Петнадесетгодишен

дрян, калаени нишки, бамбукови пластинки, конци, текстолит и бадемово масло са само малка част от продуктите, които бяха необходими за направата на българската вувузела. Двудневна неспирна работа отне на майстор Цвятко да извае родната реплика на африканския крещящ дудук. След всички усилия получилата се вувузела издава звук едно към едно с прототипа си, но и е класи по-майсторска. Родното творение не може да навреди на слуха или да къса гласни струни.

двуметров струг

парче изсъхнало тъмно дърво. Това е материята, от която ще се роди българският еквивалент на африканската оглушителна свирка. След едночасова непрекъсната работа на шумен струг от предишното клонче е останал един гладък цилиндър. С помощта на бургия в цилиндъра се пробива перфектно кръгла дупка. След още няколко часа шлайфане на дървото вувузелата започва да добива реални размери.

обявен за “детето чудо”

на българската народна музика, а от 14 години насам специализира в изработката на музикални инструменти. Гайдите и кавалите на най-големите български музиканти са конструирани от именития майстор. Славата му се носи дори в далечна Япония, където с негови гайди се дават уроци по народна музика. Докато обяснява за себе си, майсторът е успял да залепи две парчета здрав текстолит, за да бъде родната вувузела

устойчива във времето

Докато чака текстолита и дървото да се споят перфектно, горнооряховският творец се захваща с най-тънката и важна част на вувузелата - пискуна.

С негова помощ от иначе празното дърво или ламарина се получава отчетлив и креслив звук. За пискуна е необходимо парче текстолит, бамбукова пръчица и обикновени конци за шиене. От на пръв поглед простите продукти родната вувузела ще постига зашеметяващи децибели. “Самият пискун се изработва за най-дълго време, но в случая имах заготовка и ще се справим по-бързо. Текстолитът е дълъг пет сантиметра. Формата му е най-важна. Не трябва да е кръгъл и в средата трябва да се направи перфектен разрез с

точни размери

изпилването продължава

Измерва се отново, докато накрая размерите на българската вувузела не удовлетворят сръчния майстор. След това с парче шкурка повърхността на иначе неравното дърво се прави перфектно гладка. Майсторът накрая щрихира украсата на родната вувузела. С линия Цвятко прави няколко малки прореза в самия край на вувузелата. “Въпреки че африканските тромпети нямат подобни украшения, все пак ние правим българска вувузела и тя няма как да не бъде украсена като българските народни инструменти”, споделя горнооряховският майстор. Оказва се, че българската вувузела

надминава африканските

си прототипи и по хубост. Вместо да нанася ярки зелени, оранжеви и червени бои, Цвятко Дамянов оставя естествената багра на дървото да се открои.

собствена визия

как трябва да се нарича родният еквивалент на африканските оглушителни свирки. “Ще го кръстим минивувузелко. Но това, че е малък, не значи, че е немощен. Както Давид победи Голиат, така и родният вувузелко извисява по-силен глас от африканските”, заключава майстор Цвятко.