Сред плюсовете на нашият воден басейн са и по-малките вълни, по-слабите течения, центровете за лечение с кал. Минус е малкото разнообразие от видове и прекомерното застрояване.

Какви са плюсовете и минусите на нашето Черно море в сравнение с другите морета по света? По този въпрос има спорове от дълбока древност, които в последните години силно се изостриха по оста "В България или в Гърция на почивка?".

Подценявано или възхвалявано, едно е ясно - нашето море си има и предимства, и недостатъци. Още древните наименования на морската шир, която опира в родни брегове, са нееднозначни, дори противоположни. Така например според античните автори едно от най-популярните му имена Понтус Евксинус - Гостоприемно море, всъщност по свидетелствата на древногръцкия поет Пиндар е заменило първоначалното Понтус Аксейнос - Негостоприемно море. Според Страбон то било наречено “негостоприемно” още преди гръцката колонизация, защото било трудно за навигация, по бреговете му живеели много свирепи племена и било преименувано, след като милетците завладели южното му крайбрежие.

Етимолозите пък изказват и друго интересно предположение - възможно е най-старото название да произлиза от скитската дума "аксайна", означаваща "неосветено" или "тъмно", което навежда на мисълта, че съвременното значение на името му може да има дълбоки корени в Античността.

По този начин измишльотините на българския, а и на турския скептичен гений, че морето е кръстено така, защото е “почернило много хора”, стават още по-несъстоятелни.

Иначе безспорно и доказано от науката морето ни е уникално в много отношения. От хидрогеографска гледна точка то е маргинално и е най-големият меромиктичен басейн в света. Това означава, че горните слоеве на водата в него, които имат контакт с кислорода от атмосферата, не се смесват с долните. В резултат над 90% от обема му са заети от бедна на кислород вода. Затова и на дълбочина под 200 метра почти няма живот. Тази особеност обаче си има и добри страни. Безкислородната вода и високата концентрация на сероводород са причината в него добре да се запазва всякаква органична материя. Носят се легенди, че Смъртта владее дълбоките води и останките на потънали кораби и удавени моряци си стоят непокътнати, което звучи особено привлекателно за археолозите и дълбочинните водолази.

Огромно предимство за плажуващите пък е ниската соленост на водата. Както е известно, водният басейн първоначално е бил езеро, а рязкото покачване на нивото на океаните го превръща в море. То е затворено от всички страни, като се свързва с другите водни басейни само чрез тънкия проток “Босфора”. Тази слаба връзка е главната причина водата да не е покачила солеността си и до днес.

Туристите често предпочитат водата на Черно море, чието съдържание на морска сол е близо 2 пъти по-ниско от това в Средиземно море. Така плажуващите у нас си спестяват алергични реакции като подуване на устните и зачервяване на очите, което може да прерасне и в конюнктивит.

Въпреки ниската соленост съдържанието на йод в Черно море е значително повече от средното за света. Хората, които живеят на брега му, рядко страдат от заболявания на щитовидната железа.

Това, че морето ни не се оттича, обаче води и до негативи. Водата не успява да се пречисти добре и остава мътна, което намалява видимостта. Обикновено тя е 5-7 метра при 15-20 за Средиземно море. Още по-сериозен е проблемът със замърсяването с фекални и промишлени отпадъци, които щедро се изливат в морската вода през реките и канализациите и допълнително го замърсяват. Освен ужасната, отблъскваща миризма може да си докарате и сериозни здравословни проблеми - от натравяния до чревни инфекции.

Според специалисти в много малки, привлекателни плажове се крие дори опасност от радиация. През 2010 г. се стигна до затварянето на плажа "Вромос" край Черноморец, след като д-р Тенчо Тенев от Изпълнителната агенция по околна среда, както и други контролни институции като РИОКОЗ, Басейнова дирекция излязоха със становище за възможен здравен риск при плажуване там.

Оказва се, че преди години във водата на плажа са изливани радиоактивни вещества от мина "Росен". Става дума за уран, а по-късно и радий. Тежките метали са дълбоко попили в пясъка и ще са нужни хиляди години районът да се изчисти напълно.

В тази връзка обезпокоително е и твърдението, че години наред бившият румънски диктатор Николае Чаушеску е складирал силнотоксични и радиоактивни отпадъци в метални контейнери на дъното на морето. Според руски учени на повърхността му се трупат все повече тежки метали, които идват от промишленото замърсяване, корабите, а и от битовите отпадъци в затворения морски басейн.

За сметка на това обаче отдалечеността му от Световния океан пречи в него да се образува голямо вълнение. Максималната височина на вълните не надвишава 5-6 м, а приливите и отливите са почти незабележими - около 10 см. Липсата на вълни е благоприятна за плажуващите, но не и за любителите на сърфа, които рядко могат да покарат на воля. Затова те се насочват към плажове в съседна Гърция.

От друга страна, привлекателното за сърфисти Егейско море е изпълнено със студени течения, които липсват тук. Макар че водата там е с един-два градуса по-топла, докато плуваш, рязко те "прерязва" леденостудена вълна.

Характерни за Беломорието са и неприятните за плажуващите морски таралежи. Мнозина се оборудват със специални обувки, за да предпазят нозете си от болезнените убождания. При нас този проблем не съществува, но не трябва да се забравя и че хайверът от морските таралежи се смята за голям деликатес, който се предлага в ресторанти в Гърция и Италия.

Всъщност освен едва доловимо опарване от медуза в нашето море не можем да станем жертва на опасни твари. Акулите ни са малки и вкусни, а морските змии са редки и абсолютно безобидни. В Черно море липсват и двата вида змиорки, които обитават Средиземно море и могат да са агресивни, ако бъдат неволно предизвикани.

Не можем да се оплачем и от наличието на морски деликатеси. Рапани и миди всеки може да си извади сам, а близо до брега за радост на моряците се срещат в големи количества кефали, платерини и попчета. Има и големи пасажи хамсия, барбун, скатове, морски котки. От дънните риби се срещат калкан и камбала. В Черно море живеят делфини, а в близост до нос Калиакра се срещат и тюлени. Неотменна част от морския пейзаж са чайките, гларусите и кормораните.

Черноморското крайбрежие на България е много подходящо за наблюдение на интересни и редки видове птици. Причината за това е, че над него преминава Via Pontica - един от главните маршрути за миграция на птиците от и за Африка.

Многобройни резервати, разположени по цялото крайбрежие, опазват редки и защитени растителни и животински видове. За хората със здравословни проблеми истински дар са многобройните калонаходища, разположени по цялото Черноморско крайбрежие. От север на юг това са езера като Шабленско, Русалка, Балчишка Тузла, Варненско езеро, Поморийско езеро и Атанасовско езеро.

Земната маса покрай морето обаче невинаги е предимство. Множество свлачища, най-вече около Варна и Балчик, често развалят почивката на плажуващите. А изсипалата се в морето кал от тях замърсява с бактерии водата. Друг минус на курортите ни е и прекомерното застрояване.