До 10 години ЕС и Русия се разпадат, а САЩ потушават размириците в бившия СССР

До 10 години Европейският съюз и Русия ще се разпаднат, САЩ ще трябва да се намесват с военна сила за да предотвратяват ядрени конфликти, а единственият печеливш от хаоса се оказва Турция. Това прогнозира авторитетната разузнавателна агенция "Стратфор" в свое изследване.

Изненадващо в края на миналия месец немското правителство прие нов план загражданска защита. Стратегията включва препоръки към германците да се запасят с достатъчно хранителни продукти и вода за 10 дни, да бъде подобрена издръжливостта на сградите и увеличен капацитетът на здравната система. Планът предвижда проверка на всички скривалища, попълване на резерва с костюми за радиоактивна и химическа защита и ваксини срещу едра шарка и антибиотици.

Германското правителство обмисля и връщането на задължителната военна служба заради възможните заплахи за сигурността на страната, съобщи ВВС, позовавайки се на секретен документ, циркулиращ в германските медии. Въпреки че в плана се призовава населението да се запасява с вода и храни в случай на атентати, природни стихии и кризисни ситуации, някои заподозряха, че става дума за подготовка за война. И действително прогнозите на експертите в това отношение не са никак розови.

Според изследване на американската частна разузнавателна агенция "Стратфор" например през следващите десет години Европа ще се изправи пред проблем с нарастващия национализъм, докато САЩ ще бъдат принудени да изпратят армията си в разпадащата се Русия, за да предотвратят ядрени атаки.

Освен това анализаторите от "Стратфор" смятат, че в следващото десетилетие Европа ще бъде изправена пред значително повишаване на войнстващия национализъм, което ще доведе до протекционизъм на капитала и на пазара на труда.

От своя страна нарастването на популярността на сепаратистките партии в рамките на ЕС ще продължи. А тези фактори, съчетани с икономическата криза, може да доведат до разпадането на ЕС.

и на повторната поява на националните държави, чиито икономически, политически и военни отношения ще се определят преди всичко от двустранни или ограничени многостранни споразумения. Интересното в тази връзка е, че изследването е правено преди изненадата с Брекзит.

За САЩ експертите предвиждат постепенно да отслабне ролята им на най-отговорна страна за световния мир. "Макар да остават основна политическа, икономическа и военна сила, те "ще бъдат по-малко ангажирани, отколкото в миналото, тъй като ще са научили някои важни уроци от историята", се казва в анализа.

Особено внимание в доклада се отделя на Германия. Според разузнавателната агенция разпадането на ЕС, както и нарастването на протекционизма ще засегнат най-вече страните като нея, които са се възползвали в най-голяма степен от общия пазар, защото имат експортно ориентирана икономика. В доклада се казва: "Германия ще започне продължителен икономически спад, който ще доведе до вътрешна социална и политическа криза и ще намали нейното влияние в Европа през следващите 10 години."

Но ако за Германия предвиждат влизане в дългосрочен период на политически и икономически упадък, от “Стратфор” очакват най-лошият сценарий да се разиграе в Русия.

Анализаторите смятат, че тази страна няма никакъв шанс да оцелее в сегашния си вид и най-вероятно ще бъде разделена на много автономни региони, които ще изпаднат във вътрешни вражди. Нещо повече, много от страните, граничещи с Русия, ще се стремят да възстановят територии, които са загубили поради исторически причини в миналото. По този начин Полша, Унгария и Румъния ще се опитат да си върнат своето от Украйна и Беларус, а в Далечния изток земи, които в миналото са принадлежали на Китай и Япония, по естествен начин ще се придвижват към обединение с тях.

Мрачна е прогнозата на "Стратфор" и за разкъсвания от войни Близък изток. Там се очаква скоро да отпаднат границите, начертани от европейските колониални сили през миналия век. В същото време въпреки че терористичните групи ще продължат да бъдат активни в този регион техните усилия в крайна сметка ще се балансират от вътрешните им разделения.

Най-учудващото е, че от бъдещия хаос в ЕС и Русия ще има и печеливш - Турция. Тази страна, по прогнозите на агенцията, ще бъде в състояние да се възползва повече от всеки друг за разрешаване на всичките си проблеми, включително и повишаващата се нестабилност по границите. Все пак подобно развитие е възможно само ако Турция намери вътрешен баланс и подкрепата на САЩ, изтъкват изследователите. Кои са най-опасните точки на бъдещите ядрени конфликти?

Дори най-невинен сблъсък със Северна Корея може да въвлече целия свят във война.

Според някои експерти ситуацията в Близкия изток, независимо дали говорим за ИДИЛ, Газа, Иран или Израел, е толкова сложна, объркваща и ужасяваща, че е въпрос на време да доведе до още по-големи беди, като Трета световна война например. На първо място опасенията са от ядрен конфликт между Иран и Израел.

Традиционното противопоставяне мужду Русия и НАТО също е една от най-често спряганите причини за глобален конфликт.

След всички грешки, които Путин направи - от навлизането в Крим до предполагаемо сваляне на холандския пътнически самолет, отношенията на Русия със Северноатлантическия пакт се влошиха кардинално.

На този фон не по-добре изглеждат и отношенията между другите азиатски ядрени сили. Прехвърчането на искри по границите между многомилионните Китай и Индия и още повече между Индия и Пакистан също могат да доведат до атомен апокалипсис.

Приятелството на Пекин с Пакистан и неговото отражение в района на Индийския океан заплашват регионалната хегемония на Индия. Политиката на Индия пък е неблагоприятна за Китай, защото включва сътрудничество на Делхи с Виетнам и Япония. Този вид стратегическа конкуренция, както и неправилни решения в горещи точки като Ладак и Кашмир също могат да доведат до ескалация, от която никой няма да излезе победител. Разбира се, най-вероятно потенциалните бъдещи военни конфликти ще бъдат подсилени от регионалните битки, които се водят в момента.

В тази връзка засега най-тежко остава положението в Близкия изток, в Сирия и Ирак. На войната в Сирия не се вижда краят, а досега са убити над четвърт милион души и 11 милиона, половината от населението на страната, са прокудени зад граница.

Макар че в борбата с “Ислямска държава” има известни успехи, засега интересите на западните съюзници и Русия са в противоречие.

Руски самолети бомбардират сирийски бунтовници, които САЩ считат за съюзници срещу ИДИЛ.

Режимът на сирийския президент Башар Асад също продължава с безразборните си бомбардировки над цивилното население в сунитските райони, като неговата тактика задълбочава цикъла на радикализация, от който печели “Ислямска държава”.

В Ирак междувременно, западната стратегия за победа над “Ислямска държава” разчита до голяма степен на военни офанзиви от страна на кюрдите и на шиитската иракска армия. В същото време правителството на премиера Хайдер ал-Абади е под натиск от конкурентните шиитски фракции по множество причини, включително заради корупция и отказ на държавата да предоставя елементарни услуги и сигурност.

Афганистан остава затънал в конфликт вече повече от 15 години, след като САЩ се намеси, за да свали от власт талибаните и да унищожи “Ал Кайда”. Днес талибаните, въпреки вътрешните разцепления, все още са значителна сила. “Ал Кайда” също поддържа присъствие, а и “Ислямска държава” също я смята за своя опора.

Борба в множество области продължава да нанася тежки жертви сред цивилното население. Това е и една от причините Афганистан да е на второ място след Сирия като водещ източник на бежанци.

Съединените щати засега казват, че ще запазят числеността на войските си на 9800 души, а мисията Resolute, подкрепата на НАТО, се ангажира да предоставя финансова подкрепа за афганистанските сили за сигурност до 2020 г.

Дългосрочният конфликт на Турция с Кюрдската работническа партия (ПКК) от 1984 г. насам пък е взел повече от 30 000 жертви. Кюрдското движение в Турция подкрепа на сирийския филиал на ПКК, който има успехи в борбата срещу “Ислямска държава”. Анкара се притеснява, че трансграничната кюрдска солидарност допълнително ще засили искания за отделна държава.

Според сведенията близо 6000 души са убити в Йемен, като почти половината от тях цивилни. Повече от 2 милиона души са били изселени от домовете си, а допълнително 120 000 са избягали от арабската държава. Войната е унищожила и без това слабата инфраструктура на страната, задълбочи политическите разделения и въведе разкол и сектантство, каквито преди е нямало. Конфликтът заплашва сигурността на Арабския полуостров, особено след намесата на Саудитска Арабия, и

подхранва растежа на терористични мрежи като “Ал Кайда” и “Ислямска държава”.

След военната намеса на НАТО и свалянето на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г. разнообразни политически партии, племена и милиции се борят за власт и контрол над Либия и нейните богатства. От средата на 2014 г. страната се управлява от две съперничещи си фракции, което на практика означава, че в действителност няма кой да поеме отговорността за случващото се в нея.

С посредничеството на ООН се стигна до сделка за формиране на правителство на националното единство. Членовете на двете фракции са се регистрирали в него, но много мощни части от тях все още се противопоставят на споразумението. Либия също е основен транзитен център за бежанци и мигранти, които се опитват да достигнат Европа от Близкия изток и Африка.

Не по-добро е положението и в страните в района на езерото Чад. Нигерия, Нигер, Чад и Камерун са изправени пред нарастващата заплаха от екстремистката групировка “Боко Харам”. През последните шест години джихадистите се превърнаха от малко протестно движение в северната част на Нигерия в мощна сила, способна да проведе унищожителни атаки в целия басейн на езерото Чад. Макар че Камерун беше най-потърпевш от атаките на “Боко Харам”, следван плътно от Нигер и Чад, Нигерия остава епицентър на конфликта.

Южен Судан, най-новата държава в света, все още е в голям риск от гражданска война. Споразумението за мир, постигнато между правителството и най-голямата въоръжена опозиционна група, през август 2015 г. е на ръба на колапса

В същото време независими въоръжени групи, останали извън сделката, процъфтяват. През последните години повече от 2,4 милиона души са били разселени, а десетки хиляди са били убити.

в размирната африканска държава. В момента на територията на страната действат повече от 24 въоръжени групи, които не принадлежат нито към правителството, нито към основните опозиционни сили. Затова и перспективата за един многополюсен конфликт е съвсем реална.

Почти ежедневно мъртви тела се появяват по улиците и на столицата на Бурунди - Бужумбура, а обстоятелствата около смъртта им често са неизвестни. Най-малко 300 000 души са загинали по време на 12-годишната гражданска война в малката африканска страна, която приключи през 2005 г. След изграждане на мира усилия, ръководени от бившите президенти Джулиъс Ниерере на Танзания и Нелсън Мандела на Южна Африка.

Хуманитарната ситуация е потресаваща. Повече от 200 000 души са избягали от страната и служители на ООН предупреждават, че без незабавни действия съществува риск от "катастрофално насилие."

Пълен списък на потенциалните и тлеещите конфликти, които могат да разпалят глобална война, четете в  хартиеното издание на в. "168 часа"