Международната изолация на Турция
Страната живее във враждебна среда със Сирия, Иран, Израел, Гърция и дори вече САЩ.
След последните събития напрежението между Турция, нейните съседи, врагове и дори приятели непрестанно расте.
Осъзнавайки, че остава сама на международния терен, през последната година Турция се опита да стопли отношенията си със Сирия, Ирак и всъщност с почти всички страни, с които някога е имала конфликт. Но това никак не беше достатъчно, след като връзките й с двете велики сили Русия и САЩ ту се подобряваха, ту рязко се влошаваха.
Отношенията на съседката ни с Русия изглежда, че ще се затоплят, като се очаква президентът Ердоган да се срещне с Путин на 9 август в Санкт Петербург.
Турският държавен глава започна с извинение за сваления руски изтребителна 24 ноември, а Москва отмени наложените санкции към Турция. Двете страни дори се договориха да се борят заедно срещу терористите, загърбвайки факта, че точно след свалянето на самолетите Русия обвини Турция в подкрепа на ИДИЛ.
Не толкова положителни са отношенията на Турция с натовския й съюзник и доскорошен пръв приятел САЩ.
Техните разногласия започнаха, след като Анкара изрази желание да се обособи 10-километрова зона за сигурност в Северна Сирия, вярвайки, че така ще контролира кюрдите и няма да им позволи да обявят независима държава. Вашингтон се противопостави. Това противоречие се засили и през последните дни покрай несъстоялия се преврат. Премиерът на Турция Бинали Йълдъръм се закани да "развали приятелството" със САЩ, а Джон Кери отвърна с недвузначното
"Турция да внимава какво говори!"
В момента най-сериозният проблем между двете държави се оказва духовникът Фетуллах Гюлен, който е обявен за мозъка на преврата. Турция иска екстрадицията му, а САЩ все още не са убедени, че има доказателства за вината му. Отказът на Америка накара Турция да вярва, че бившият й сътрудник е съучастник в организирания преврат. Йълдъръм подчертава, че "всяка държава, която подкрепя Гюлен, ще бъде разглеждана като страна във война с Турция"
Точно за една нощ международната позиция на Турция се обръща на 180 градуса. Но това непостоянство в отношенията й с останалите държави около нея датира от столетия.
Непрестанното "затопляне", а след това рязко влошаване на връзките й със своите партньори и съседи е специалитет на съседката ни. Така на сегашната геополитическа карта тя се оказва обградена от повече врагове, отколкото приятели и се е устремила към срив на отношенията с последните си останали съюзници.
Най-назрял е конфликтът с Армения Непостоянство бележи техните отношения. Двете държави ту ги нормализират, ту започват нов конфликт.
Макар че Турция признава Армения като държава през 1991 г., малко след като тя е извоювала своята независимост, двете съседки така и не установяват дипломатически връзки. В основата на конфликта обаче стои неразбирателството по различни исторически и политически въпроси, включително нежеланието на Турция да признае арменския геноцид.
Отношенията на двете държави стават още по-обтегнати, когато по време на войната в Нагорни Карабах Турция взема страната на Азербайджан и настоява за решение на конфликта в нейна полза. Съседката ни дори затваря границите си с Армения за няколко години.
През 2009 г. следва нов опит за нормализиране на връзката между двете държави. Той също се оказва неуспешен, а причината отново е спорната област Нагорни Карабах, над която Армения е установила контрол.
Това слага край на опита за създаване на трайни дипломатически връзки.
Вотът за арменския геноцид скара не само Турция с Армения, но и беше пагубен за отношенията й с Германия. Часове преди гласуването в Бундестага по този въпрос да се състои, Йълдъръм заяви, че то ще е тест на приятелството между двете държави и не пропусна да напомни, че близо 3,5 милиона турци живеят в Германия.
"Нашите германски приятели нямат право да разочароват подобна общност", добави той, ала решението на вота бе в подкрепа на Армения. Турция реагира остро, прекратявайки дружбата си с Германия и заявявайки: “Признаването на германския парламент на тези „изкривени и безпочвени" обвинения като “геноцид” са историческа грешка."
Какви са отношенията и причините за проблемите на Турция с Гърция, Иран, Израел, и САщ, четете в харитеното издание на вестник "168 часа".
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега