Самочувствието му се срива и вече не се смее, след като спира да пие през 1994 г.

Измина повече от седмица от обявяването на Боб Дилън за тазгодишния носител на Нобелова награда за литература. От една страна, светът се скандализира, а множество писатели приканиха музиканта да върне приза. Други пък изразиха своята подкрепа. А самият Боб Дилън запази абсолютно мълчание.

Легендата нито благодари, нито изрази емоция относно спечелването на наградата. Така и не отговори на множеството обаждания и имейли от Нобеловия комитет, който от своя страна не може да каже дали Дилън ще присъства на церемонията по награждаването на 10 декември.

Естествено, всичко това е в стила на Дилън. Когато получи "Златен глобус" през 2001 г., той все пак излезе на сцената, за да вземе статуетката, но речта му беше дълга едва 15 секунди. Музикантът благодари на бандата си, компанията си и семейството си и завърши с "Това беше".

Когато беше удостоен с почест от MusiCares - благотворителна организация свързана с наградите "Грами", Дилън се появи в стаята, пълна с журналисти, с предварително подготвени отговори на въпросите и приключи всичко за по-малко от половин час.

За студената му особа свидетелства и може би най-големият му фен, който се оказва не кой да е, а американският президент Барак Обама. В свое интервю държавният глава разказва как в продължение на няколко години се опитвал да покани Дилън да свири в Белия дом по различни поводи.

Екипът на музиканта винаги успявал да отклони предложението чак до 2010 г., когато най-накрая се съгласява. Обама описва Дилън като доста дръпнат човек, макар че казва, че именно това харесва у него. "Той е точно такъв, какъвто очакваш да бъде. Не дойде на репетиция. По принцип всички се упражняват преди голямата вечер, но не и той. Отказа и да се снима с мен. Обикновено всички просто си умират да си направят снимка с мен и Мишел преди шоуто, но се оказа, че той не си пада по тези неща. Когато приключи с песента The Times They Are A-Changin’, просто седна на първия ред и изчака концертът да свърши. После дойде при мен, стисна ми ръката, леко поклати глава, усмихна се накриво и си тръгна."

От момента, в който Дилън стана Нобелов лауреат, той имаше две публични изяви. На концерта си във Вегас вечерта на обявяването геният за първи път от четири години посвири за кратко на китара. Акт, който бе възприет от публиката като празненство. Музикантът рядко, даже почти не докосва струнния инструмент в последните години заради влошения си артрит.

По време на втората си изява за седмицата, фестивала Desert Trip, организиран от собствениците на "Коачела", но само за рок легенди, Дилън отново не спомена нищо за наградата си.

Направиха го "Ролинг Стоунс", които излязоха пред публиката след него. "Никога не сме споделяли една сцена с Нобелов лауреат извика Мик Джагър на микрофона и добави: Боб е като нашия личен Уолт Уитман."

През последните няколко години Дилън имаше няколко турнета и добре планирани публични изяви, но нежеланието му да дава интервюта или да има какъвто и да е досег с медиите създаде чувството, че легендата вече дори не обитава този свят

За състоянието, което има в джоба си, също не се знае нищо. Едни казват, че в сметката на Дилън има 80 млн. долара, а други - 180 млн.

Както знаем обаче, парите не значат нищо за гения, тъй като той не обича да се затрупва с предмети, а най-скъпото му притежание е обикновен мотор. 

75-годишният творец се оказва и доста добър заварчик. За първи път той показа работите си през 2013 г. и впечатли всички с невероятните неща, които може да сътвори от метал. "Целия си живот съм прекарал покрай желязо", сподели той. Тази година показа на в. "Ню Йорк таймс" огромните порти, по които работи в свободното си време.

Боб Дилън винаги прави това, което си знае. Биографията му е пълна със страхотни истории. Една от тях е денят, в който майсторът среща легендите от "Бийтълс". Това се случва в хотел в Ню Йорк, а по това време Боб не само пие, а използва и различни видове субстанции.

Дилън е толкова пиян, че когато иска да си свие джойнт, успява да разсипе тревата навсякъде около себе си. Мениджърът му Виктор Меймудс довършва започнатото и се опитва да повдигне настроението на партито, ала Боб заспива на пода час по-късно.

На следващия ден Пол Маккартни се втурва към Виктор, прегръща го силно и му казва: "Прекарах си страхотно и вие двамата сте виновни за това, защото тази трева беше невероятна!"

Макар и Пол да обожава Дилън, Джордж Харисън бил дълбоко възмутен от него. За 30-ата си годишнина Дилън организира огромно парти, ала Харисън приема това като разхищение на пари, които може да бъдат дадени за благотворителност.

Той изпраща на бъдещия носител на Нобелов приз тениска с долар. Оказва се, че сегашното студено отношение на Дилън към света е всъщност резултат от липсата на алкохол. През 1994 г. той просто спира да пие. Не говори с никого за това, повече не споменава и думата алкохол, но и спира да се смее. Изведнъж толерантността му към определен тип хора спада, а легендарният музикант става по-антисоциален, по-тих и самочувствието му се срива.

След това не иска никой да навлиза в личното му пространство, особено по време на турнета. Екипът му и всички покрай него го оставят да бъде сам, но той пък се чувства самотен.

Една вечер буквално влиза с вратата в стаята на организатора на концерта и го пита: “Защо, по дяволите, никой не ми говори?"”

Кои текстове на Дилън му донесоха Нобеловия приз, четете в хартиеното издание на "168 часа".