Фил Филипов бързо се превръща и в най-мразения човек в Германия.

"

Гледах филм за изкачването по социалната стълбица, който се казваше "Живот на върха"... и започнах да мечтая." Така започва възходът на Фил Филипов, който днес е най-богатият българин в САЩ и най-мразеният шеф в Германия.

В страната на големите възможности започва като метач, носач на мебели и всички онези неща, които един емигрант прави на чужда земя. Постепенно с много труд успява да стане специалист по строителни и селскостопански машини, а трудолюбието му го праща на работа в офиса на фирмата International Harvestar в Париж. По-късно става неин президент.

Това е и тласък да стартира собствен бизнес през 2004 г., а компанията му има офиси в САЩ, Франция, Китай, Мексико и родната България.

Фил Филипов напуска комунистическа България през 1963 г., когато е едва на 17 години, с четирима свои приятели. Момчетата уж отиват на сватба в с. Генералово, което е съвсем близо до границата, и повече не се връщат у дома.

Решението Фил взема сам, като не мисли за това какво го чака или какво оставя зад себе си. Преминаването на границата се оказва трудно. Те са забелязани от граничарите и часове наред са преследвани и обстрелвани от тях. Спасяват се по чудо. Фил се измъква, но за семейството му настъпват тежки дни. Преследвани заради бягството на сродника си от Държавна сигурност, всичките му по-близки хора губят работата си и са изложени на постоянен тормоз. Но когато успява да се свърже с тях и ги кани да се преместят при него в Америка, остават зад океана само шест месеца. Те се връщат в родината си, а на родственика си казали: “В България и захарта е по-сладка, и килимите са по-меки. А тук даже и тротоари нямате.”

Фил попада в бежански лагер в Гърция. А оттам пътуването му към САЩ било изключително лесно. Той бяга от България с една комсомолска книжка в ръка, а в Гърция получава емигрантски паспорт "с номер като на затворник". Всяка седмица в лагера идват представители от различни чужди консулства да предлагат своиете държави на бегълците. Така се насочва към Америка и като политически емигрант получава зелена карта мигновено.

Истинската причина обаче Фил да напусне България далеч не е политическият строй: "Много бегълци после разказват, че са били против системата, че са големи антикомунисти...

Ама ако сме честни, на тези години в главата ти няма комунисти, а жени." Бляскавият живот се оказва истинската причина, поради която Филипов решава да напусне пределите на родината: "Аз съм си намерил своето в този филм, че исках и гаджета, исках и пари, исках и коли, не че съм бил най-големият антикомунист."

Попада в САЩ по времето на Виетнамската война без пукната пара. Тогава имало много работа и българите били приети добре от американското общество. Живеели в една стая. Вършели какво ли не. Филипов първо започнал като метач в International Harvestar и постепенно заемал по-отговорни длъжности, докато не бил изпратен в Париж.

Тогава компанията е купена от Terex Cranes, а Филипов е издигнат за неин президент.

Годините на усърден труд дават страхотен резултат и Фил Филипов се превръща в един от най-истинските примери за сбъднатата американска мечта. Всеки ден, следвайки девиза “Утре повече от вчера”, Филипов бързо се издига в йерархията на фирмите, в които работи. Повишаван е цели 11 пъти, преди да се превърне в шеф на Terex. Но големите пари той печели, спасявайки от фалити близо 40 замиращи компании в САЩ, Франция, Великобритания, Италия и Германия.

"Съкращаването на разходи е моето хоби" - така накратко бизнесменът описва своята работа. Първата фирма, която подлага на "реанимация", е "Атлас". Купува я за 1 евро, а всеки ден организацията губи милиони. Филипов успява да я вдигне на крака.

"Атлас" е и първото голямо препятствие пред Филипов. Когато се опитва да накара работниците да работят 40 вместо 35 часа, синдикатът се вдига на стачка. Барикадират се за няколко седмици, но Фил категорично отказва да седне на масата за преговори. “Аз не съм Червеният кръст, не мога да плащам милостиня, трябва да се работи.

Ако подпиша този договор, ме застреляй!” - заявява той, а германците са смаяни от твърдостта му. Така се превръща в един от най-мразените хора в Германия, но и един от най-успешните.

Част от фирмата му сега е ръководена от сина му Стив, който също като емигранта от 45 години говори перфектен български. С жена си се запознава, когато го местят в Париж. Тя е и най-стабилната му опора, за която той казва: “Важно е да имаш жена, която не ти писка.

Моята вярва в мен. И затова не тръгна да търси оръжие, когато казах, че ще трябва да ме застреля, ако се съглася да подпиша онзи колективен договор.”