Масово ползват фалшиви бои, които водят до рак.  Непрофесионалисти рисуват с едни и същи игли многократно. Дерматолози: Има риск от заразяване с хепатит и СПИН.

Татуистите масово използват фалшиви бои, които могат да доведат до рак, алергии и кошмарни инфекции. Непрофесионалисти рисуват многократно с едни и същи игли.

Наскоро младият Мартин Владимиров от Благоевград почина, а главната версия за смъртта му първоначално беше възпален пресен татус. "Решил да си направи голяма татуировка на крака. Това станало в студио в Слънчев бряг. Още на следващия ден кракът му се подул и се получила инфекция. Отишъл в Спешния център в Несебър, където му дали хапчета и го отпратили", разказва пред медиите шефът на Водно спасителната служба към БЧК Андон Налбантов.

"Нека повдигнем въпроса за тези студия за татуировки. Докога ще умират млади хора и ще се заразяват там? Къде е контролът на държавата?", пък реагираха близките на починалия Мартин и върнаха на дневен ред вечния спор. Според специалисти именно фалшивите мастила са в основата на трагедията.

Още преди години Американската комисия по храните и лекарствата алармира, че в множество ментета се съдържат канцерогенни вещества. Но те освен вероятността от рак на кожата предизвикват и алергични реакции и инфекции, които трудно се овладяват. Специалистите обясняват, че реакциите при различните хора могат да варират от просто зачервяване и подуване, през екземи и хронични обриви до проблеми с нервната система, бъбреците или черния дроб, сърдечни кризи, саркоидоза, дори рак.

Учените твърдят, че проблемите с една татуировка могат да настъпят не само дни или дори часове след като е направена, а години по-късно. На много места по света е забранено на хората с прясна татуировка да дават кръв от 4 до 6 месеца, но вероятността от по-късни инфекции изисква увеличаването на този срок, а най-проблемната боя е червената. Други проучвания сочат, че фалшификатите освен канцерогенните вещества съдържат и колекция от тежки метали като олово, живак, алуминий и кобалт. По този показател най-опасните мастила са: Зелено с високо съдържание на хром, червено – може да съдържа алуминий, желязо, титан, живак, кадмий, черно - съдържа петролни деривати като безо-пирен, бензо-антрацен и синьо - алуминий и кобалт в съдържанието си. Проблемът с тези бои е, че заради ниското си качество те реагират по по-различен начин на слънцето и останалите външни фактори.

Оттук вината може да се търси и в татуиралия се "168 часа" се свърза с татуист, пожелал анонимност, работещ именно в Слънчев бряг. Според него е по-вероятно момчето да не е спазвало инструкциите, които са му дали, а в комбинация с фалшивото мастило фаталният край е бил неизбежен. "Една татуировка е прясна отворена рана, това трябва да се проумее от хората. - казва той. - Тя трябва да се мие всеки ден, поне по 3 пъти и да се третира със специален крем, който татуистът е предписал. Всеки професионалист би ви казал, че татуировката тряба да се пази. Абсолютно забранено е да се излага на слънце за дълго време и да се кисне в морска вода, която е пълна с мръсотия."

Всъщност да си направиш татус, може и да не е чак толкова опасно, 

стига да си в правилното студио и в ръцете на правилните хора. Екипът на "168 часа" се отби в Sofia Tattoo Ink, за да разговаря с Николай Чеков - татуист с дълга практика и опит. Макар на пазара да има много ментета, пълни с канцерогени, в сериозните студиа, в които работят отговорни татуисти, всеки детайл е от значение. "Работим с мастила, одобрени от Европа. Те си имат нещо като нашето РИОКОЗ, което проверява всичко. Случва се да има на пазара бои ментета, такива с канцерогенни материали в тях, но всичко се контролира. Например имало е случаи да купим мастила, които по-късно ХЕИ иззема", казва Николай, докато полага поредния слой боя върху гърба на свой клиент.

Хигиената е от най-голямо значение за татуиста и за клиента. Докато рисува красивия дракон, Чеков споделя още: "Ако си направиш татуировка в професионално студио, има малка вероятност да стане нещо, например немарливост от страна на татуиста, защото това, че някой работи в студио, не значи, че е добър или че има добра хигиена.

Уредът, с който се трудя, струва 6000 лв., като само металната ръкохватка е перманентна. Всичко друго е еднократно, например тези чаршафи след това се изхвърлят, събираме ги в специален контейнер и имаме договор с медицинска фирма, която идва и ги извозва.

Чувам хиляди истории, как някои хора работели по десет пъти с една игла, което за мене е адски безсмислено, понеже тя е направена от 25 тънки иглички, а върховете им са толкова фини, че след пет часа работа се изтъпява и не може да нанася боята като хората, а само наранява кожата. За татуирането се изисква огромна база знания, не може просто да седнеш и да си рисуваш. Кожата по тялото навсякъде е различна и трябва по различен начин да нанасяш боята. Естествено, като си направиш татуировката, да си остане и във времето, а не да трябва да повтаряш после пак."

Според д-р. Здравка Демерджиева - началник на отделението по дерматология и венерология в "Токуда", инфектирането след направата на татус са често срещани.

"Много хора идват с оплаквания при нас. Даже наскоро при мен бе едно семейство, което има тату студио с молба за помощ. Съпругата имаше стрептококова инфекция и увеличени лимфни възли, което е доста болезнено и освен това може да доведе и до сепсис. Зачервяването и отокът бяха около и върху самата татуировка, с температура и втрисане тоест, влошаване на общото състояние, което означава, че причинителят е проникнал в кръвта."

Ала татуистите са на друго мнение. Според тях възпаленията не са толкова чести: "Имала съм случай на човек с алергична реакция, но това беше по вина на клиента. Просто се беше подуло мястото и зарастваше малко по-дълго време. Познат, който татуира от 25 години, ми е казвал, че за толкова време е имал само два-три случая, и то от червената боя. Това е най-често срещаният цвят, който може да предизвика алергия."

За малко по-коварната червена боя предупреждава и д-р Демерджиева: "Рак на кожата не може да бъде причинен от татуировка, но в смисъла, в който всички познаваме ракът на кожата, червената боя е доказана, че може да индуцира лимфом на кожата."

Според Николай трудно може да се прецени дали един цвят е опасен. "Например има татуисти, които татуират само черно-бели неща и такива, които правят само цветни татуси. Едно мастило може да е застояло, от партида, която е от еди-кога си. По принцип за качествените мастила се грижат адски много, сменят им капачките, дизайна на бутилките, защото се правят много ментета и ги продават по-евтино. Визията се сменя доста често, за да се избягва точно това нещо. Освен това трябва да знаеш от кого купуваш. Да си имаш проверен източник, на който имаш вяра."

Може да се каже, че дори дерматолозите не смятат татуировките за смъртоносни. Според д-р Демерджиева главните проблеми се крият в промяната на контура, в психологията на човек, а инфекциите, които е възможно да се появят, често не са свързани със боята, а с хигиената на татуиране. "Татуировката във времето може да промени формата си, контура и цвета, тъй като много добре трябва да се подбере мястото, на което се прави. Не трябва да се слага на корем или по ръцете, от вътрешната и външната страна, тъй като, кожата там променя обема си и самият контур на татуировката става много неясен. Оттук хората търсят начини за отстраняване на татуса. Второто нещо е психологическата зависимост към татуажа. Той се прави вследствие на определена емоция, която също е временна и след като отмине, татуировката започва да става противна на пациента. Така той започва да търси варианти или да я премахне окончателно, или да я покрие с нова. Третата е съвсем реалната опасност за внасянето на инфекции при татуажа. В това число се включват СПИН и хепатит."

Въпреки това за мнозинството татуисти "татуировките не са по-опасни от кутия с цигари", а проблемът в съвременното общество е в липсата на осведоменост: "В България най-лошото е, че никой не иска да се информира. Много хора продължават да ходят при непрофесионалисти. Голяма част от клиентите ни идват, за да поправим татуировки, които са много зле направени. Проблемът е, че на българина не му се дават пари за татуировка. Той иска да си а направи за 20-30 лв., я тя е нещо перманентно. В същото време ще отиде в мола, за да си купи дънки за 300 лв., които ще хвърли след две-три години", казва Николай.