Моделът на “Порше Карера Джи Ти”, който има шест пъти повече конски сили от нормален автомобил, вече е познат като машината, която се опитва да убие всеки,който няма подходящото отношение към нея. От опита й да изхвърли водещия Джей Лено от пистата през всички неочаквани смъртни случаи до деня, в който отне и живота на актьора Пол Уокър. Тя е трудно управляема дори и от професионални шофьори, твърдят
специалисти.
Миналата година дъщерята на трагично загиналия Пол Уокър, Медоу Уокър, реши да
съди “Порше”. Тя е внесла иск с твърдението, че баща й щял да оцелее, ако компанията беше отстранила фабричните дефекти, за които отдавна е знаела.
Наследницата на актьора е намерила цяла поредица от дефекти в модела на “Порше”, които вероятно са причинили трагедията. Един от тях е коланът, притиснал Уокър към седалката и потрошил таза и ребрата му. Точно заради него Уокър, все още жив, останал минута и тридесет секунди в капана на горящата кола.
Друго фатално обстоятелство е липсата на стабилизация, която е можела да предотврати
зверската катастрофа. По-късно от “Порше” дадоха своя ясен и категоричен отговор: "Водачът сам е отговорен за смъртта си." А дали наистина е така?
Въпреки своите 612 конски сили, двигател V10, максимална скорост от 320 км/ч и цена 450 000 долара изключително лекият карбонен модел на “Порше” бързо печели славата си на кола, само за опитни шофьори. Един от бившите мениджъри на автомобилната компания определя колата като "най-опасната на пътя" и има много доказателства, с които да подкрепи своята теза.
Разработката на “Карера GT” започнала като за състезателен автомобил, предназначен за писта. По-късно проектът се пренесъл на обществените пътища, превръщайки изящната “Карера” в "най-близката до кола от Формула 1, която един обикновен шофьор ще има".
И оттук започват проблемите. Валтер Рьол, тестдрайвър на “Порше” и бивш световен
рали шампион, казва през 2003-та, две години преди автомобила да излезе на пазара:
"Това е първата кола в живота ми, която ме кара да се чувствам уплашен."
Според специалистите “Порше” решава да лиши именно тази кола от стабилизираща
система, правейки я доста по-различна и опасна от останалите си модели, и именно оттам
произлиза най-големият й проблем.
Стабилизиращият контрол обикновено спасява шофьорите при рязко и необмислено завъртане на волана или при поднасяне на автомобила. Последствията от липсата му са красноречиви - колата без електронна стабилизация не прощава грешки.
Десет цилиндровият, V-образен двигател на карерата е разположен в средата. Това я
прави по-пъргава и лесно маневрена от колите, чиито двигатели са разположени отпред или отзад на шасито.
Също така тя е и доста чувствителна към пътните условия. Сменя посоката си много бързо досущ като състезателна кола, а при висока скорост поведението й е абсолютно непредвидимо. Заради това по мнението на автомобилни експерти “Порше Карера GT” трябва да се кара само при подходящи условия.

Но дори всичко на пътя да е перфектно, продължава да те плаши до смърт. Именно поради тази причина небезизвестният тестдрайвър на Top Gear Джеръми Кларксън, казва: "Трябва да си буден за да караш тази кола. Другите коли прощават, но направиш ли грешка с тази, ще ти откъсне главата."
При условие , че колата няма стабилизиращ контрол, всеки един от останалите проблеми на автомобила става фатален, казват хора, изпробвали автомобила. Определеното като "вироглаво" порше има носачи, които се превръщат в махала в мига, в който воланът е завъртян неправилно, причинявайки безкрайно завъртане на колата,
което би приключило единствено в най-близката стена или крайпътно дърво.
Друг проблем е липсата на добро сцепление с пътя при дъждовно време. Докато екипът на
“Порше” бил готов да отложи един от тестдрайвовете на колата заради лошите условия, Рьол настоял тестването на автомобила да се състои. По-късно той споделя за нуждата на колата от превключващ се контрол на тракцията:"Върнах се от пистата пребледнял. Казах на механиците, че имаме нужда от бутон за мокро и бутон за сухо време."
От тази "специална" серия на “Порше” са произведени само 1300 автомобила,
които изчезват бързо или по-просто казано, когато се разбият, не остава почти нищо от тях. Карбонените влакна на бронята са проектирани да се разпадат на малки парчета, а при по-силен удар това води и до по-големи щети особено ако сблъсъкът е страничен във вратата, защото точно този модел коли нямат "деформиращи се зони" или така наречените "краш бокс системи."
В момента на пътя има поне 70 “Порше Карера GT”, които продължават да нараняват и убиват хора. Пол Уокър далеч не е единственият, който е научил за коварността на автомобила потрудния начин. Още при излизането на колата през 2005г. водещият и
състезател любител Джей Лено се опита да постави собствен рекорд за най-бързо каране на пистата “Таладега” в Алабама. Когато достига скорост 190 км/ч , колата се завърта
и прави пет пълни кръга. По-късно Лено споделя: "Дръпнах волана леко настра-
ни и изведнъж колата започна да се върти, натиснах спирачките, видях,че отивам към стената и ги пуснах, а когато видях, че стената вече я няма, ги натиснах
отново. Беше все едно караш върху лед."

Друга фатална катастрофа на скоростен път в Калифорния през 2006г. завършва с двама мъртви при скорост 233 км/ч. Водачът на поршето в опита си да избегне сблъсък с по-бавно движещо се ферари рязко завъртял волана, изгубил контрол над автомобила и се разбил в предпазната стената на импровизираната писта. Този случай също се пренася в съда. Този път обвинението срещу “Порше” е умишленото лишаване на колата от контрол
на стабилизацията. В крайна сметка процесът завършва с извънсъдебно споразумение за 4,5 милиона долара, които известната автомобилна компания е принудена да изплати на вдовицата на един от пострадалите.

Други двама губят живота си след катастрофа с “Карера” на пистата"Фонтана" в Калифорния през 2005г. В Европа случаите с катастрофирали GT не са малко, но никой
не смее да говори за тях, въпреки че и те хвърлят сянка върху името на “Порше”. Германски принц също успява да размаже своето “Порше Карера”.
Катастрофата на Уокър обаче поставя въпроса дали скоростта и рязкото дърпане на волана са причината колите моментално да излизат от пътя.
Първоначалната версия за смъртта на актьора беше, че автомобилът се е врязал в стълба
с 200 км/ч. По-късно доказателствата показаха друго. Машината,която убива Пол и Роджър Родас, се движи едва с 80 км/ч и въпреки това излита от пътя.
Марката “Порше” е свързана и с редица други смъртни случаи на звезди,
макар и техните коли убийци да не са били от "специалния" суперлек модел “Карера”. Най-запомнящата се трагедия е тази с актьора Джеймс Дийн, който обичал да нарича своя автомобил, също лишен от голяма част от системите за безопасност, "малкото копеле". Двадесет и три годишният Дийн се блъска в друга кола на пистата “Чоламе” в Калифорния и е единственият загинал. И до днес неговото порше се смята за прокълнато,
защото в която и кола да попаднат частите му, тя не остава цяла.
Вглеждайки се във всички тези факти, може би следващия път, когато ни се прииска да караме порше,трябва да се сетим и за съвета на бившия мениджър на марката: "Ако някой ви предложи да я карате, обмислете решението си два пъти и ако все пак решите да се качите, в името на Бог, бъдете внимателни!"