Стоим с лице към паметниците му и с гръб към заветите му

Стана традиция за Васил Левски всяка година да има 2-седмично прет-а-порте в България от 19 февруари до 3 март. По улици и телевизии дефилира преклонението пред Апостола на свободата, което се увенчава с поклонение пред неговите паметници. Кулминацията на честванията е на лобното му място в София. Там нотабилите струпват камари от венци под красивия релеф на Рудолф Вейр и няма място за цветята на простия народ.

Цяла България се вторачва в мига на смъртта на своя иначе безсмъртен син.

Денят на

раждането му

е изтикан в

периферията на

народната почит

и, ако се отбележи, ще е твърде скромно. Този модел на дозирани чествания е наложен от властите и от църквата, която в България е тяхна историческа прислужница. Той копира модела с Исус Христос, с когото Васил Левски винаги е бил съизмерван в най-чистите бисери на българската словесност. И църквата тачи Великден повече от Рождество, но тя си има доктринални основания за това. Христос е поправил смъртта, върнал се е из мъртвите, възкръснал е. Но не и за втори живот! Ние не сме будисти.

През IV век съборът в Константинопол взема специално решение да се анатемосват идеите за надмогване на смъртта и да се отрича човешкото безсмъртие: “Всеки, който изповядва мистичната идея за предишно съществуване на душата, ще бъде прокълнат”. Църковната (а и светската) власт се крепи на този постулат. За нея е важно животът да е само един, да има своя край и той да бъде окончателен. В противен случай тя няма да може да наставлява, да пасе и да дере човешкото стадо. Безсмъртие - да, но само за душата, от която и без туй не може да се издои кой знае какво.

Ето защо църквата тачи кончината на светците повече от раждането им. Но православната църква, понеже е цезаро-папистка, е стигнала по-далече в това отношение от католическата. Само тук денят на успението на Дева Мария е Голяма Богородица, а денят на раждането й - Малка.

Тази фиксация в смъртния ден заляга дълбоко в манталитета на нацията. Няма държава, налепена с толкова некролози, като България. Дори в най-православната Гърция са много по-малко. Но те са само един от ритуалите по случай 9, 20 и 40 дни от смъртта, после 3 месеца, 6 месеца, година и т.н. Башка са делничните поклонения по гробищата и двете задушници, които у нас са несъизмеримо по-големи християнски “празници” от Благовещение например или от Бабинден.

Тази своеобразна некрофилия, преклонението пред смъртта като най-голям подвиг, увенчал цял един героичен живот,

налага да се правят

и паметници по

лобните места дори на убитите в катастрофи. Първият паметник на Левски в България е вдигнат, където е бесилката му, а не в родния му град Карлово. С Ботев е същото - първият му паметник е във Враца, не в Калофер. Така е, защото и Ботевата смърт се преекспонира. Дотолкова, че да засенчва всичко сторено от него през живота му, дори стиховете. И тя е мъченическа, и тя е саможертвена в олтара на свободата. За нея вият сирените.

Но колкото повече се тачи денят на смъртта на Левски, толкова повече се загърбват идеите и се потъпкват заветите му. Опаковано и поднасяно така,

безсмъртието на

Левски или Ботев

е идеално

за църквата

и за властта

и те потриват ръце. Ще загърбят незабавно повелята му за чиста и свята република, но пък биха осеяли цяла България с паметници на Апостола, биха ги и осветили (ако не светят сами). Те вече никак не са малко. А копия от релефа на Вейр (понеже са без авторски права и излизат евтино) са нацвъкани навред по света - от Япония до Аржентина - по посолствата ни.

 Сега и скулпторът Александър Хайтов след Самуил и Срацимир се заканва да прави статуя на Левски. Бащичко! Вече се сещате какъв ще го докара. Нищо чудно

да прилича

повече на Гунди

Но има и друг вид скулптори, като Александър Стефанов, автора на разсечената глава на Стефан Стамболов в градинката пред Военния клуб в София. Той не се увлече да му докара нещо от чертите на Иван Костов, наричан тогава “новият Стамболов”. А можеше... И днес нямаше да е такъв несретник и бедняк. Георги Чапкънов например мъдро придаде на статуята на Мъдростта образа на Алиса Софиянска. Тя му бе поръчана по времето на кмета Софиянски.

Стефанов е събрал изображенията на всички паметници, статуи и релефи на Васил Левски по света и у нас. С малко изключения те са бая посредствени, има доста калпави, а някои са направо посмешища на Апостола. Най-идиотският е в двора на кръчмата в с. Алфатар.

Онзи Левски

има вид на

пиян селянин

и прави просяшки жест със строшени пръсти. Тенденцията към влошаване личи при по-новите паметници. По подбалканския път в Средна гора например има отбивка с изкривен бюст на Апостола върху разкрачен постамент, оставящ усещане за човек без торс (главата стърчи от чресалата). В основата - нелепият надпис “Васил Левски - бащата на Апостолите...”

Но цялото това скудоумие се засенчва от грандоманската идея на свиленградската община да вдигне 133-метров паметник на Левски край пътя Е 80. Вече е даден терен, има комитет и се събират пари. Ще даде и Евросъюзът, за да стане този монумент вторият по големина паметник в света (след един 153-метров Буда), да се вижда от Космоса и да се осветява нощем.

В продължение на 4,5 хилядолетия най-високата постройка в света е Хеопсовата пирамида - 138,75 м. Задмината е чак през ХХ век от 160-метрова катедрала в Линкълн и от небостъргачите. Нашият Левски ще е висок почти колкото гроба на Хеопс. Той е замислен толкова грамаден, за да блъска в очите всички влизащи от Турция и още на границата да им дава да разберат къде се намират.

Това е не само колосална, но и враждебна глупост. Левски не е плашило, че да стърчи от бостаните.

Той трябва да е

голям в сърцата

на българите,

а не голям в очите на турците. Ами ако насреща му оттатък Капъкуле изправят 500-метрова статуя на Баязид с отрязаната глава на цар Иван Шишман в ръка? При днешния размах на неоосманизма в Турция, при тази пищност на историческите й сериали това никак не е фантазия. А и Левски е предвиждал българи и турци да живеят “като братя и всекиму своето”. Защо да счукваме тази визия тъкмо с неговия паметник?