Историята на татуирането започва още 12 000 години преди новата ера и продължава и до днес. А значенията на дадени татуировки и тяхната цел са толкова различни, колкото култури има или е имало по света. В линията на времето на татусите влизат още първите рисунки по тялото на човек, правени с цел да се покаже неговия статут, до разнообразието от картинки по кожата на 40% от населението днес.

Думата “татуировка” произлиза от таитянското “tatu”, което означава "да маркираш нещо". С мастило, вкарано под кожата, египтяните маркирали своите роби, не знаейки, че са дали началото на една от най-масовите моди хилядолетия напред. С разширяването на тяхната империя се разпространила и традицията на татуиране. Древногръцката империя, Персия и Арабия присвоили и развили метода за рисуване по тялото, а 2000 години преди новата ера татуирането стигнало чак до Китай.

Навикът египтяните да маркират своите роби се превърнал в огромна част от традициите и ритуалите на купища народи. В Борнео жените татуирали своите инициали и специални умения на предмишницата си. Ако например върху кожата й пише, че е професионален тъкач, стойността й за женене се увеличавала. Вярвало се и че татуировките около китката и пръстите гонела болестите далеч от тялото. Интересното е, че в Борнео традицията задължавала татуисти да бъдат само жените. Те сами измисляли дизайна на знаците, които показвали социалния статус и положение в племето на мъжете.

Като индикация за социален статут татуировките се използвали и от племето Айну в Западна Азия. Когато момичетата влизали в пубертета, те били "маркирани", за да се отбележи тяхното положение в обществото и да им бъде намерен подходящ съпруг. Именно това племе се твърди, че е въвело татуирането и в Япония, където по-късно то прераства в религиозна традиция. Предназначението на татуировките в различните племена е разнообразно. В Кения жените си правели деликатни татуировки по ръцете, които изглеждали като дантелени ръкавици. В племето Даяк знаци по дланите показвали, ако някой е отнел живота на друг. Те предизвиквали респект и вдигали статута на получилия ги до края на живота му. Полинезийците използвали своите татуировки, за да отбелязват племенни общности, семейства и ранг. Те пренесли това изкуство по земите на Нова Зеландия и въвели татуирането по лицето, наречено "Моко", което продължава да се използва и днес. Множество доказателства показват, че татуировки в ритуалите си са използвали и маите, ацтеките и инките. Дори и най-отдалечените племена в Аляска са практикували татуирането, а стилът им показва, че са откраднали занаята от племето Айну.

И докато едни общности влагат много мисъл в знаците, които оставят по телата си, в Древна Гърция използвали татуировките като комуникация между шпиони. Рисунките индентифицирали шпионина и показвали ранга му. Римляните пък маркирали по този начин престъпниците и робите.

На Запад британците използвали татуировките в церемонии, подобно на племената, ала датчаните, норвежците и саксонците татуирани фамилни гербове. Традиция, която често срещаме и днес. Но татуирането започнало да печели своите врагове. То било забранено от папа Адриан, а след нашествието на норманите, които мразели татуирането, през 1066 г. във Великобритания то изчезнало от западната култура от XII до XVI век.

И докато изчезвала на Запад, културата на татуиране процъфтявала в Япония. Първоначално японците също използвали белезите от боя, за да маркират престъпници. Първото провинение било отбелязвано с линия през челото, второто с добавяне на арх, третото престъпление било отбелязвано с втора линия. Взети заедно, тези знаци образували японския йероглиф за куче.

С времето обаче японците развили татуирането до естетическа форма на изкуство. Във времената, когато само заможните хора са можели да носят богато украсени дрехи, по-бедната част от обществото започнало да си прави красиви татуировки по тялото. Силно татуираният човек, носещ само препаска, се считал за добре облечен, но само в пределите на собствения си дом.

Завръщането на татуировките на Запад било дълъг във времето процес. Първо, изследователят и моряк Уилям Дъмпър довел със себе си изцяло татуиран полинезиец на име принц Голио. В Лондон той го представил на изложба, но силно украсеното тяло на мъжа разгневило обществото. По-късно капитан Кук се завърнал със свой собствен трофей - Омай. Този път силно татуираното тяло на полинезиеца предизвикало моментална реакция и скоро голяма част от английското общество имало по тялото си малки, скрити татуировки.

Това, което прави татуирането още по-желано от висшето общество, е бавната и усърдна процедура. Всяко пробиване на кожата и прилагането на мастило се извършва ръчно.

През 1891 г. настава революция и Самуел O'Ратли патентова първата електрическа машина за татуиране. Тя е изградена въз основа на електрическа писалка, която пробива хартията с остър връх, изобретена от Едисон. Основният дизайн включвал движещи намотки, една тръба и един сет от игли.

Появата на електрическата машина за татуировки направила татуировките леснодостъпни и на разумни цени. Така обикновеният човек лесно можел да се татуира, а това отблъснало висшата класа. Така започнала втората ера на татуирането - масовата.

Първоначално картинки по тялото си правят цирковите артисти и моряците с морски, религиозни и патриотични мотиви. Участниците в представления със странни хора започват да татуират абсолютно целите си тела. През 20-те години татуировките започват да се използват и за козметични цели от жените - за потъмняване и запълване на веждите, добавяне на цвят на устните и бузите.

Десетилетие по-късно по целия свят плъзва модата хората да изобразяват портрети на комикс герои и известни личности по тялото си. По-същото време татусите навлизат и в руската култура, а изразът "А отляво - профилът на Сталин" става популярен. Всъщност най-разпространената татуировка по това време бил именно образът на вожда, точно отляво, под сърцето, за да го чува как тупти за страната.

След Втората световна война започва разпространението на цветните татуировки и най-вече на култовото сърчице с надпис "мама" на бицепсите на силните моряци. Ала 10 години по-късно нещата коренно се променят и татуировките стават характерни само за принадлежащите към противообществени групи. Такива са бившите затворници и членуващите в банди мъже и жени.

60-те са тежки години за татуирането. През 1961 г. настъпва епидемия от хепатит Б. В паниката и страха от евентуално заразяване татуирането води до забрана за правенето на татуировки в някои части на света. Но заплахата не трае дълго и изведнъж бумът на желаещи да украсят кожата си завинаги рязко скача. Татуировките стават мейстрийм. Всеки иска да бъде различен, но и съпричастен с важните движения за човешки права.

80-те са годините на келтските възли, 90-те на делфините, слънцата и племенните знаци. През 2000 г. е бумът на татусите на птички, пчелички и пеперудки ниско долу на кръста. И така, до днес. Според Николай Чеков "Сега е много модерен реализмът. 3D неща, които изглеждат като живи, но и много ретро неща се връщат на мода. Всъщност това е до лично предпочитание и вкус. А какво ще си татуираш, зависи и от обкръжението ти. Например идват хора от Студентски град, татуират си имена, безкрайности, капани за сънища. Много е модерно сега всеки охранител от Студентски град да има татуиран Доейн Джонсън-Скалата на гърдите." Но хората всъщност искат всичко - от татуси на пръстите до вътрешната страна на устните. "Точно сега не може да се говори за мода. Може да се каже, че просто е модерно да имаш татуировка" - казва Николай.