Предчувствие накарало 76-годишна фризьорка да си стегне багажа часове преди зловещия трус. Връщането на стрелките на часовниците с час назад спасило живота на пожарникарите.

69-годишният Ивано Перела, по професия корабен механик, е един от пострадалите от земетресението в Норча. Той обаче нарича себе си късметлия. За трети път избягва на косъм от смъртта.

"Успях да избягам като по чудо, въпреки че около мен се сгромолясваше всичко наоколо и си мислех, че това е краят", разказва италианецът пред в."Кориере дела сера".

Сегашното земетресение обаче е само последният от фаталните случаи, с които го сблъсква съдбата.

Преди време Ивано е корабокрушенец заедно с други двама приятели. "Казахме си сбогом посред морето, мислейки си,че никой от нас няма да оцелее." Ивано обаче успява да доплува до брега и нарича това чудо.

И още веднъж отървава кожата – този път при тежка автомобилна катастрофа. "И тогава си помислих, че краят е дошъл, но и там всичко свърши в крайна сметка добре." Ивано работи дълго време по кораби, но в един момент му идва до гуша от развълнуваното море и от липсата на стабилна земя под краката си. Затова преди 10 г. решава да стъпи здраво на сушата и се връща в родната Норча. Този път обаче съдбата му поднася морска буря, която изригва изпод земята.

76-годишната Чечилия Тринча живее открай време в Норча, където работи като фризьорка. Подстригва коси и оформя и най-трудните перчеми. "Да не мислите,че не мога да обуздая и страха от земетресения", сигурна е в себе си бившата фризьорка. В онази нощ преди земетресението тя има предчувствието, че ще се случи нещо страшно. Затова си ляга облечена с дрехите и си закача пред вратата сак с одеяло, яке и дамска чанта. "Когато в неделя сутрин ни разтресе, моментално изскочих навън с вече готовия багаж."

71-годишната Джулия Феранти се грижи със съпруга си за фамилния магазин за сувенири от 50 г. Той е най-старият не само в Норча, а и в цялата зона, тъй като съществува от 1902 г. Въпреки многото трусове през изминалите няколко десетки години структурата на магазина винаги е издържала, тъй като е била специално укрепена. "Аз съм четвърто поколение във фамилния бизнес. Този път обаче историята на нашия магазин свършва дотук", казва Джулия. Той е зад античната стена на Норча и е тотално сринат от земетресението.

По това време в неделя сутринта, когато трусът започва, магазинът е затворен, така че Джулия оцелява. Мнозина обаче смятат за чудо и фактът, че именно в нощта преди труса стрелките на часовниците бяха върнати с един час назад.

Още след предишните земетресения стотици пожарникари и представители на "Гражданска защита" всеки ден точно в 8 часа сутринта влизат в полуразрушените сгради, за да разчистват и да укрепват покриви и греди.

В 7,42 часа по новото време, когато на 30 октомври започва последното унищожително земетресение, пожарникарите все още само се подготвят за работния си ден. Ако стрелките на часовниците не бяха върнати, спасителите щяха да са вътре в постройките, които рухнаха изцяло при трусовете. Данило е един от спасителите, сполетян от чудото.

"От 2 дни заедно с мой колега работехме по покрива на базиликата "Свети Бенедикт" в Норча.

Във фаталния ден на последното земетресение Данило трябвало да се качи 20 минути след началото му. Покривът на базиликата се сгромолясва, така както и голяма част от фасадата.

Ако беше в сила предишното часово време, с покрива щеше да рухне и Данило

За него обаче това е второто чудо. Първото е дни преди това, когато укрепва платформа на една сграда. Слиза от нея и минути след това тя рухва тотално заради трус от 4,5 по Рихтер.

"Както казват колегите ми – изтеглих два жокера, като и двата излязоха печеливши". И семейство Обама яли от шунките на Норча. Идете в което и да е селище на областите Умбрия, Марке или Лацио и ще видите навсякъде табели "Норчинерия" на колбасарниците.

В Италия, а и в цял свят Норча е известна не толкова като родното място на монаха, основал бенедектинския орден, а като столицата на саламите.

Градчето с 5000 жители е дало името "норчинерия" на магазините за колбаси в Италия, защото в Норча е родено изкуството на превръщането на свинското месо в салам и шунка. Всичко започва още в Древния Рим. Именно в Норча навремето са отведени евреите след опустошаването на Ерусалим. Така с плячката, завладяна на Изток, древните римляни донасят и техниките за изсушаване и консервиране на месото. Не можейки по религиозни мотиви да ядат свинско месо, евреите трябвало да го консервират задълго, за да търгуват с него. Така се наложило да пригодят методите си към свинското месо, към което прибавили и букет от ароматни местни подправки.

Родил се и занаятът "норчино" - така бил наричан човекът в Норча, който превръщал свинското месо в колбаси чрез въпросната методология. Истинският му разцвет е между XII и XVII в.

"Норчините" дори имали свое братство, или корпорация, която играела важна роля в тогавашното общество. Полека-лека те започнали да правят и нови видове продукти от месо.

През XVI в. папа Павел V издал указ, с който узаконил съществуването на братството на норчините, посветено на светиите Бенедикт и Сколастика. Осем години по-късно пък папа Григорий XV го издигнал до ранг на архибратство - към него се присъединили дори Университетът на лекарите и този на бакалите. Въоръжените с дипломи и с папска благословия норчини бързо се прославили из целия Апенински полуостров.

Те практикували занаята си само веднъж в годината, когато се колели свинете, но били викани по всички краища на Италия. Потегляли от Норча обикновено в началото на октомври и се връщали в края на март, когато се превръщали в продавачи на сено или зеленчуци.

Занаятът "норчино" остава на голяма почит в Италия до периода след Втората световна война. Най-голямото общество на норчините се намира в момента в Рим – то е основано още през 1623 г.

От векове майсторството в обработването и консервирането на свински вратове, шунки, колбаси се смята за изключителен специалитет на жителите на Норча. Затова и до днес всички колбасарници в Италия се наричат норчинерии.

Шунките и колбасите, направени в Норча, са стигали и до масите на Белия дом. Преди 5 г. Мишел Обама дори изпраща благодарствено писмо, пълно с комплименти, на Валентина Фаусти от Норча, която управлява местния семеен бизнес за производство на салами и шунки.

Какво е причинило земетресението на една от най-големите индустрии в Италия, четете в хартиеното издание на "168 часа".