Връзките с тесните социалисти са причина за фаворизирането на македонския войвода през тоталитаризма

На 22 април 1915 г. край село Пирин, Неврокопско (дн. Гоце Делчев), е застрелян от засада Яне Сандански - български революционер, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Известен и като Пиринския орел и Пиринския цар, той е една от най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи.

И наистина фаворизираният по време на социализма Сандански е имал доста неясни моменти в биографията си. А образът на прославяния като национален герой войвода е, меко казано, поукрасен от партийната пропаганда след 9.IХ.1944 г. Причината

да бъде възхваляван от комунистическата историография

са връзките му с тесните социалисти на Димитър Благоев.

На този факт обръща внимание и Стоян Бояджиев, български общественик, публицист, юрист и деец на ВМРО-СМД. В предговора към книгата си "Истинският лик на Яне Сандански" той пише за следдеветосептемврийския период:

"Започва масово издаване на художествена литература, рисуваща Сандански като изтъкнат революционер и общественик. В грамадни тиражи се издават романи като "Душманинът на империята" и "Яне" от Костадин Кюлюмов, "Яне Сандански" от Миладин Апостолов, "По стъпките на Яне" от Илия Филянов, "Яне Сандански" от Юрдан Атанасов, "Яне Сандански" от Павел Делирадев. Непрекъснато се публикуваха статии в ежедневния и седмичния печат, пълни с венцеславения към "Царот на Пирина". Връх на всичко писано е книгата на английската комунистка Мерсия Макдермот "За свобода и съвършенство - биография на Яне Сандански". За написването на тази книга на М. М. бе оказана тотална помощ от официалните служби и историци марксисти в събиране на необходимите материали, публикувани в българските вестници и списания до 9.ІIХ.1944 г. Оказана бе също така помощ и от Скопие."

Според някои сведения, преди да го убият той се е превърнал и в истински богаташ от заграбени имоти, съмнителни сделки и рекет. Освен това прославяният като борец за освобождението на българите в Македония е бил на турска служба. Има и данни, че е поддържал връзки със сръбското и руското разузнаване. Но

най-сериозното обвинение

е в братоубийство.

"Революция без жертви не може. Има обаче жертви, която и тя не приема. Такова е подлото убийство на Борис Сарафов и Иван Гарванов на 28 ноември 1907 г., разпоредено лично от Сандански - пише по този повод проф. Светлозар Елдъров в своя очерк за войводата, който е част от книгата му "Македоно-одринска революционна галерия", публикувана миналата година от Военно издателство. - Вярно, Сарафов и Сандански са толкова ярки личности и такива изявени водачи, че Македония се оказва тясна за двамата. Единият от тях е обречен и не е толкова важно кой и как е искал да елиминира другия. Факт е, че това успява да направи Сандански. Въпреки или може би именно благодарение на по-стръмния си път към върха на революционното лидерство той по-плътно се доближи до волевия идеал на революционния водач. За сметка на това върху него остава позорът на братоубийството."

Яне Сандански е роден на 18 (30) май 1872 г. в махала на село Влахи, Мелнишко. В Дупница завършва начално училище и учи две години в прогимназията.

От 1892 до 1894 г. е войник в българската армия - в 13-и пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си като ефрейтор от казармата се завръща в Дупница.

През есента на 1895 г. през Дупница минава формираната край Рилския манастир Серска чета на стария войвода Стойо Костов и Яне тръгва с нея за Родопите.

Четата е от около 200 души, мнозина са войници и офицери от

българската армия.

Четата напада и подпалва помашкото село Доспат, при атаката са убити 40 от жителите му. След това четата се изтегля в България и се разпуска.

През 1897 г. в Дупница е формирана нова чета на Върховния комитет под войводството на Кръстьо Захариев, състояща се от тридесетина четници, към които се присъединява и Яне Сандански. Четата навлиза в Пиринско. По-късно в сражение с аскер Сандански е ранен в лявата ръка и се връща в княжеството за лечение.

Организирана му е среща с Гоце Делчев, след която подкрепя идеята народът да се подготвя за въстание.

През 1901 г. той окончателно решава да се включи в революционните борби на страната на ВМОРО, изоставя годеницата си Елена Кьосева и напуска държавната си работа като управител на затвора. Яне незабавно сформира първата си чета от осем души, с която тръгва на агитационна дейност в полза на ВМОРО из Горноджумайско и Разложко. Липсват обаче пари за въоръжаване. Така се стига до идеята да бъде отвлечена протестантската мисионерка Елън Стоун.

Поисканият

откуп от 14 500 турски златни лири е

за въоръжаване.

Въпреки преследванията на 18 януари 1902 г. четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза.

Междувременно нараства напрежението между ВМОРО и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев.

В началото на април 1902 г. Сандански се връща в Македония. Той започва да обикаля заедно с Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов селата по брега на Струма и Разлог, опитвайки се да се противопостави на действащите в района чети на Върховния комитет. Тримата агитират и срещу идеята за въстание. Започват братоубийствени сблъсъци с чети на върховистите.

Сандански постепенно се издига в основен авторитет в целия Серски окръг.

Не одобрява взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Той се противопоставя и не се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, но четата му участва активно в боевете.

След въстанието Сандански е един от последните, които се изтеглят в княжеството. Именно Сандански

слага начало на кървавите междуособни борби

с организираната засада на една върховистка чета.

След смъртта на Дамян Груев той вижда основната пречка за амбициите си в лицето на десницата, водена от задграничните представители Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов.

Твърди се, че през 1907 г. сръбският дипломат Георги Герджикович се среща с Яне Сандански и Тодор Паница в София и им осигурява средства, с които по-късно е организирано убийството на задграничните представители. Така Сандански организира екзекуциите на Борис Сарафов и Иван Гарванов.

Точно от близките на убитите идват и някои от най-сериозните обвинения срещу него.

През юли 1915 г. Петър Сарафов - баща на убития революционер Борис Сарафов, Станка Гарванова - майка на убития революционер Иван Гарванов и Тодор Ив. Даев, баща на убития революционер Михаил Даев публикуват писмо изложение със заглавие "Истинският лик на Яни Сандански - убиецът на Борис Сарафов, Иван Гарванов, и Михаил Даев, 1915 г.". Изложението е адресирано до българското правителство за анкетиране дейността на Яни Сандански, главен виновник за убийството на тримата:

"Тези, които са слушали само добро за него от устата на заинтересованите му другари, ще се почудят, като узнаят, че този тъмен герой, който бе тъмничар в Дупница, а след това стана войвода в Мелнишкия район, подир смъртта си остави около половин милион лева богатство!

Известно е на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански, този "безкористен" служител на македонската кауза според другарите му, бе напоследък крупен търговец на тютюн и че в тази търговия е вложил един капитал от 200-300 хиляди лева. Според официален опис на Мелнишкото градско общинско управление Яни Сандански е умрял като притежател на 30 хиляди оки вино и на 9 хиляди оки ракия.

Всички по-главни кръчмари и кафеджии в Мелнишко и Неврокопско могат да засвидетелствуват, че Яни Сандански е водил живот на голям богаташ, като често в компания е прахосвал по 50-100 лева наведнъж.

Българското общество ще се ужаси, когато узнае

как се добра до това полумилионно богатство

Яни Сандански,

синът на сетни бедняци от с. Влахи, той - бившият тъмничар в Дупница."

Роднините на убитите посочват и няколко източника на неговото богатство. Според тях то е натрупано от злоупотреба с пари на организираното население в Мелнишко, Неврокопско и другите околии на Серския революционен окръг. Освен това Сандански получил от младотурското правителство експлоатацията на Марикостинските бани. По време на младотурския преврат наемателите на баните били арнаути, чийто контракт бил преждевременно развален, за да се дадат баните на Сандански без наем срещу известни ангажиментиот негова страна към младотурския комитет. Бил си присвоил и земи на Роженския манастир. Става дума за 30-40 декара лозя, които селяните от близките села били принудени да му обработват безплатно.

А когато турците със закон решили да построят черкви на националните малцинства в някои села Сандански получил 2000 турски лири за направата на роженската черква. Черквата е построена, но пари са изразходвани само за керемиди, надница на дюлгерите и за иконописец. Останалите материали били доставени безплатно от селата Рожен и Любовище и голямата част от парите е останала у Сандански. Близките на убитите казват още, че Сандански и някои негови другари получавали редовни заплати от турците, и в подкрепа на твърденията си цитират турският вестник "Заман" от май 1909 г.

По техни сведения Сандански е получавал и подаръци от турците - една кобила с жребец от султана. А по време на турско-българската война през 1912 г., когато турците опразнили Мелник, Сандански ограбил турските къщи.

Противоречиви и често променящи се са и политическите позиции на революционера. След неуспеха на въстанието той се обгражда с хора, които превръщат територията на Серския революционен окръг в поле за експерименти на социални утопии, смята проф. Елдъров.

По негово мнение още по-вредни поражения на освободителното дело нанасят идеите на интернационализма, които не намират абсолютно никакво съответствие в тогавашната епоха и условия. Единственият резултат от всичко това е кървавата братоубийствена борба, която поглъща жертви и от двете страни.

Проф. Светлозар Елдъров: Ако обругаваме героите си, други ще ни ги вземат

- Проф. Елдъров, каква би трябвало да е оценката ни за Яне Сандански?

- За да бъде точна и справедлива, оценката на историческите личности трябва да бъде обективна и безпристрастна. Уви, това у нас рядко се случва. Дейците от българската история и конкретно от македоно-одринската освободителна борба най-често са били оценявани според нуждите на актуалната политическа конюнктура. Промени ли се тя, променя се и оценката за личността. Яне Сандански е може би най-яркият пример за това.

Някога историографията на комунистическия режим го въздигаше на пиедестал и го идеализираше с действителни или мними добродетели, в годините на прехода мнозина се опитаха да го сгромолясат в калта с присъщи или измислени недостатъци или направо с фалшиви обвинения. За да оценим правилно Яне Сандански, трябва да го разглеждаме в рамките на неговата историческа епоха. Той е деец и лидер в националноосвободително движение, което се бори срещу жестока и безпощадна тирания. Някои са родени за лидери, други сами се изкачват на върха. Затова народната мъдрост учи, че хората трябва да се мерят не само по това докъде са стигнали, а и откъде са тръгнали. По тази мяра най-дълъг, най-стръмен и най-криволичещ е бил пътят на Яне Сандански. Но стига до върха и се превръща в лидер. Така и трябва да го оценяваме – като един от ярките лидери на македоно-одринската освободителна борба.

- Вярно ли е, че се е замогнал по нечестен начин и е изнудвал местното население?

- Това е рутинното обвинение срещу дейците на всяка националноосвободителна борба, която по неизбежност трябва да се самофинансира. Навремето чорбаджиите, а днес някои абонати на тази или онази фондация обвиняват Левски, че събирал пари за делото с насилие. Някои не се свенят даже да го представят като родоначалник на съвременния нашенски рекет. ВМОРО облага българското население с революционен данък, съобразен с имотното състояние. Ако някой откаже да плати, неизбежно се прибягва до насилие. В България Върховният македоно-одрински комитет пласира облигации на едномилионен патриотичен заем и също не толерира откази. Защо тогава да обвиняваме Яне Сандански в “изнудване” на местното население? Освободителната борба иска жертви и македонските и тракийските българи най-добре са знаели това.

- Имал ли е наистина тайни връзки със сръбското и руското разузнаване и тесните социалисти?

- Обвиненията за връзки на Яне Сандански със сръбското и/или руското разузнаване са напълно безпочвени. Ако е имало такива, отдавна вече да са извадени наяве компрометиращите документи. Връзките му пък с тесните социалисти са били съвсем явни. Но Яне Сандански никога не е бил социалист в смисъла, в който искаше да го представи партийната историография. Когато повече не му трябваха, самият той ги изостави и си създаде много по-силна опора в Демократическата партия и в други обществено-политически кръгове в страната.

Днес Яне Сандански и Борис Сарафов, както много други дейци на българското националноосвободително движение, са представени с монументални паметници в центъра на Скопие. Двамата яздят своите каменни буцефали недалеч един от друг. Поуката е, че ако ние продължаваме да обругаваме и противопоставяме героите от нашата история, други ще ги приемат в своята.

Още четете:

Поканен за лекар на Ботевата чета става първият президент на Хаваите

Тайните архиви на Ватикана предсказват края на света