Жена, тревоман или кой всъщност е Шекспир?
400 години след смъртта му мистериите зад самоличността са живи
Точно 400 години след смъртта на Шекспир все още знаем прекалено малко за личността му. И най-вече за това той ли стои зад написването на огромното количество творби - 37 пиеси, 147 сонета и 2 дълги повествователни поеми, или някой друг. А дали зад автора на “Крал Лир” не стои образът на жена, след като все още дори не знаем как е изглеждал Ейвънския бард.
Също като аутопсиите на извънземни и съществуването на чудовището Неси теорията на конспирацията относно самоличността на Шекспир никога няма да умре. Пълният сборник с творбите му бил публикуван само 7 години след смъртта му, но мнозина са несъгласните с твърдението, че всички са излезли изпод перото на гения. Сред скептиците се срещат имена като Чарлз Дикенс, Уолт Уитман, Марк Твен и Зигмунд Фройд.
Всъщност свидетелствата за живота на Шекспир са повече от оскъдни. По онова време в Стратфорд на Ейвън наистина е живял човек на име Уилям Шекспир. Роден през 1564 г., той прекарва изключително малко време в училище, където получава само прилични знания в сферата на латинския език. След това се жени за Ан Хатъуей, от която има три деца - дъщеря на имена Сузана и близнаци - Хамнет и Джудит. В следващите 7 години нищо не се знае за Шекспир, докато изведнъж не се появява в Лондон като известен актьор и драматург. Придобива своята слава още докато е жив, но интересното е, че смъртта му през 1616 г. остава неотразена.
Любопитно е и че през всичките тези години не е намерено нищо, което да свързва мъжа от Стратфорд с пиесите и поемите, които той би трябвало да е написал. След себе си, Шекспир не е оставил никакви ръкописи, писма или каквато и да било писмена документация. По-ранните пиеси на Ейвънския бард дори нямат отбелязан автор.
Според хора, изследвали личността на Шекспир,
той е бил прекалено глупав
и от твърде ниска класа
за да напише творби като "Крал Лир" или "Хамлет". И именно оттук започват спекулациите и продължават и до днес.
За истинския автор на сонетите са спрягани близо 80 жители на елизабетинска Англия, но двама от тях наистина се доближават до образа на националния поет на Англия.
Едно от имената е Кристофър Марлоу, драматург, роден през същата година като Шекспир. Той е убит, преди на бял свят да излезе първата пиеса на гения, но почитателите на мистерията твърдят, че Марлоу е инсценирал смъртта си, избягал е в Италия и точно там е започнал да пише творбите, които правят Шекспир световноизвестен. В подкрепа на това твърдение стоят редица изследвания, които намират много прилики между езика, който използва в творбите си бардът и този на Кристофър Марлоу.
На върха на списъка обаче стои името на
Едуард де Виър 17-и
граф Оксфорд.
Той е бил високообразован поет, пътувал е по целия свят и е бил изключително близък до живота на Елизабет I. Странно е, че е бил наричан виден драматург от съвременниците си, но и до днес никой не е открил пиесите му или дори списък със заглавията им. За поддръжниците на теорията, че Шекспир не е написал сам текстовете си, тази мистерия е добре дошла. Пиесите на Шекспир са били оплетени в злободневни клюки с политически нишки, а за аристократ като Де Виър не би било добре, ако името му се свързва с подобен род творби.
Според историците, именно бащата на Де Виър - лорд Бърглей е първообразът на Полоний в “Хамлет”, а пиесата е толкова тясно свързана с живота на поета, че просто няма как да е съвпадение. Вярно е, че той умира през 1604 г., преди една значителна част от пиесите на Шекспир да са били написани. Но хронологията им на представяне пред публика също е въпрос на спор, а само две от тях са датирани след 1604 г., и то отново с дати, обвити в мистерия.
Друго предположение е, че пиесите на Шекспир не са написани от един човек
а от група от хора
Това твърдение тръгва от изказването на британеца, носител на Оскар, Марк Райлънс: "Вижда се геният в творбите, но това не е Шекспир. Много хора са събрани около тези пиеси."
Най-шокиращата от всички теории е, че зад образа на Шекспир стои жена. Амелия Басано Лание е поетеса от двора на кралица Елизабет I, която е включена като герой в сонетите на барда под псевдонима Смуглата дама. Всъщност тя е живяла по същото време като националния поет на Англия, била е изключително надарена писателка и е имала познания за висшата класа, което е било нужно на Шекспир, за да напише творбите си. Още по-интересно е, че пиесите показват разбиране на иврит, а много от тях са и базирани в Италия. Това малко съвпадение обвързва Лание с образа на барда, защото живеещата в Лондон дама всъщност идва от семейство на венецианци евреи.
Самоличността на Шекспир не е единствената мистерия, която тормози историците през тези 400 години. Сексуалността и религиозните му убеждения са също обект на спор.
Какви други теории има за личността, сексуалността и религиозните убеждения на Шекспир, четете в хартиеното издание
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега