Цар Самуил е бил доста нисък - само 155 см, докато цар Калоян е имал много висок ръст - около 190 см. Това показва анализ на намерените кости на владетелите, направен приживе от антрополога проф. Йордан Йорданов.

За физиката на другите български владетели не може да се каже нищо, било защото няма намерени техни останки, било защото те не са проучени. Самуил и Калоян са единствените, за които хем има костен материал, хем той е проучен. Макар че и за тях се водят научни спорове дали това са костите именно на цар Самуил и на цар Калоян.

Останките на Самуил са открити през 1969 г. в саркофаг до средновековна базилика на остров Свети Ахил в Преспанското езеро. Намира ги гръцкият археолог Николаос Мицопулос. В хрониката на византиеца Михаил Аталиат пише, че след битката при Беласица през 1014 г. Самуил

умира на “блатистия

остров Преспа”.

Това е един от аргументите, че намерените кости са на българския цар. Другото доказателство е, че са били с пурпурен оттенък - цвета, в който са се обличали суверените. Дрехите са изгнили, но са оставили отпечатък върху скелета.

През 2014 г. при отбелязването на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил стана ясно, че костите му се пазят в мазето на Византийския музей в Солун.

През 80-те години на Националния исторически музей са предоставени отливки от черепа и от костите на ръката на Самуил. Именно по тях проф. Йорданов е направил възстановка как е изглеждал царят. Оказва се, че челото му е голямо, а носът - изгърбен.

Когато скулпторът Александър Хайтов се заема да майстори паметник на средновековния владетел, два пъти ходи да се консултира с антрополога. Обсъдили всички детайли и в крайна сметка ваятелят се съобразил с всички други особености на фигурата,

но не и с ръста

“Нямаше как да направи Самуил висок метър и петдесет. Все пак е бил цар, а паметникът е изкуство, не е документ. Другите детайли са достоверни - наведената глава, както и счупването на лявата ръка”, обясни проф. Йорданов пред “168 часа”.

Той видял, че владетелят е имал тежка травма между лявата вежда и ухото. Вероятно царят се е опитал да се предпази от нападателя си и е вдигнал лявата си ръка, защото с дясната е държал оръжие, но не е успял. Ударът се е стоварил и върху ръката, и върху лицето му, като ги е счупил. Долната му челюст също пострадала и вероятно след тази битка Самуил

не е можел

да дъвче храната си

Лявата половина на лицето е по-хлътнала, прибрана навътре. Този детайл скулпторът Хайтов само е загатнал при направата на паметника, но не е наблягал върху него.

Друг от изводите на антрополога, с който е съобразен монументът със светещите очи, е приведената глава. Тя също е установена при изследването.

След като Мицопулос намира скелета на Самуил край Преспа, той завива костите в тоалетна хартия. Нямал е подръка специални материали, с които да ги запази. Сковал си е сандък и е прибрал костите в него.

Миналата година се заговори, че Гърция ще върне на България тленните останки на цар Самуил, но засега няма движение по въпроса. Атина обаче поиска в замяна да й бъдат върнати реликви от манастири край Драма и Серес, донесени в София през Първата световна война. Но според България тогава тези земи са били част от Османската империя и поради това Гърция не може да има претенции към тях. Така въпросът с останките на цар Самуил остава да виси.

Царувалият в началото на XIII век Калоян пък е бил изключително висок - около 190 см.

“Изследването показва, че костите от скелета в гроб 39 в черквата “Свети 40 мъченици” във Велико Търново са

масивни и със силно

изразен релеф

Обикновено по-високият на ръст човек има и по-силно развита мускулатура. Установи се, че не са били препогребвани”, каза проф. Йорданов.

Установи се, че не са били препогребвани”, каза проф. Йорданов. Това е било добре дошло за изследването им, защото евентуални премествания биха предизвикали допълнителни травми, които да дадат лъжлива информация за владетеля.

Скелетът е открит през есента на 1982 г. от археолога Лоло Вълов. В гроб 39 имало и остатъци от златотъкани материи. Основното, заради което свързват костите с цар Калоян, е тежък златен пръстен (61 грама) с кръгла плочка. В нея има надпис “Калоянов пръстен” в негатив, което свидетелства, че е служел като подпис и личен печат.

Във вътрешността на пръстена е гравиран образ на животно, стоящо на задни крака, с извърната глава и отворена паст.

Също както при Самуил, по черепа на Калоян има белег от тежка травма.

“Върху най-високата част на черепа видяхме две следи от удар - разказа антропологът проф. Йорданов. - Единият е бил много силен – вероятно от боздуган или друго голямо оръжие. Той е довел до счупване на външната и вътрешната пластина на костта и е предизвикал т.нар. травматична епилепсия. Това кореспондира с написаното от свидетели от онази епоха, че цар Калоян е бил гневлив и избухлив. Не е ясно дали е имал класическите признаци на тази болест, но е бил известен като Ромеоубиец - тоест бил е жесток към пленените византийски войници. Възможно е да е имал и епилептични пристъпи, макар че заболяването не е вродено, а предизвикано в резултат на травма”, каза професорът.

Ударът по главата на цар Калоян, получен в някоя от битките, е бил толкова силен, че пробива черепа изцяло. Така се е образувал костен гребен, който вероятно е довел до травматичната епилепсия.

Според изследването на скелета царят е умрял на възраст 35-40 години.

Калоян е най-малкият брат от Асеневците. Предполага се, че също толкова високи като него са били и братята му, заемали трона преди него - Иван Асен и Теодор Петър. Иванко, убиецът на Иван Асен, е бил техен братовчед и според запазените писмени сведения също е бил много висок.

“Той бе болярин с исполински ръст... човек, отдаден на страстите, но заедно с това с много практичен ум”, пише Константин Иречек, изследовател на българската история.

Колко са били високи цар Симеон Велики, чието властване е наречено Златен век, или баща му княз Борис, не се знае. За тях няма намерени останки. Но има сигурни сведения за един от велможите на цар Симеон Първи.

“Единствената личност от нашата история, чийто череп е 100-процентово доказан, е чъргубилят Мостич от Преслав, живял през Х век. Той е бил висок 165-170 см и е доживял до дълбока за средните векове старост - 80 г. Бил е нещо като външен министър на цар Симеон”, каза проф. Йорданов.

 Край гроба му е намерен надпис: “Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, оставяйки чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.”

Чъргубил е промененото название на прабългарската титла ичиргу боил. Надгробният надпис и останките са намерени през 1952 г. при разкопки в т.нар. Черква на Мостич в местността Селище във Велики Преслав. Въпросният Мостич е бил сакат с дясната си ръка и е страдал от шипове в гръбнака.

В средновековните миниатюри и в илюстрованите хроники българските царе са рисувани като доста високи, но това не може да се смята за исторически достоверно. Възможно е да е заради разкрасяване. Така например за цар Иван Александър пише, че е “висок, красен, десницата му силна”.

Текстът е публикуван през 2016 г., но го предлагаме отново на читателите заради годишнината от 1010 г. от смъртта му, които се навършваха на 6 октомври 2024 г.