В КРАЯ на май 2010 г. мистериозен обект премина в близка траектория край Земята.
С абсолютна сигурност не е астероид и категорично има изкуствен произход, обявиха от НАСА.
"Наблюденията ни с инфрачервения телескоп в Мауна Кеа, Хаваи, показват, че спектралните му характеристики не отговарят на нито един от познатите ни типове астероиди!" - обяснява астрономът Шелте Джон Бъс от Института по астрономия към Хавайския университет.
Шестметровият обект, наречен 2010 KQ, е
забелязан за пръв път
на 16 май 2010 г. от астронома Ричард Ковалски, работещ по програмата за откриване на опасни астероиди Catalina Sky Survey, НАСА. Пет дни по-късно той се приближава максимално близо до Земята, след което започва да се отдалечава. Позицията и скоростта му показват, че някога се е движил самостоятелно и е маневрирал. Според експерти от НАСА 2010 KQ вероятно е част от кораб, стара космическа ракета-носител, тоест космически боклук. През 2036 г. странният пътешественик ще се завърне отново и може да изгори в земната атмосфера.
Специалисти от американския астрономически проект "Плуто" пресмятат, че 2010 KQ ни е навестявал още няколко пъти - през август 1991 г. и през 1975 г. "Бил е твърде близо до нас в началото на 1975 г. и това личи от орбиталните данни. За съжаление няма как да изчислим достатъчно точно траекторията му, за да го свържем със сонда или ракета от конкретна мисия. 100% не е естествено тяло, тъй като досега отдавна трябваше да се е сблъскал със Земята!" - категорични са Пол Чодас от Лабораторията за
реактивни двигатели
на НАСА в Пасадена, Калифорния, и астрономът любител Бил Грей. "Орбитата на тялото е сходна със земната. Ако беше астероид, нямаше да оцелее толкова дълго време заради сближаванията със Земята. Следователно в миналото е извършвало активни маневри, за да се окаже на днешната си траектория. Най-вероятно 2010 KQ е последната степен на някоя ракета, която е изстрелвала автоматична станция
до Марс или Венера
Разбира се, трудно е да се каже от кой космически старт е. През 60-те години САЩ изграждат в Турция радиолокационна станция, специално предназначена да следи съветските полети. Ето защо лесно може да се провери какво е извеждано в Космоса през 1975 и 1971 г." - коментира за "168 часа" астрономът от Европейската южна обсерватория д-р Валентин Иванов.
2010 KQ не е единствен. На 3 септември 2002 г. астрономът любител Бил Йънг пръв вижда 18-метровия J002E3, който се върти около оста си по веднъж в минута и също обикаля планетата ни.
"J002E3 не пасва на нито един от известните ни космически кораби. Първоначално мислехме, че е 30-метров астероид. После - тристепенната ракета носител "Сатурн V", с която е изстрелян "Аполо 12" на 14 ноември 1969 г. Проследихме орбитата му назад във времето. Движил се е около Слънцето в продължение на 31 години, което ни подсказва и друг вариант - "Аполо 14" от 1971 г. И при двете мисии американски
астронавти кацат
на Луната и после летят обратно. Анализирахме електромагнитния му спектър и установихме, че вероятно е покрит с бяла боя, съдържаща титаниев диоксид. Нищо обаче не може да се твърди със сигурност" - убеден е Чодас.
Загадката остава нерешена по две причини. Първо, НАСА е използвала такава боя за ракетите "Сатурн V". И второ, космическата агенция пази регистри за местоположението на всеки елемент от мисиите със "Сатурн V". Но такива с неизвестна съдба - няма.
В момента на ниска околоземна орбита до 2000 км височина
обикалят 5000 тона
техногенни обекти, изхвърлени в Космоса. През октомври 2009 г. Управлението на ООН по въпросите на космическото пространство предупреди, че около Земята кръжат 300 000 боклука сред 1000 изправни сателита за връзка и навигация. От тези 300 000 само 10%, тоест 8600 са засечени, наблюдавани и каталогизирани с наземни радиолокационни и оптически средства. 6% все още функционират, 22% са спрели работа, 17% представляват части от ракети носители, 55% са отпадъци, технологични елементи, съпътстващи изстрелването, както и отломъци от взривове и сблъсъци помежду им. Средната им скорост е 10 км/час. Тъй като са с огромен запас от кинетична енергия, удрянето им в спътник или в изправен
космически апарат
особено пилотируем, може да ги изведе от строя. Спасение от космическия боклук на практика няма. Най-активните му "производители" са Китай - 40%, САЩ - 27% и Русия - 25,5%.

Сблъсъци, отломъци и отрови
ПРЕЗ 1983 г. песъчинка, по-малка от милиметър, се врязва в илюминатор на совалка и поврежда сериозно повърхността му. 13 години по-късно, на височина 660 км, фрагмент от третата степен на френската ракета "Ариан" удря френски спътник. През 2001 г. екипажът на Международната космическа станция предприема рисковани маневри, за да избегне сблъсък със 7-килограмов изгубен случайно прибор. На 29 март 2006 г. се разхерметизира охладителният контур на системата за терморегулиране на руския телекомуникационен спътник "Експрес-АМ11". Апаратът губи ориентация в пространството и започва безконтролно да се върти. Причина за аварията е отново космически боклук
На 10 февруари 2009 г. търговският спътник на американската компания за сателитни връзки "Иридиум", изведен на орбита през 1997 г., се сблъсква с военния руски сателит "Космос-2251", пуснат през 1993 г. и изведен от експлоатация през 1995 г. Образували са се повече от 600 отломъка, по-голямата част от които са останали на същата орбита.
Над 2000 нови фрагменти боклук се появяват на 11 януари 2007 г., когато китайска противоспътникова ракета унищожава остарелия сателит "Фенюн". Замърсяването на Космоса се повишава с 22%.
На 20 февруари 2008 г. американската ракета SM-3 взривява неизправен спътник-шпионин, за да предотврати всяка възможност за оцеляване на по-големи отломки от него. Страхът е да не се разкрият тайните на използваните технологии. Неговите резервоари са били заредени с около 400 кг отровен хидразин. Повечето фрагменти навлизат бързо в атмосферата. Височината на експлозията е била 250 км.

Малките тела са сериозна заплаха
В ОКОЛОЗЕМНОТО пространство се намират повече от 9000 опасни по размери отломъка с диаметър над 10 сантиметра, изброяват анализатори от НАСА. До 2055 г. тези, които се образуват от сблъсъци на космически боклук, ще превишат количеството на падащите и изгорелите в атмосферата.
"Дори и да спрем веднага изстрелването на ракети, броят на средните и масивните отпадъци на орбита около планетата ни ще се увеличава неконтролируемо. Обектите ще се разбиват едни в други и ще се разпадат на по-малки. За съжаление и по-малките са сериозна заплаха. Скоростта им е напълно достатъчна, за да пробият обшивката на кораб или да повредят спътник!" - предупреждава д-р Хю Люис от Института за инженерни науки към университета в Саутхемптън.

Изоставените ядрени реактори са най-опасни
"ПРЕДИ време един астрономичеки телескоп се взриви, докато го извеждаха в орбита, и няколко колеги снимаха отломъците" - разказва астрономът от Сантяго Валентин Иванов. В края на 50-те години Щатите са мислели дали да не "затворят" Космоса, изстрелвайки тонове сачми в орбита. Сега над главите ни летят хиляди парчета от нефункциониращи спътници, някои от които на орбити, близки до тези на работещите, включително на совалките и на Международната космическа станция. Сред по-опасните боклуци са руските ядрени реактори, които са на високи, т. нар. паркиращи орбити. Те си седят там и бавно деградират...