Фюрерът със собствено тв шоу

Само споменаването на името Хитлер предизвиква мрачни мисли у повечето хора. Но съвременните германци най-накрая успяха да се надсмеят на сивото си минало. Те направиха комедийната лента "Той пак е тук" номер едно в класациите в страната, а едноименният роман, по който е сътворен филмът, се превърна в световен бестселър, продал над 2 милиона копия само в Германия.

А социален експеримент доказа, че идеите на Хитлер биха могли да се възприемат отново от съвременното общество.

Веднага след излъчването си по кината в Германия лентата събра 22 милиона долара, заемайки челната позиция в местните класации. Адаптацията на романа на Тимур Вермес разказва за Хитлер, който се буди на пейка в една полянка в Берлин. Боли го глава, мирише на бензин, а последният му спомен е за Ева Браун. Това, което Адолф не осъзнава, е, че са минали близо 70 години от предполагаемото му изчезване, войната е свършила, партията му вече не съществува, начело на страната е Ангела Меркел, а германското общество е толкова мултикултурно, че той вече дори не го разпознава. Вместо това, на улицата го набеждават за известен комик, който имитира Хитлер, и бързо създават негово собствено TV шоу.

Докато снимат този интересен сценарий, на режисьора Давид Вненд му хрумва необичайната идея да заснеме съвременния Хитлер в реална обстановка.

А появата на фюрера по улиците на Берлин далеч не предизвиква очакваната реакция. Хората са събрани около Бранденбургската врата и се опитват да си направят селфи с най-отличителното място на Берлин, когато вниманието им е привлечено от приближаващия мърляв фюрер. Изведнъж Адолф Хитлер се оказва обграден от млади германци и кикотещи се японки, които се опитват да се снимат с него. Докато мнимият фюрер общува с хората на площада, операторите на Вненд заснемат всичко на видео, а по-късно го монтират във филма си.

В центъра на този социален експеримент, който траел цял месец, се оказва актьорът Оливер Мазучи, който е избран за ролята на Хитлер. Той остава в недоумения, как вместо хората да реагират негативно на костюма и грима му, те са били наистина дружелюбни и са имали желание да поговорят с него и да разкажат за проблемите си. След снимките актьорът споделя: "Изведнъж аз бях атракцията,

като поп изпълнител! Хората се суетяха около мен, една жена ми каза, че ме обича, и поиска да я прегърна. Друга, за мое удолетворение, дойде и започна да ме удря. А една чернокожа дама ми каза, че съм я изплашил."

Режисьорът Вненд разказва как е пътувал с Мазучи, дегизиран като Хитлер, из най-различни кътчета на страната. От остров Силт в Северно море, който е много популярна дестинация за богатите германци, до малки градове в Бавария, където Оливер се позира като художник на пощенски картички като закачка с неосъществената артистична кариера на Хитлер. По думите му идеята била да видят как хората биха реагирали на Хитлер и идеите му днес и дали те имат приложение в съвременния свят. Вненд е дълбоко разочарован, че отговорът е да. Той още добавя, че се е опитал да накара хората да се надсмиват на Хитлер: "Но трябва да е от онзи тип смях, който засяда в гърлото ти и те кара да се чувстваш засрамен, когато разбереш какво вършиш."

Вненд не отрича, че голяма част от хората, които са срещнали,

приемат фюрера като бащинска фигура

Според него именно приемането на бежанците в страната е накарало голяма част от германците да обърнат отново гръб на демокрацията. По-голямата част от 300-часовия запис с разговори е съставена от хора, които са изгубили вяра в демократичните сили, настояват да се създаде нова крайно дясна партия и да се изградят трудови лагери за емигрантите. Те също така признават, че биха гласували за него, ако се кандидатира за мястото на Меркел.

Именно изгряващата заплаха от масовото създаване на крайно десни партии в цяла Европа е другата тема, която лентата засяга. Във филма са използвани кадри от речите на Марин Льо Пен, част от Френския национален фронт, крайно десният холандски лидер Герт Вилдерс, както и от UKIP митинги. "По този начин се опитваме да наблегнем, че опасността от връщане на режима е жива", казва още Вненд.

Макар че разхождащият се Хитлер по улиците на Берлин не предизвиква масови безредици, то публикуването на книгата през 2012 г. възмущава част от германското общество. Голяма част от хората не са въодушевени от идеята Хитлер да възкръсне от мъртвите и да стане телевизионна сензация.

Но скандалът навярно носи допълнителна популярност на автора Тимур Вермес, защото романът заема първото място в класацията на вестник "Ню Йоркър" и се задържа 20 седмици на върха в листата на Der Spiegel‘ Ню Йоркър, става невероятно търсена в Европа, публикувана е в 40 държави и продава над 14 милиона копия по целия свят. В свое интервю след избухването на скандала Вермес казва:

“Книгите не трябва да те учат на нещо или да те превръщат в по-добър човек - те могат просто да задават въпроси. Ако моят труд кара читателите да мислят, че диктаторите невинаги могат да се приемат като такива, то аз го определям като успешен."

Световният успех на книгата предвещава и глобален успех на филма, след като правата на лентата за справящия се с културен шок Хитлер, бе купена от платформата “Нетфликс” която съвсем скоро започва да я разпространява навсякъде, където има свой представител.