Не съм причина младите да започнат да четат. Аз съм себе си и не чувствам първото място като тежест.

Сиздаването на втората си книга Емил Конрад отново се превърна в сензация. Издателите се възмущават на успеха му, а тийнейджърките го боготворят.
Влогърът предизвика сериозни дебати в българското общество - едни за качеството на литературата в страната, други за способността на всеки да напише книга. По негов адрес се чуват много реплики като: "Емил Конрад не е писател", "Книгата на Емил Конрад е комерсиално и пошло явление", "Това не е литература."
Напук на всички главни редактори в издателски къщи, чиито крака се подкосяват, щом се чуе името Емил Конрад, 25-годишният младеж стана най-четеният автор в страната. И не само това, километрични опашки се извиха пред книжарниците, в които той промотираше книгите си. С часове на тях чакаха дори и възрастни хора.
"Възрастните хора идват, за да вземат книги за своите внуци, които живеят извън България. Те са страхотни и това чакане на опашки, за да зарадват внуците си, е голям жест", сподели пред "168 часа" Конрад.
Не един и двама души ще кажат, че творбите на Емил нямат никаква
литературна стойност
Немалко хора се възмущават на избора на любим автор на новото поколение и н веднъж ще прочетете следното в нечий фейсбук профил: "Направо е противно как разни измислени виртуални инфантили правят име и си въобразяват, че са писатели, и издават книги, още по-противно е как хората ги правят известни и им купуват книгите, с които дори бюрото не бих си подпрял."
Въпреки всичко това детското издателство "Егмонт" в противовес с мнението на своите колеги от останалите къщи само се свързва с Конрад и предлагатда издаде книгата, която той пише. И така Конрад от влогър става и писател и генерира огромна армия от почитатели, които с цената на всичко го бранят от нападките. Част от поддръжниците му го защитават с аргумента, че благодарение на него младото поколение се е върнало отново към четенето на книги.
"Не съм причина младите да започнат да четат. Младите и преди мен са чели много", казва Емил по въпроса. За пример дава класацията за най-четен автор от миналата година - оглавява Джон Грийн, който също е най-масово четен от младежи.
Тежката корона, която Грийн прехвърли на Конрад, също не е проблем за младежа.
"Аз съм себе си и не чувствам първото място като тежест", казва влогърът. Той решава да не поема пълна отговорност за това, което е написано в книгите му. Казва, че пише, за да се забавлява, и не очаква хората да приемат съветите му на сериозно.
А феновете му може би правят именно това - приемат думите му като цялостна истина. Конрад има 291 717 последователи във фейсбук
и всеки ден е заливан от стотици коментари под снимките си и лични съобщения с въпроси, които изискват неговия съвет.
"Различни са проблемите на младите. Всеки е индивидуален, със собствени мисли в главата и не може всичко това да се генерализира", казва той относно въпросите, които вълнуват младежта, а съветът му към нея е да се пребори с трудностите чрез забавление:
"Винаги е по-добре, за да устоиш на предизвикателствата, да се забавляващ и надсмиваш над себе си и ситуацията, в която се намираш."
Феновете са много важни за Конрад, а срещите му с тях го зареждат винаги положително:
"Навсякъде хората са суперготини.  Никога няма да ми омръзне да се срещам с млади хора, които са и креативни. Доста от тях ми подаряват рисунки и това много ме радва."
А младите има много какво да научат от него. С трудно детство,
отгледан само от баба си и дядо си, Емил се научава да бъде самостоятелен. Майка му не е добър родител и макар че е осигурен до живот, той решава, че не може да бездейства.

Той държи страшно много на близките си, но най-близкият човек до него е леля му, която по професия е авиоконструктор. Тя е и култов участник във видеата на младежа. Въпреки че е
на 77г. , дамата има инстаграм
и дори харесва снимки на племенника си в три през нощта.
"Леля ми е човек, който въпреки възрастта си има млад дух. Иска ми се на нейните години и аз да съм такъв", споделя Конрад.
И макар да може да научи тийнейджърите на самостоятелност и решителност, влогърът също продължава да се учи от другите. За него училището е затвор за ума, но отделните хора, с които контактуваш, може да бъдат полезни за развитието ти: "Винаги има интересни неща, които да можеш да прихванеш от другите. Аз също го правя, уча се, асимилирам различни неща, дори несъзнателно понякога."
Дисциплината е едно от главните неща, които са спомогнали за успеха му. Макар че не обича да чисти, захване ли се с нещо, което му е интересно, го изпълнява до последния щрих. А в главата му точно сега са бъдещата трета книга и още куп неща.
"Имам доста планове за бъдещето си, които ще се радвам да успея да реализирам", - споделя влогърът.
Навярно публикуването на трета книга ще предизвика нови километрични опашки пред книжарниците и поредната вълна от недоволство сред гилдията на писателите.
"В повечето случаи отправените критики не са на базата на това, което съм написал - дали е добро, или лошо, а са на базата на това едва ли не защо пък толкова хора са си го купили", коментира Конрад относно коментарите към творчеството му. Младежът дори не се обижда от получените негативни коментари и смята, че те говорят лошо за книгоиздателския бранш. Той добавя още: "Много хора от издателския бизнес казват, че съм писател. Аз не съм писател, защото това означава да си се посветил на писането. За мен книгата е един проект."
"Не би трябвало да ми завиждат. Не ми се иска да имат такива чувства към мен", споделя влогърът относно това дали пък извисените автори всъщност не му завиждат , защото той вече втори път постига успеха, за който те цял живот мечтаят.
В "#Сподели" Емил Конрад ни прави свидетели на много неща, които останаха скрити при издаването на "Нещата, на които не ни учат в училище". Макар да не е доволен от коментарите по негов адрес, самият
Конрад критикува и поучава някои определени групи от обществото в своите творби. На една от страниците в новата си книга "#Сподели" той призовава младите да бъдат себе си, но на следващата се възмущава от държанието на 16-годишните момичета. На по-следващата пък казва, че хората, използващи селфистик, се усмихват фалшиво. Друг генерален коментар е този, че децата вече не излизат от вкъщи и стоят само пред компютъра, макар че същите тези подрастващи го правят известен.
Това са само част от размислите му за съвременното общество, но не на всичко, което е в размислите му, можем да станем свидетели. Въпреки че обича да споделя нещата, които му жужат в главата, той признава, че има доста неща, които пази само за себе си.
"Човек несъзнателно си запазва някакви съкровени мисли и части от живота за себе си и дори близките му не разбират за тях."