория Виктория", също успява да влезе в престижния списък, но така и не получава своята номинация. Въпреки това печели наградата за "най-добра анимация на 2013 г." А година по-късно е сред номинираните на най-престижните холивудски награди за анимация Annie.

"Сляпата Вайша" стремглаво върви по стъпките на "Глория Виктория" и е въпрос на време да разберем дали ще успее да надмине успеха й.

Теодор Ушев има над 120 международни награди през последните години. Сред награждаваните му филми са “Човекът, който чакаше”, по текст на Кафка, и музикалният “Демони”.

От няколко години Ушев живее в Канада, където работи за "Националния филмов борд". Води лекции по цял свят, включително и в двете най-престижни академии за визуално изкуство ENSAD и La Poudriere и не спира да твори достойно за награди кино. Пред "168 часа" той разказа за пътя си от графичния дизайн до анимацията, за приятелството си с Георги Господинов и за бъдещето на съвременното кино.

- Филмът ви "Сляпата Вайша" е на крачка от номинацията за "Оскар", как се чувствате от този факт?

- Тази крачка всъщност може да се окаже непреодолима - при тази конфигурация на останалите филми и свирепа конкуренция. Напрегнато ми е, но сега вече знам как да контролирам това, след като "Глория Виктория", който също стигна до полуфинала на десетката, не успя да се пребори и да спечели номинация. Просто не мислиш за това. Ето, това е последното интервю, което давам, след което млъквам до 24 януари.

- Вярвате ли, че може да се пребори с конкуренцията на "Дисни" и "Пиксар" и да влезе в окончателните пет номинации?

- Не е моя работа да вярвам, важно е "академиците" да повярват. А какво се случва в техните побелели глави... Сигурно само сайтовете за залагане знаят. Със зигурно залозите за класиране на филмите на Дисни/Пиксар не е голям. Но, ето, на току-що обявените номинации за наградите на анимационната гилдия в Холивуд Annie, късометражният филм на “Дисни” отсъства, а нашата малка Вайша е там.

В петицата! Лотария е тази работа, казвам ви! За това - все си повтарям - по-кротко, каквото-такова. Стигнахме до десетката, не е малко. Знаете ли колко трудно е дори това?

На годината се произвеждат повече от 3500 късометражни анимации в света. И всичките си мислят, че ще спечелят “Оскар”. Фестивалите,които дават право на квалификаци, не са много, а освен че филмът ти трябва да е селекциониран там, той трябва и да спечели голямата награда. И така се образува "дългият списък", който тази година е бил рекордните 70 филма. От тях останаха 10. Тоест цедките са много. И не е достатъчно само филмът да е добър. Трябва и мъничко шанс. Който аз досега нямам в изобилие. Всичко в живота ми се случва с много труд, търпение, опити. Никога от пръв път.

- Ще анимирате още една от работите на Георги Господинов - "Физика на тъгата". Защо нещата му са толкова подходящи за анимация?

- Той е много поетичен автор, книгите му винаги са конструирани много добре. Думите му са като куршуми, а историите и символите - много мощни. Визуален писател. Няма много такива в световен мащаб. И това е много вдъхновяващо за анимация. Той не конструира характери, нито образи. Те са флуидни, подсказани чрез обекти, списъци, случки. Е, на мен ми остава да ги нарисувам и това е много вдъхновяващо! "Физика на тъгата" влезе директно в сърцето ми

Все едно че аз съм я изживял. В това е силата му - да приобщава читателя към "мъглата", да го води, губи, очарова. Бих искал в моя филм да се случи точно това.

- Какво те подтикна да работиш именно с Господинов?

- Гореспоменатите неща. Усещането, че сме от един отбор. Родени сме в една година, през няколко дни буквално. Декласирани минотаври в провинциалните си мазета - той в Ямбол, аз в Кюстендил. Но чудо - в мазетата имаше не само прашни буркани с лютеница и колело "Балкан", но и усещането за един несподелен и неслучил се авангард на българския провинциален дух - Жорж Папазов в Ямбол, Николай Дюлгеров в Кюстендил.

Ето така се намерихме - в лабиринта на колективния спомен за неслучилото се. Има такива моменти, когато намираш духовния си близнак и започвате да правите заедно "нещото". Като Хънтър С. Томпсън и Ралф Стедман. Точните хора на точното място, в точния момент.

- Как се вдъхновявате да започнете работа по нов проект, било то за музикален клип или поредния късометражен филм?

- Ами просто го виждам! Всичко останало е въпрос на много работа и труд, за да го реализирам.

- Вие сте графичен дизайнер. Какво ви насочи към анимацията?

- Всъщност преди да стана графичен дизайнер, съм правил и анимация - в училището в Пловдив за Сценични кадри, където учих. Направих дори един филм, който спечели награди в Белгия. Дадоха ми статуетката и откраднаха паричната награда.

Тогава Българската анимация и студия бяха непристъпна крепост. Трима режисьори и десетки пчелички, които рисуваха филмите им, докато те обикаляха по фестивали и пиеха в "Дома на киното".  И аз си казах - аз пчеличка не съм и няма да бъда на някой търтей - и отидох да уча плакат в академията.

Никога не съм бил способен да работя за някой друг - когато заминах за Канада, имаше много работа в различни анимационни студия, но аз продължих с дизайн, защото не можех да си представя, че ще рисувам за някой друг, освен за самия себе си. За мен анимацията е свещена и не бих правил компромис с нея на никаква цена. Толкова предложения съм имал през годините, за какви ли не грандиозни проекти и суми...И удържах..

- С кой ваш проект се гордеете най-много?

- Със следващия.

- Накъде върви българската анимация? Какво искате да посъветвате бъдещите аниматори?

- Има много симпатични и нахъсани млади хора. Компот Колектив и цялата банда около тях, наистина дават надежда, че най-добрите години на БГ анимацията тепърва предстоят. Въпреки злобната съпротива на някои...

- Може ли да се каже, че публиката се е отдръпнала от качественото кино и предпочита да прекарва времето си в мутиплекскината, гледайки масови ленти? Как може да се реши този проблем?

- Ами то и преди на прожекциите на филмите на Тарковски и Антониони нямаше стълпотворение. Годар винаги се е оплаквал, че няма достатъчно публика и не печели. Така че не трябва да драматизираме нещата. Винаги ще има елитно арткино и забавление. Въпросът е да се поддържат киносалони за първото.

Винаги ще има зрители и за двете. Арткиното никога не е било печелившо, но то променя, обогатява, инициира. Разбира се, магията на киното се е позагубила. Има нови по-интересни и стимулиращи медии. Краят на киното е силно преувеличен апокалипсис. По-камерно и бутиково - да. За щастие, може би.

- Каква е тайната филмите ви да правят добро впечатление по света и да бъдат отличавани толкова много?

- Много е просто - те са различни. Опитвам се да откривам нещо ново във всеки следващ филм, дори с риск да се проваля. И ги правя с любов... Вграждам всичко в тях.

- За вас като творец признанието крайно необходимо ли е?

- Не, разбира се! Но помага, за дават пари за следващите проекти. Помня, на първата ретроспектива на мои филми - беше един прекрасен бароков театър в Будапеща, имаше трима човека! Сега залата е пълна, когато пътувам. Но това ми отне 13 години. Всеки мой зрител е отгледан като яйце! Затова са ми толкова ценни! От комуналните прожекции за самотни възрастни хора в Япония до тежките психичноболни пациенти в клиниката в Женева - всички са част от едно семейство - това на нуждата да общуваш и преживяваш този до теб посредством трепкащия екран. Разбира се, нямам никакво съмнение, че на последната ми ретроспектива ще има пак само трима човека. И това ще е напълно достатъчно!