Петимата музиканти от бандата ще последват най-великата група и в Полша и Румъния

През последните няколко години групата JEREMY? успя да завладее сърцата на родната публика, превръщайки се в една от най-успешните инди рок банди в страната. Техният дебютен сингъл се завъртя по MTV, музиката им покори сцените на Острова, а днес вече могат да се похвалят, че ще подгряват преди концерта на една от най-великите групи в историята на музиката - Queen.
Във Великобритания “джеръми” казват на момчетата с голяма смелост и достойнство. Безспорно музикантите от JEREMY? са наистина смели, сбъдвайки мечта след мечта по трънливия път на славата.
“168 часа” си поговори с мъжките момчета от бандата за психологията на успеха, борбата и българската музика.

- Можете ли накратко да разкажете кои са JEREMY? за хората, които още на са ви чували?
Ерсин: JEREMY? e проект от известно време, свързан с рокенд рол музиката. В него участват вече петима души. Ташо е китарист. Аз пея в групата и свиря малко на китара. Останалите момчета са Росен Ватев, който свири на барабани, и Емо Бонев, който свири на бас китара. Към нас наскоро се присъедини Краси Тодоров с пиана и синтезатори.
- Как се случи така, че ще свирите на една сцена с легендарните Queen?
Фънки: По принцип в София Мюзик Ентърпрайсис, когато правим концерти, винаги гледаме да подадем ръка на българите. Когато има възможност, за всеки един концерт проверяваме дали можем да вкараме българско участие.
По-интересното е, че аз открих JEREMY?, когато бях пиян в един клуб в Добрич. Бяхме се навъртяли страшно и останалите от “Черно фередже” се предадоха. Аз обаче останах да пазя честта на групата и тогава Калоян беше човека, който ми каза: “Ти чувал ли си JEREMY?” И тогава ми пусна две-три техни неща. Веднага прави впечатление,
че са по-различни от плявата, която се свири, защото често на българските банди им миришат краката. Това, което ме впечатли при тях, е точно това, че го няма това смръдливото българско, което е просто ужасно. След това им чух нещата на чиста глава.
Когато тръгна приказката с Куин на фестивала да участва и българска група, първото име, което ми дойде на акъла, беше тяхното.
И му викам на Амебата: “Имаме банда бе,
ти луд ли си!”
Говорих тогава с тях. Ходих да ги чуя на живо в Терминал. Те се справят невероятно добре.
Много готино стана, че оттатък мениджмънта ги прие много добре и предложиха да отидат и в Полша, и в Румъния.
- Как се почувствахте, когато ви се обадиха, че ви искат и в Полша, и в Румъния?
Ташо: Ние от малки се занимаваме с това, свирим на китарки, пиана, всичко. Винаги сме си представяли, че тръгваме с такава група на голяма сцена. Всяка банда го иска . И ако си извървиш правилно пътя, в един момент всичко се случва. Много се радваме на новината. Още не можем да спим нормално.
Ерсин: Всеки музикант си мечтае и тайно се надява да му се случи нещо такова - да тръгне на тур с изпълнител, който е слушал. С мен е така. Израснал съм с музиката на Queen и все още всичко това ми се струва нереално. Адреналинът ни пере много яко.
- В момента работите по дебютния си албум. Можете ли да ни разкажете малко повече за него?
Ерсин: Той е вече във финалната си фаза. Остава само да се смесят още няколко парчета и минаваме към следващия етап, който е артуоркът, наредбата на песните. Съвсем скоро ще обявим дата за промоцията.
- Имахте множество концерти в Европа. Как ви прие публиката там?
Ерсин: Свирихме на много готини места, по пъбове и клубове. Бяхме и на няколко много готини фестивала - Rock for the people, The Great Escape. Дори бяхме на косъм да се запознаем с Леми. Разминахме се с него за пет минути, защото ние сме супермързеливци и много се бавим с някакви неща.
- Каква е разликата между българската публика и тази на Острова?
Фънки: Те са позитивни хора. Идват да се радват на това, което сте постигнали. Докато в кацата с лайна не е така. Тука е пълно с хора, които си казват: “Абе яя, тия кои бяха бе.”
- Може ли да се промени отношението на българската публика към музиката?
Ерсин: Според мен, ако има повече групи, които правят музика и влагат усилия, това ще направи впечатление на младите хора. Бандите ще могат
да си отгледат своя аудитория, която да е възпитавана по
различен начин
Ако групите започнат да правят турнета, да мислят как да постигнат определена цел, която са си поставили, това ще вдигне нивото, публиката ще усети и ще стане отговорна към артиста. Появява се тази “фенщина”, която я има на Острова. Там хората наистина уважават това, което прави дадена група.
- Любимци сте на публиката в София, но в провинцията как е?
Ерсин: За щастие пак е така. Ние сме късметлии,
че можем да свирим навсякъде в пълни клубове
В малките градове жаждата за нещо интересно е много голяма. Ние също сме отраснали в малък град и ако се случеше нещо наблизо, за нас беше като новина. Всички групи, които правят музика, трябва да я представят на именно тази аудитория, защото тя има нужда от тях.
Ташо: Хората ни харесват и забелязваме как започваме да ги възпитаваме. В България почти винаги се свири стар рок. И след това излизаме на сцената ние и свирим парчета на Kasabian , The Black Keys, групи, които са актуални днес и на хората им прави впечатление. Забелязваме, че започват да приемат новата музика и да я харесват повече и повече.
- Вие чувствате ли се известни?
Ташо: Както казва Свилен от Остава: “Може и повече слава да понеса”.
- Каква е рецептата за да стане една група известна в България?
Фънки: Небето над България е много ниско. Не е много трудно да станеш известна банда и да стигнеш върха.
Всъщност за рецепта не може да се говори, защото винаги е различно, но методът, по-който можеш да постигнеш нещо, е огледален на разбиранията на момчетата от JEREMY?. Те имат начин на мислене, имат стратегия, която води към нещо. Не са група идиоти, които не знаят за какво става въпрос. Моят съвет към тях е да не гонят върха в България, той сам ще дойде. Ако могат навън да полетят е по-добре.
- Една друга BG група -Hayes&Y, заминаха за Великобритания, за да правят кариера там. Вие смятате ли да направите нещо подобно?
Ерсин: Те са много готини и са наши приятели. Всъщност може би правилният път е точно такъв. Когато си на 20 години, да се качиш на самолета и заедно с твоите приятели и бандата ти да отидете там, на място, и да се борите. Но там е мелачката. Ако не си свръхамбициозен и по някакъв начин много специален,да ти се случи нещо, е много трудно. Трябва да се пребориш първо с това, че не си местен. Трябва да положиш много години усилия да се утвърдиш.
Но пак ще кажа, мисля, че това е правилният начин - когато една банда е още млада и се формира, няма толкова много песни или опит на сцена, да отиде на място да види каква е реалната конкуренция и да започне да се бори. Пожелавам на Hayes&y да се преборят, защото групите там са брутални. И като казвам брутални, имам предвид, че никога не можеш да се разочароваш от това как свирят. Може да не ти хареса стилът, но
никога няма да си разочарован от
това как свирят
В момента ние имаме контакти с най-различни представители на лейбъли и букинг агенции в Европа и на Острова и ако колелото се завърти в наша полза, ние, естествено, можем да пътуваме и да правим турнета в Европа. Не е задължително да сме закотвени там, но имаме някакви планове в тази посока. Естествено, преди това за нас е по-важно да изкараме албума и след това на база него да правим подобни стъпки.
- Кои са българските банди, които задължително трябва да се чуят?
Ташо: В последно време има много нови български групи. Така да се каже, JEREMY? даде старта и след това се появиха още няколко банди, които започнаха да свирят на клубната сцена. Моите любимци са Bears&Hunters.
Много приятна
банда, с много
потенциал
Виждам ги как вървят по нашите стъпки. Композират песните си страшно добре. Звучат различно, тяхно си, можеш да ги разпознаеш. А това е много важно за една банда.
Ерсин: Имат много силен заряд и са много харизматични на сцената.
Ташо: И още едни, по-малки от тях - Nu Ance. Те са на по 18 – 20 години и свирят като машини. Рядко виждаме в BG толкова млади, ако не са в академията да свирят джаз или фънк, да са толкова добри в рок енд рола.
- Последни думи за рокендрола в България?
Ерсин: Винаги ще има нови групи. И никой не може да ги спре. Това е най-якото в рокендрола. Никога не можеш да го спреш. Можеш да спреш да го излъчваш по медиите, да го баннеш по всякакъв начин, но никога не можеш да спреш това да се роди някой и той след 10 години да чуе някакъв остатък от рокендрола и той да го плени и омагьоса завинаги. Това е гаранция.