"ЖЕНА ми ме удари с юмрук в лицето и разкървави носа ми.
Седмица ходих с насинено око, не смеех да се покажа пред комшиите. Станах за срам, какъв мъж съм?!" - разказва със сълзи на очи 54-годишният Георги от Бургас.
"Положението става все по-нетърпимо. Живеем с двете ми дъщери, съпругата ми и тъща ми. Бабата е неподвижна, на легло, а жена ми и момичетата не сядат на маса без бутилка... Последния път жена ми избухна, защото отказах да направя интимен тоалет на майка є. Мъж съм, неудобно ми е, три жени са вкъщи, и трите нямат работа. Могат поне да се грижат за бабата. Разбесня се, нарече ме "мухльо!", напсува ме пред дъщерите ми. Всичко под влияние на алкохола..."
След 28-годишен брак Георги и Мария се развеждат, но
продължават да живеят заедно
в новозакупено след развода им жилище. При тях живеят и двете им дъщери - на 21 и 24 години. Едната е неомъжена и с дете на 3 години. "Всичко правя заради внука - той е едничката ми радост. Като ми каже "дядо", и сърцето ми се обръща, забравям лошото... От години търпя психически и физически тормоз от жена ми. Затова се и разведохме. Това е единственото ни жилище. Аз плащам сметките, пазарувам. На една моя пенсия сме, но се оправям. Само да не ме биеха и да не живеех в непрекъснат страх..." - продължава да трепери чичо Георги.
При последната кавга с жена му тя разбива бутилка от бира в тила на мъжа. Руква кръв и главата на бай Георги е шита в Бърза помощ. Съседи викат полиция, а всички в кооперацията знаят за делириумните ексцесии на Мария. Полицейските инспектори насочват жертвата към консулт в Център за превенция от насилието в Бургас, където той подава молба за защита от домашно насилие.
"Друг път ме е замеряла с пепелници. Хвърля всякакви тежки предмети, като се напие. Дъщерите ми са на нейна страна,
заедно делят чашката
Единствено добра дума чувам от тъща си. Обслужвам възрастната жена, подмивам я, варя є супа. Не знам какво бъдеще и възпитание ще дадат тези алкохолички на детето... За него ми е жал, не за мен, аз съм си изпял песента..." - вайка се Георги.
"Като стана на 40 години, жена ми тотално се промени. Постоянно ме тормози за пари, като се прибера вкъщи това е единствената ни тема за разговор - споделя 43-годишният Румен от Бургас. - Вечно не є достигат пари, обижда ме, хока ме. Нарича ме "прост работник", за нея съм необразован, тъп. Аз плащам всички сметки, погасявам и банков кредит. Всички пари, които тя изкарва, са за нея. Дори не я питам какво прави с тях... Искам само този психически тормоз да спре!"
Румен работи в строителна фирма по 10 часа на ден и не разполага с достатъчно време за децата - на 15 и 17 години. Мъжът
преживява особено тежко
незаинтересоваността на жена си за бъдещето на сина и дъщеря им.
"Когато дъщеря ми кандидатства за езикова гимназия, съпругата ми с нищо не є помогна. Жена ми се държи, сякаш децата є пречат на личния є живот. Мисля, че освен че не може да ме понася, си е хванала и любовник. Случайно видях жена ми в града с друг мъж, изглеждаха много близки" - отчайва се Румен.
Мъжът споделя, че се чувства непълноценен, потиснат, с потъпкано мъжко достойнство. За Центъра за превенция на насилието научава от медиите и търси консултация със специалист. Чувството за срам му пречи да подаде молба за защита по ЗЗДН, а чувството за малоценност - да се справи сам със ситуацията. Самият той винаги се е опитвал да задоволява потребностите на семейството си и никога не е бил груб със съпругата си. Напоследък Румен е депресиран.
"Отгледах сина си сам. Не ме питайте как... Жена ми ни изостави преди 14 години, замина в чужбина и така и не се върна. Нощем карам такси, за да изкарвам прехраната ни - разказва 55-годишният Огнян от Бургас. - Синът ми стана на 24 години, раздразнителен е, не учи, не работи. Караме се често, а последния път
забоде вилица в крака ми
Блъсках се 14 години сам, а останах и без надежда за спокойни старини..."
"Направихме консултация на момчето и се установи, че се касае за тежко психично заболяване. В другите случаи става въпрос за проблеми от битово естество, които водят до конфликти - употребата на алкохол, липса на пари или доверие, ревност" - коментира Диана Видева, психолог от Центъра за превенция на насилието в Бургас.
"Насилието над мъже ескалира!" - каза в заключение тя. Разменените социални роли и все по-агресивната еманципираност на жените не вещае нищо добро за доскоро "силния пол". Освен че си извоюва име на върла пушачка и посягаща често към алкохола жена, българката изземва и функциите на "силния юмрук" в семейството. Дали пък тя не си връща за годините доминация на чисто балканския мачизъм и семейно насилие от страна на мъжа?...

Глобата за насилие е до 1 000 лева
Закон за защита срещу домашно насилие урежда правата на лицата , пострадали от домашно насилие. Мерките за защита на жертвите се се прилагат в срок от един месец до една година. Включват отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, забрана да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Валя Станкова, гл. експерт Община Бургас:

Зачестява насилието на деца над възрастните им родители!

- Г-жо Станкова, защо в много от случаите клиентът не подава молба за защита от домашно насилие?
- Най-честата причина е срам. Това е много по-силно изразено при мъжете, които търпят насилие от страна на жените си. В други случаи, като случая на прободения с вилица мъж, клиентът е подал заявление в полицията за постоянните заплахи за живота и здравето му, както и молба за защита по ЗЗДН. До този момент не се решава да сигнализира Районна прокуратура Бургас за съдействие и освидетелстване на своя син.
- Феномен ли е насилието над мъжа за нашите балкански ширини?
- Все по-често се среща, за съжаление. Но ако говорим за ново явление, това е насилието, упражнявано от пораснали деца върху възрастните им родители.
- Достатъчна ли е работата на подобни центрове като вашия?
- Освен консултиране на жертви на насилие в нашия център работим по програми за превенция на насилието, както и със студенти, обучаваме лица от 12-18 г., полицейски служители, учители. Правим проучвания, информационни кампании, хепънинги, организираме и програми за извършители. Центърът в Бургас е единствен по рода си пример за единомислие и сътрудничество между институциите.