Имал специално отношение към храната. Често обичал да спи с омари.

Много преди да отдаде целия си живот на изкуството, Салвадор Дали е искал да стане главен готвач. Тогава е бил на 6 години.

На 7 вече е искал да бъде Наполеон, но това така и не се изпълнило за разлика от първата му мечта. Когато става на 60, геният издава своята известна или не чак толкова известна готварска книга Les Diners de Gala (“Вечерите на Гала”) и съчетава в нея странното си изкуство и рецепти с откачени съставки. От нейното първо издание оцеляват едва 300 копия, които и до днес се продават за хиляди долари.

"Ако сте един от тези броячи на калории, които превръщат радостите на храненето във форма на наказание, затворете книгата веднага: тя е твърде жизнеутвърждаваща, агресивна и дори нагла за вас."

Докато разхождал мравояда си, рисувал изтичащото време, участвал в множество телевизионни реклами и разсъждавал на страниците на "Плейбой", Салвадор Фелипе Жасинто Дали и Доменек имал време и да пребивава в абстрактното пространство на кухнята. Там той приготвял някои от невероятните ястия, които по-късно сервирал на грандиозните банкети, които организирал заедно с великолепната си муза- Гала.

Гостите били задължавани да носят най-различни костюми, храната се сервирала в обувки, а не в чинии, и диви екзотични животни сновели из къщата. Парти, достойно за най-ексцентричния човек на земята. Какво е имало в менюто? Всичко. От жабешки бутчета до десерти, а всяка една рецепта е намерила своето място във "Вечерите на Гала".

След близо 40 години лутане из известността и забравата творбата на Дали отново вижда бял свят. Тя е перфектна смесица между странност и приумица. И както нищо в живота на Салвадор не е обикновено, така и имената на отделните глави в книгата също не са. "Дезоксирибонуклеиновата атавизъм" замества иначе скучните заглавия на раздели като "Зеленчуци" и "Месо".

Разделената на 12 глави книга има цял дял само за храните афродизиаци, който носи звучното име "Аз ям Гала". Излишно е да се споменава, че всяка една рецепта е описана по един агресивен, но игрив начин, типичен за ексцентричния художник. Остър тон, който има за цел да постави под въпрос уменията и знанието на всеки главен готвач за това какво означава да се създаде ястие.

Салвадор Дали винаги е имал специално отношение към храната. Още от малък той свързвал храненето си с "плахост, прегрешение, чувственост и дори садизъм". Често включвал различни ястия в картините си, скрити сред метафори. Дали е използвал качества като мекотата или гниенето има не самите храни или техния контекст. Така например в "Персистенция на паметта" вместо да използва физическите качества на сиренето камамбер, той ги персонифицира и трансформира в самото време, символизирано в полуразтопеното състояние на часовниците.

Но Салвадор Фелипе Жасинто Дали и Доменек не използвал храната по странен начин само в картините, но и в живота си. Той си хапвал или по-скоро "взаимодействал", както ексцентрикът обичал да казва, с различни храни, които го поддържали в добро здраве. "Аз ям само това, което има ясна и разбираема форма. Ако аз мразя това омерзително, унизително растение, носещо името спанак, то причината за това е, че е безформено като свободата. Отдавам най-голямо значение на естетическите и моралните ценности на храните, дори и на спанака в частност. Обратна на безформеното растение е битката. Обичам храненето в броня, действително, обожавам всички риби с черупки... храната, която е готова да се бори, е най-достойна да покори нашите вкусове.

Челюстта е най-добрият инструмент, за да се разберат философските знания. Отвращението е винаги присъстващият страж на моята маса, който ме следи строго и ме задължава да избирам ястията си с повишено внимание."

Твърди се, че често е вземал вана в масло от сардини и си е подремвал следобед в компанията на живи омари, които се разхождали в леглото му.

Подправките са повтаряща се тема в много от творбите на сюрреалиста, а книгата, която публикува на 68 години след множество гастрономически приключения, включва 136 от най-любимите рецепти на гения. А всяка една от тях е също толкова емоционална и странна, колкото са картините му. Някои от тях са простички успокоителни, годни за консумация, като сорбе от шампанско. Други могат да ви докарат безсънни нощи, включващи в съставките си афродизиаци, като раци във "викингски" билки.

Пригответе се да разтопите малко часовници и сирене със Салвадор Дали. Ето някои от рецептите на гения.

Бульон от раци

2 щипки от раци (или скариди)

2 литра вода

Лют червен пипер

2 супени лъжици червен пипер

Шафран

1 кг нарязано телешко

4 шепи ориз

4 яйчени жълтъка

В голям съд излейте вода, сол, щипка лют червен пипер, червен пипер, шафран, нарязано телешко месо и ориз.

Веднага след като чорбата започне да ври, смажете раците в хаванче един след друг. Бъдете сигурни, че наистина сте ги направили на пихтия, и ги добавете постепенно към бульона. Дръжте го да кипи в продължение на 45 минути.

След това бульонът се прецежда в "китайски стил", т.е. в сито. Натиснете с дървена лъжица, за да получите всичко от сока. Върнете сместа обратно на огъня, разбъркайте и добавете жълтъците, без да позволите те да се сварят. Вашият бульон е готов. Мога ли да ви предложа да го сервирате с тънки стръкове чесън?

Останалите рецепти четете в хартиеното издание на "168 часа".