Серийният убиец Недялко Димитров от Кърджали, по прякор Момата, известен като българския Чикатило, е починал от инфаркт в Университетската болница в Стара Загора през 2016 г.

50-годишният мъж бе един от 23-амата, които излежаваха доживотни присъди в затвора в града под липите, неговата беше без право на замяна. Димитров получи най-тежката присъда с доказателства, че е извършил 5 убийства, но се твърди, че са били много повече.

Дежурните надзиратели разбрали, че Момата има здравословен проблем в килията си и веднага извикали линейка от Спешния център в Стара Загора. Медиците установили инфаркт и хоспитализирали затворника в Университетската болница. Той починал в момента, в които лекарите се опитали да му поставят стент, който да разшири кръвоносните съдове към сърцето му.

Ето и последното интервю на Недялко Димитров-Момата от затвора пред "168 часа":

- Г-н Димитров, какви престъпления сте извършили?

- Аз съм тук за убийства. Осъден съм за 5 по три дела. Единствено старозагорският съд ме осъди по този закон, по който трябваше. Тоест по закона, който е действал, когато са извършени престъпленията. Отначало ми бяха дали доживотен без право на замяна, което после беше сменено със съкратената процедура. Ама го върнаха. Адвокатът ми иска 30 г., а съдията и прокурорът му обясняват, че не може повече от 15 г. Аз пратих това в Страсбург, да видят какви адвокати имаме.

Според конвенцията за правата на човека присъдата не може да бъде по-тежка, отколкото е била в момента, когато е извършено престъплението. В българския наказателен кодекс също се казва, че когато има промяна в законодателството, винаги се прилага по-благоприятният за извършителя закон.

Още нямам решение от Страсбург, делата се бавят. На 90% съм сигурен, че ще спечеля и ще си плащат хората, че не са си свършили работата.

Осъден съм във Варна за убийство. Аз признах, че съм го извършил, но после прехвърлих топката на друг. Знаех, че той ще се отърве, тъй като има връзки в полицията. Знаех, че със сигурност ще го пуснат.

- Кой е той?

- Казва се Стоян. Имам препис от присъдата, там съм оправдан, че убийствата във Варна не са извършени с користна цел и съм бил само помагач. От друга страна, съм осъден за убийства, без да е доказано, че са извършени. За да има убийство, трябва да бъде доказано, че умишлено е причинена смърт. Става въпрос за трупа на Златко Кавалджиев.

Не беше установена причина за смъртта. И съдийката каза: "Ами той Недялко ще каже, че Златко е умрял от слънчев удар." И аз понеже съм си цапнат в устата, викам: "Да пукна, ако те лъжа, беше жега и момчето умря от слънчев удър. И го закопах, какво да правя."

Съдийката каза, че ще разпореди ексхумация, ако трябва в Китай ще го пратят за аутопсия и експертиза, но иска причина за смъртта. Аз присъствах на гробището, изкопаха го, но главата я нямаше. Изчезнала. Обаче като се замисля, може и да не е кражба. Щеше да се докаже, че има лъжа, не си пасват данните. Аз дадох 4 пъти показания и все нещо се бърках. Четири пъти, само и само да могат да паснат. По принцип аз се занимавам с кражби. В Бургас ми предложиха сделка - да свидетелствам срещу другите. Единият беше съдия, другият шеф на отдел за приватизация. Все интересни хора. Казаха ми, че ако свидетелствам, ще ме пуснат, а аз така и така няма да живея в България. Щях да си търся пътя, не ползвам български паспорти. Но аз отказах. Заложих на друго, което не се оказа печелившо. Полицаите пуснаха другия, аз изгърмях.

- За кои убийства сте признали?

- Задържаха ме за двойно убийство - семейството Махмуд. Това не са платени убийства, както се изкарват. Аз му носех дебитни карти, пластики - много качествени, минаваха през детектори за фалшификати перфектно. Той ги изнасяше за Лондон, купуваше авточасти и ги вкарваше. 20 000 евро му бях дал, имаше да ми връща около 5000 лв. Бях в Гърция и се върнах да взема майка ми. Тя беше над 70 г., исках да я закарам там. Трябваше да взема от пристанището хора, които нямаха документи, и да ги карам за Гърция. А аз нямам проблеми, моята кола не се проверява никъде. Има наши хора, където трябва, и проблемът се решава. И аз съм се оправял така. Попаднах сега в затвора, защото се скарах с едни. Иначе нямаше да се стигне дотук. Давам пример - през 2003 г. с един човек вземаме две момичета от пътя и ги продаваме. Аз ги вземам в мойта къща. Той е участвал само в продажбата. Като ме хванаха, аз се обадих по телефона на нашите хора. Човекът взе 9 г. затвор, а аз не съм лежал и 9 дена. Имам и досие за това. Но по-добре то да не се отваря, че не знам какво ще правя тука в затвора. И с мутри съм имал вземане даване. За убийството - както се разправяхме, аз чаках в една дискотека. Бях взел две деца от дом “Майка и дете” като осиновени, без да са такива. По документи. Отидох да взема едното. И там в дискотеката видях познати, питаха ме взел ли съм си парите от този човек. 5-6 хиляди лева, ако ги взема, ако не – здраве да е. Оттам тръгнах, пистолетът беше скрит на едно място. Тъй като оръжие не нося в себе си, или пък нося газов, който е същият. Ако стане нещо и някой е видял оръжие – да, ето имам газов. Той дойде, почнахме да си говорим за разни работи, даже бях забравил за парите. В един момент се сетих и му казвам: “Какво стана с парите?” Той отговори: “Сега нямам, ще ходя да докарам един тир и тогава.” Питах го лъже ли ме, той се кълне в майка си. Пет хиляди лева - с тях или без тях, все тая, ще ги хвърля на пътя. Стана скандал, опита се да ме хване два пъти. Аз принципно съм спокоен, не избухвам, контролирам се. Но тогава нещо ми стана. Изпаднах в пристъп на ярост. Изкарах пистолета, хайде за него куршум. На жена му казах да ляга на земята.

Той живее на първия етаж, тя се опита да извика помощ. Обърнах се и я застрелях. Оттам се върнах - имаше злато, пари, взех ги.

Знаех точно къде държеше на едно място 10 000 евро, на друго 10 хил. долара. Той същата седмица имаше две дела за фалшиви кредитни карти.

Тръгнах си, отидох в Стара Загора, срещнах се с един човек да си взема джипа. Но ме срещнаха познати и ме предупредиха, че ме търсят. Но един човек ме предаде, без никой да го пита, сам отиде и ме издаде. Затворник, рецидивист, българин – Иво Минчев, който беше с мен в колата. Учил съм го както него, така и още няколко момчета как да стрелят. Обяснявал съм им тактиката, какво оръжие да вземат. Аз стрелям с браунинг 7,65. Занимавам се със сводничества, това е за защита.

- А другите убийства?

- За убийството във Варна съм оправдан, че не е извършено с користна цел. Когато пристигнах там, един човек ми се оплака, че имал проблем с двама. Той ми беше вършил услуги, аз бях длъжен да му върна жеста. Тогава убих Манол Хаджиев и Златко Кавалджиев. Просто му премахнах проблема на този човек, който ме помоли. Ходил съм във Варна, крил ме е, когато са ме издирвали, намирал ми е оръжие.

Тогава се занимавах главно с кражби. По-добре да ме следите и да направя много по-голяма беля. Защото, когато човек е притиснат в ъгъла, няма какво да губи. Сега съм доживотен без замяна. Да ме убият би било по-добре. Не мога да се самоубия, защото така няма да съм си изплатил дълга. Ако друг ме убие, може. Аз никога не казвам, че съм българин. Аз съм тракиец от Беломорска Тракия.

Такъв е родът на майка ми, баща ми идва от Александруполис. Даже някой като ми каже, че съм българин, аз го питам: “Да ти приличам на българин? Знаеш какви са българите – черни, ниски.” Аз не съм българин, аз съм тракиец. При мен този робски ген го няма. Може да ме застрелят, по-добре, но да съм роб - не. Мога да си сваля главата, тъй като съм малко лицемерен. Нормално гръцко качество. Подли, лицемерни, перфектни качества. Да може да се оправиш с някого. Такава ни е държавата – в момента е геноцид.

- С какво се занимавахте?

- Имах фирма, бях едноличен търговец няколко месеца, но я закрих. Учих до 8 клас в спортното училище в Хасково. Бях щангист. Имах втори баща, който много се грижеше за мен. Осиновен съм от него.

- Имате ли близки?

- Не, и баща ми, и майка ми починаха.

- Влюбвали ли сте се някога?

- Да. Живеех навън с един гей. Милостив съм, помагал съм на много хора. Обичам много животните, гледам кучета, котки. Казват, че убийците мъчат хората – няма такова нещо.

- Идват ли ви на свиждане?

- Имах един приятел и една приятелка, които идваха доскоро. Животът е наказание. В момента съм осъден да плащам. Може би и за това, което съм извършил, ще плащам. Но така е било писано, трябвало е да се случи. Затова тяхната и моята съдба се е преплела. Отказаха ми съдебно-психиатрично изследване. Може и да имам нещо в главата, не знам.

- Защо си признахте?

- В Стара Загора тъкмо тръгвахме и ме хванаха. Тези, които са чакали да ме заловят, ме видяха на пътя, прибраха ме и намериха пистолета в мен. Исках, като си призная вината, да мина по съкратена процедура. Дори да не съм аз, по-добре да призная. Аз съм осъждан, никой няма да ми повярва, че не съм бил аз. По-добре да лъжеш, когато лъжеш, винаги ти вярват. Трябва обаче да се движиш близо до истината.

- Колко убийства сте извършили?

- Колко съм извършил, това никой освен мен няма да разбере. Имам досие в Държавна сигурност. Едно време имаше доброволен сътрудник и доверено лице. Няма да казвам повече, освен че едното от двете аз го имам. Прощавано ми е много пъти, но понякога няма как да се прости. Трябва да признаеш някоя кражба, да отидеш в затвора. Даваха ми да си избирам какво да работя – зимата на топло, лятото на хладно. И така станах готвач. В затвора нямам наказания.

- Изброихте, че сте се занимавали с почти всякаква престъпна дейност освен с наркотици.

- Наркотици само са минавали покрай мен, но не съм вземал никога, не съм се и занимавал. И алкохол не пия, как- то и моите приятели. Един от най-добрите ми приятели е Райчо Циганина, той лежа 9 г. заради мене и пак като мине покрай мен, ме пита трябва ли ми нещо. Добре, че има хора, които да ми помагат и да ме уважават.

- Защо ви наричат Момата?

- Двамата, които живееха до мене, когато ме заловиха, бяха Петър и Тодор Атанасови, братя от хасковско село. На този Петър му викат Момата, той е гей. Като ме задържаха, то така тръгна и за мен и си остана.