Обявен за невъзвращенец у нас, Васко Абаджиев отказва да приеме чуждо гражданство.

Феноменалният български цигулар Васко Абаджиев има интересна, но много трагична съдба. Обявен за невъзвращенец в родината си, но отказал да приеме чуждо гражданство, великият музикант умира от глад в изгнание.

Абаджиев рано си спечелва световна слава. Изгрял на музикалния небосклон като дете-чудо, в наши дни неговото име не е много познато.

Роден е в София на 14 януари 1926 г. в семейството на професора от Софийската консерватория Никола Абаджиев и на Лала Пиперова- пианистка. Освен че е професор по цигулка, баща му е и ректор на Консерваторията.

Кариерата му наистина е изумителна.

Казват, че още докато бил бебе, на 2-годишна възраст констатират, е притежавал съвършен музикален слух - изпитва физическа болка от фалшиви тонове.

На шестия си рожден ден Васко осъществява своя пръв концерт пред подбрана публика у дома. А на 3 май 1932 г. прави първото си публично изпълнение в салона на италианския културен институт „Про Ориенте” на ул. „Оборище” № 5. Сред отбраната публика са италианският, германският и френският посланик.

“Залата буквално ахна още при първите звуци

– споделя писателят Драган Тенев - Момчето, държащо в ръката си четвъртинка цигулка, едва стигаше до клавиатурата на пианото, но свиреше по някакъв невероятен начин – без напрежение, вглъбено в себе си. Тогава за пръв път чух за жив човек – при това дете , да се казва, че е гений.”

На 6-годишна възраст смазващо се налага на Първия международен конкурс за цигулка във Виена над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само защото като малолетен не може да участва в официалната част на конкурса, но изуменото жури му дава повече точки от победителя - 29-годишния Давид Ойстрах.

Завършва Консерваторият, когато е само на 9 и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование. На единадесетгодишна възраст започва да следва в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. През следващите няколко години. Васко Абаджиев печели няколко престижни конкурса.

Отличен е с първа награда на международния конкурс "Йожен Изаи" в Брюксел.

За музикалното състезание в белгийската столица, когато Васко е на 10 г. той все още няма нужната възраст, за да участва пълноправно, но отговаря на всички други изисквания, включително притежава диплома за завършено музикално образование и доказателства за минали изяви, които му дават статут на музикален виртуоз. С тези качества и със специалното писмено разрешение на провеждащите мероприятието Васко започва да се готви като неофициален участник. Заради формалното си участие момчето не може реално да спечели, но в крайна сметка завършва състезанието с най-висок брой точки от всички участници, а това го прави непризнат, но неоспорим победител. Като абсолвент в Академията, на 12-годишна възраст е удостоен с първа награда и на международния конкурс в Лиеж.

На 13 години завършва с отличие Брюкселската консерватория

Макар да е един от най-добрите цигулари за изминалия век, Васко остава верен на родината си. В белгийската столица той отново спечелва вниманието на медиите и е поканен на лична аудиенция с белгийския крал Леополд III, който му предлага да стане белгийски поданик.

Тогава Васко Абаджиев отговаря простичко и без особен патос, но искрено и скромно:

“Няма начин, Ваше величество, ние сме българи.”

"Детето-чудо", "Моцарт на ХХ-ти век" - пишат тогава европейските вестници

за българския цигулар.

Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа под диригентството на най-великите диригенти.

Свири без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги.

Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски, френски, нидерландски и унгарски.

Следват поредица от концерти c най-известните филхармонии

и симфонични оркестри в Европа под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и др.

В разгара на Втората световна война Васко Абаджиев заминава със семейството си в Германия и започва да следва във Висшето училище по музика в Берлин - специалност композиция и контрапункт. Когато известен американски диригент, чува за българския виртуоз Васко Абаджиев от Йехуди Менухин, го намира в окупирана Германия.

Предлагат му бляскаво бъдеще за цялото семейство в САЩ, пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай да го върнат в комунистическа България…. той скромно отказва.

"Периодът на младия музикант 1937 - 1943 г. в Италия, Германия, Австрия, Холандия, Белгия и др. страни е истински триумф за него - пише в своя статия доц. Христо Василев, който има голяма заслуга знаменитият цигулар да не потъне в забрава у нас. - Ще спомена само думите на известния диригент Руслан Райчев, казани в прекрасния документален филм на БНТ от 2000 г. “Наложи се да бъда в Берлин някъде около 1940 г. Целият град беше

обсипан с трансперанти и плакати, сочещи за концерти на Васко Абаджиев

Когато отидох на концерта му, останах зашеметен - пред занемялата публика едно момче на около 14 години с кафяво костюмче свиреше неподражаемо всичките капричиа на Паганини. Нещо невероятно, като че ли беше извънземен.”

Светът го тачи като "новия Менухин" или като

"Паганини на ХХ век - дяволския цигулар",

но в края на Втората световна война бомбардировките над Берлин изпепеляват семейното имущество, оцелява само цигулката. През 1947 г. умира баща му. След смъртта му Васко Абаджиев заминава да лекува разклатените си нерви в Будапеща. Завръща се в България в началото на 50-те години.

Завръщането му в родината е триумфално, както и пътят му по световните сцени преди това. В страната на "победилия социализъм" го посрещат като новото ярко доказателство за колосалните възможности на родната соцкултура и прогресивната младеж.

"Трудещите се в нашата страна възторжено посрещат прекрасното изкуство на Васко Абаджиев. Не е имало друг случай в историята на нашия концертен живот един български артист изпълнител да бъде така спонтанно, непринудено и възторжено аплодиран от своите слушатели. Такава висока оценка от трудещите се у нас са получавали само представителите на великото съветско изкуство. Това преизпълва всяко българско сърце с радост и вяра в светлото бъдеще на нашето родно социалистическо изкуство", пише по този повод в. "Работническо дело" от 5 май 1952 г.

В България световните сцени се заменят с интензивно концертиране в заводи и ТКЗС. "Чужбината" се свежда до Унгария, Чехословакия и някои други страни от соцлагера. От 1952 до 1956 г. Абаджиев изнася десетки концерти у нас. През 1953 година е отличен и с Димитровска награда, с което става и най-младият лауреат на най-високото социалистическо отличие - бил е само на 26 години.

Но световното име постепенно е обречено на забрава

Затова допринася и един нелеп инцидент. Точно по време на Унгарската революция през 1956 г. Васко е в Будапеща и оттам заминава за Прага. Докато пътували във влака с майка си, заради езика местни хора явно ги объркват с руснаци. По това време, по разбираеми причини има силни антируски настроения сред унгарците. Нахвърлят се върху тях и ги пребиват и ограбват. Нежният цигулар е ударен с тежък твърд предмет по главата. И без това с крехко здраве, побоят се отразява пагубно на музиканта. Спешно заминават с вайка си за Западен Берлин, където успешно е излекуван. Но в Народната република подобно действие в онези години е равносилно на предателство. Комунистическата власт го обявява за "невъзвращенец".

След като Васко Абаджиев остава в Германия за него е забранено да се говори. Разбира се, в годините на абсурда е имало и други случаи на незавръщане в родината, но над името на Васко Абаджиев има допълнителна тегоба: лично др. Вълко Червенков го е харесвал и е съдействал за купуване на първата в България цигулка "Страдивариус". Името му е забранено за произнасяне.

Книгите, в които се споменава геният му, са иззети от книжарници

и библиотеки и унищожени. Плочите и лентите с негови записи в архива на Радиото са унищожени и загубени.

Заради преживените тежки психически травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколко претърпени тежки инцидента, здравето му се влошава. Живее бедно и самотно. До 1965 г. Васко Абаджиев преживява успешно в Германия благодарение на силната воля на майка му. През същата година тя умира и по детски наивният Васко Абаджиев трудно се прехранва. След прекарана катастрофа той е принуден да работи като куриер в издателство и да свири в моряшки кръчми на квартала "Санкт Паули" в Хамбург.

А след смъртта и на майка си Васко Абаджиев се оказва напълно неспособен да се грижи за себе си и за изкуството си. Цигулковата легенда умира в нищета на 14 декември 1978 г. на 52 години. Намерили го мъртъв във вагон на железницата на пристанищния град. Само един хамбургски вестник съобщава за смъртта на гениалния цигулар.

Но в по-ново време с името на феноменалния музикант може би ще се свързва още едно чудо. Дълги години обричан на забрава у нас, с идването на демокрацията

родолюбиви българи правят и невъзможното, за да се запази паметта за него

През 2009 г. писателят Маргарит Абаджиев издава "Шакона пасион", биографичен роман, посветен на Васко Абаджиев. Отново Маргарит Абаджиев, който въпреки съвпадението във фамилните имена не е роднина на музиканта, издирва в частна колекция и прави достъпна в интернет забранената и унищожена книга "Майстори на цигулката" от Стефан Грудев, писана през 1955-а година преди музикантът да емигрира.

Доц. д-р Христо Василев, почитател и колекционер на Васко Абаджиев, пък събира оцелели негови записи от БНР и от чужди звукозаписни компании, радиа и библиотеки. Благодарение на него е и издаден компакт диск с изпълнения на Васко Абаджиев. Доц. Василев създава и сайт, посветен на Васко Абаджиев, където са качени и записи от негови изпълнения.През 2001 г. Н. Пиперов (племенник на музиканта) и Александър Абаджиев (музиковед, не е роднина на музиканта) издават биографичната книга "Забравеният велик Васко Абаджиев".

През 2001 г. проф. Лада Брашованова издава книгата "Паганини на ХХ век". Известни български музиканти и цигулари учредяват фондация "Васко Абаджиев". През 2000 г. правят концерт в зала "България" в негова памет, който се превръща в прекрасна традиция. Неотдавна Столична община кръсти и улица на името на великия ни цигулар в Студентски град.

Има инициатива и праха на Васко Абаджиев да бъде препогребан в България.