При серия от обиски полицията събра

улики за 3-ма участници в клането на

86 французи в село Аск през 1944 г.

Германските власти претърсват домове на бивши нацисти, съучастници в масови убийства по време на Втората световна война.

Полицаи са нахлули в домовете на трима бивши есесовци, за които се предполага, че са участвали в клането на 86 души във френското село Аск през 1944 г. Тримата живеят в провинциите Саксония и Долна Саксония и в момента са на около 90-годишна възраст. При обиските са конфискувани документи, снимки и други доказателства, съобщи пред Асошиейтед прес федералният прокурор Андреас Брендел. Тримата заподозрени са

служили в 12-а

танкова дивизия на СС

и са членували в младежката организация “Хитлерюгенд”. Военнослужещите от тази дивизия извършват клането на селяните в Аск. Брендел доби известност с разкриването и изправянето пред съда и на други нацистки престъпници. Според него тримата потвърждават, че са били зачислени към дивизията, но отричат да са участвали в извършването на престъпления.

Освен клането в Аск тримата есесовци са заподозрени и за други военни престъпления. Едно от тях е убийството на американски парашутист, приземил се в Германия.

Полицията е претърсила и други домове на бивши военнослужещи в същата дивизия в провинците Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг.

12-а танкова дивизия на СС е създадена през 1943 г. по предложение на втория по влияние човек в Третия райх Хайнрих Химлер, което е одобрено от Хитлер. Повечето от бойците в нея са привлечени от “Хитлерюгенд” и са били 17-18-годишни. Старшите офицери са преназначени от 1-ва танкова дивизия на СС “Адолф Хитлер”, която отговаря за личната охрана на фюрера.

На 1 или 2 април 1944 г. есесовците от 12-а дивизия избиват жителите на Аск като отмъщение за извършен саботаж от Съпротивата. Същия ден влак, който превозвал есесовците от дивизията, дерайлира след експлозия на релсите край Аск в Северна Франция, на няколко километра от границата с Белгия. Командир на влаковия конвой е известният нацистки офицер Валтер Хок. Той разпорежда на войниците да арестуват всички французи, които живеят в къщи от двете страни на линията.

70 мъже са застреляни на място, 16 са убити в Аск. Шестима от тях са арестувани и после екзекутирани от отряда за разстрели на Гестапо. В края на войната някои есесовци,

участвали в

екзекуциите в Аск,

са изправени пред френски военен съд в Лил. Те са осъдени на смърт през 1949 г., но по-късно присъдите им са смекчени и подменени със затвор. Известният с жестокостта си Валтер Хок, разпоредил клането в Аск, също е осъден на смърт през 1949 г. След необичайно искане на вдовица от Аск обаче присъдата му е променена на доживотен затвор. През 1957 г. новата присъда е смекчена отново и той е освободен. След това е живял в Германия до смъртта си през 2006 г.

Предполага се, че много нацистки престъпници все още са на свобода в Германия и в други страни, пишат медиите в коментарите си за последния лов на нацистки престъпници там. Полицията съобщи за претърсени през януари домове в Дрезден и Хановер, където са открити “важни документи”. Те ще бъдат проучени от екипа за разследване на престъпленията на нацизма, писа в. “Билд”.

“Обект на разследването ще бъде каква роля са играли заподозрените във военните престъпления”, казва пред изданието прокурорът Брендел.

Януарският лов на нацистките престъпници в Германия е резултат от няколкогодишна работа на службите и прокуратурата. Акцията е заради продължаващото и днес активно търсене в Германия на участници в масовите убийства по време на Втората световна война и предаването им на правосъдието.

През декември пред съда в Росток бе изправен 95-годишен медик от Аушвиц, обвинен като съучастник в убийството на над 3500 лагерници. Прокуратурата твърди, че той е бил наясно с практиките за умъртвяване в нацистки лагер на смъртта в Полша по време на войната и следователно съзнателно е участвал в самите убийства. АП съобщи, че името на подсъдимия е Хуберт Цафке - сержант в комплекса от нацистки концентрационни лагери “Аушвиц-Биркенау” край полското градче Освиенцим от октомври 1943 до януари 1944 г.

От 15 август до 14 септември 1944 г., след като Цафке е назначен за медик в лагера, там са пристигнали най-малко 14 влака с депортирани от Франция, Австрия и Холандия. През 1948 г. Цафке вече е бил осъден по друго обвинение на малко над 3 години затвор от полски съд. След като излежава присъдата си, той се установява в Германия. По време на заседание на германския съд през 2014 г. обвиняемият твърди, че не е знаел за извършваните престъпления и само е чувал за газовите камери. Следващото заседание ще бъде на 29 февруари в Нойбранденбург и процесът според “Дойче веле” ще завърши през март.

През септември 2015 г. 91-годишна жена, работила като радиооператор в Аушвиц, е обвинена на процес в град Кил в съучастие при избиването най-малко на 260 000 евреи. През 2016 г. се очаква тя да се яви пред съда.

През юли съдът в Люненбург, отново в Северна Германия, осъди Оскар Грьонинг, бивш нацистки офицер по прякор

Счетоводителя на Аушвиц,

на 4 години затвор за съучастие в масовите убийства. 94-годишният бивш сержант от СС е служил в Аушвиц през 1944 г. С присъдата му бе даден отговор и на въпроса дали войниците в куртки, бурмички от нацистката машина, са еднакво виновни за изтреблението на 6 млн. евреи от нацистите, наричано холокост.

Обвинението срещу Грьонинг се отнася за 3-месечен период през 1944 г., когато в Аушвиц пристигат 137 влака с 425 000 евреи от Унгария. От тях поне 300 000 са били умъртвени в газовите камери според обвинението.

Грьонинг заяви пред съда, че основното му задължение е било да пази багажа на затворниците след пристигането им в лагера. Той бил ангажиран също със събирането и изпращането до централата на СС в Берлин на парите, иззети от евреите, с които се финансирали бойните действия на нацистите. “Стоя пред жертвите с разкаяние и смирение”, казва Грьонинг и настоява, че има само морална вина, но не и вина по смисъла на наказателното право.

Той описва пред съда, оцелелите и роднините на загиналите в Аушвиц случаи, на които е станал свидетел. Разказва например как офицер е удрял главата на крещящо дете в камион, докато не издъхнало. “Бях потресен. Не съм съучастник, бях наблюдател”, допълва той.

Грьонинг бил на 21 години, когато бил изпратен да работи в лагера, и бил “ентусиаст”. Той заявява в съда, че не чувствал нищо, когато виждал евреи да бъдат тикани в газовите камери. “Ако сте убедени, че унищожаването на юдаизма е необходимо, тогава няма значение как става това”, казал той пред сп. “Шпигел” през 2005 г. Тези негови думи се припомнят от медиите днес

Защо адвокатите на Грьонинг пледират, че той е невинен, четете в печатното издание на в."168 часа"